Синдикат „Образование“ анализира размера на финансовите средства за отрасъл „Образование“ в проектобюджета за 2018 г. и е обнадежден от положителната тенденция, трасирана в проекта.

Общият размер на средствата в проектобюджета от 3 млрд. 840 млн. лв. показва ръст от 490 млн. и оформя 3,6% от БВП за системата на образованието.

Средствата визират осигуряване на 15% увеличение на учителските заплати с 332 млн. лв. и са предпоставка за следващото увеличение от 15 септември 2018г.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. предвижда увеличаване на трудовите възнаграждения на непедагогическия персонал, обвързан с размера на минималната работна заплата:

510 лв./ от 460 лв. / от 1 януари 2018 г.,

560 лв./ от 510 лв. / от 1 януари 2019 г.,

610 лв./ от 560 лв. / от 1 януари 2020 г..

При подписване на предстоящия КТД за системата ще бъдат регламентирани маржове между различните категории непедагогически персонал, в съответствие с категориите труд.

Освен поредното 15% увеличение на работните заплати на  педагозите, приветстваме и няколко положителни тенденции, които могат да се превърнат в политики. Най-важната тенденция според нас е, че МОН за първи път заговори истински за проблемите в системата.

За първи път от близо десет години се прави опит да се промени делегираният бюджет с добавяне на още компоненти. Това са предложения на Синдикат „Образование“ отпреди четири години. Чак сега виждаме реално нови „компоненти“, които са опит да разчупят порочното статукво – парите следват ученика. Това е и опит да се предотврати и „гражданската война“ между малки и големи училища, разразила се през последното десетилетие. Ще се финансират приоритетно образователни институции, които десетки години са били недофинансирани.

Друг важен дебат, започнат от Синдикат „Образование“ още през 2013г., сега намира хармонично продължение от управляващите и това е преминаването на едносменната организация на образователния процес и постепенната забрана на двусменната система. Сега 298 образователни институции или около 12% са на двусменен режим, но те обхващат над 50% от учениците. Няма да бъде лесно и бързо, но признаването на порочността на двете смени и борбата срещу тях е гаранция за успех. Дебатът по тази тема доказва важността за прекратяване на закриването на училища в България, чийто процес делегираните бюджети катализираха с близо 500 училища. Важна стъпка е и спирането на финансовите средства по програма „Оптимизация на училищната мрежа“ 2018г. при закриването на училища от съответната община.

Друго важно признание, че съществува системен недъг в българското училище, е борбата срещу агресията в образователните институции и предприемане на мерки за гарантиране на безопасността на децата и учениците в тях. Този проблем беше поставян многократно от българските синдикати, но сега и МОН призна и заговори упорито за дефицит от лостове и мерки, които да превентират всекидневните примери на бруталност и насилие. И досега имаше формално създадени механизми, предлагани концепции, но успехите бяха повече от скромни. За първи път откровено се признава големият проблем на образователната система и се визира важната роля и задължението на родителите във възпитанието и социализацията на техните деца, както и тяхното правилно партниране със съответната образователна институция.

Единственият път за ефективни промени към по-качествено българско образование е пътят на  експертно формиране на политиките и на приемственост в тяхното провеждане. А кой, ако не учителите и техните представителни организации, може да бъде носител на качествена и професионална експертиза.