През нощта на 29 септемри 1994-а седемгодишният Никълъс Грийн е застрелян фатално по време на семейна ваканция в Южна Италия. Смъртта му е трагедия за родителите му, Редж и Маги, но тяхното решение да дарят органите му води до тройно увеличаване на даряването на органи за десетилетие – резултат, наричан „Ефектът на Никълъс“, пише ploshtadslaveikov.com.

„Първият път, когато усетих опасност, беше когато тъмна кола се приближи до нашата и няколко секунди се движи така – казва Редж Грийн, докато си спомня нощта, в която синът му е застрелян от непознати. – Бързо след това автомобилът започна изпреварване. Успокоих се, реших, че в крайна сметка не се случва нищо лошо.“

Но вместо да завърши изпреварването, колата започва да кара редом с тази на семейството. Редж и Маги чуват силни, гневни крясъци. Предполагат, че хората в другия автомобил искат от тях да спрат.

„Реших, че ако спрем, ще разчитаме само на милостта им. Затова ускорих. Те също го направиха, колите ни се състезаваха през нощта. Куршум профуча през задния прозорец. Маги се обърна, двете ни деца изглежда бързо бяха заспали.“

Редж Грийн с децата си Елинор и Никълъс

Но всъщност Никълъс е застрелян в главата, докато сестра му Елинор спи спокойно. Секунди след това е пробито и стъклото до шофьора, а другата кола се отдалечава.

„Спрях автомобила и излязох. Никълъс не се движеше. Погледнах по-близо и видях, че езикът му се подава леко и имаше следа от повръщано по брадичката му“, казва 88-годишният Грийн, чиято книга за преживяното „Ефектът на Никълъс“ формира основата на филма от 1998-а с Джейми Лий Къртис и Алън Бейтс „Дарът на Никълъс“.

„Тогава за първи път осъзнахме, че се е случило нещо ужасно. Шокът да го видим така е най-тъжният момент, който съм изживявал.“

Ваканцията на американското семейство се превръща в кошмар. Никълъс умира в болницата, след като няколко дни е в кома. Но преди да почине родителите му вземат решение, което ще промени живота на седем семейства от цяла Италия – да дарят органите му.

„В онзи момент тези хора бяха просто абстракции. Нямаш идея какъв човек имаш насреща. Беше като да дадеш пари за благотворителност, но да нямаш представа за какво ще помогнат. Четири месеца по-късно ни поканиха да се върнем в Италия и да се срещнем с всички тях в Силиция, откъдето са четирима от хората с трансплантации.“

Престъпниците в Италия рядко убиват деца, казва Грийн, защото полицията много активно търси извършителите. Това се случва и с Никълъс. Мащабно полицейско разследване води до арест и присъди на двама мъже – Франческо Месиано и Мичеле Ианело.

Все още не е ясно дали те са били крадци, или наемни убийци, нападнали грешната кола, но фактът, че един от тях наема водещ италиански адвокат, кара Грийн да заподозре мафиотска връзка.

„Убийството на седемгодишно американско момче в страна, където насилствената смърт е всекидневие, хвърли Италия в национално търсене на душата“, съобщава тогава „Таймс“.

Грийн казва, че мисълта за застрелването на невинно дете по време на ваканция е накарала много италианци да се засрамят и да прегърнат идеята, че дарителството на органи е начин за изкупление.

„От това, което направихме, произлезе ефект, какъвто не бихме могли да предвидим. От страна, която беше на опашката по дарителство на органи в Европа, тя се издигна почти до върха. Никой друга държава донорството не е постигало утрояване.“

Андреа Монджиардо (левият в средата), получил сърцето на Никълъс, на снимка в Милано през 1987-а, с братовчедите си тризнаци Марта, Валентина и Марко

През 1993 г., годината преди убийството на Никълъс, 6,2 от милион души са дарили орган. През 2006 г. числото е 20 на милион. По време на този период, през 1999 г., Италия преминава към система, при която когато някой умре, се предполага, че е съгласен органите му да бъдат дарени – освен ако не е посочил друго. Франция, Гърция, Португалия и Испания също използват този механизъм, за разлика от САЩ и Великобритания например.

Днес в Италия има повече от 120 места, които са именувани в чест на Никълъс – 50 площада и улици, 27 парка и градини, 27 училища, 16 други съоръжения и инсталации, включително лимоново дръвче, мост и амфитеатър.

Площад „Никълъс Грийн“ в Касино

„Никълъс беше мило момче, което винаги търсеше доброто. Той винаги искаше да даваш най-доброто от себе си – обяснява баща му. – Знам, че на седем години той навярно не би бил способен да разбере, но съм сигурен, че при порастването си би искал да направим точно това. Нямам никакво съмнение. Ако изборът беше между гнева към извършителите и желанието да помогнем на някого като пръв наш приоритет, безспорно бихме се спрели на второто.“

Грийн, работил години наред като журналист в Лондон преди да се премести в САЩ, казва, че синът му го е научил много за толерантността.

„Аз съм нетърпелив и когато нещо се обърка, се разгорещявам – казва той. – Никълъс беше спокоен за всичко, прощаваше по начин, който те кара да искаш да си като него.“

Нищо не би могло да подготви Грийн за момента, в който ще застане лице в лице с хората, чийто живот е спасен от органите на Никълъс.

„Когато вратите се отвориха и шестимата влязоха вътре, ефектът беше поразителен – казва той, като отбелязва, че заболяване е попречило на един от седмината да присъства. – Някои се усмихваха, някои бяха със сълзи в очите, други се свеняха, но всички бяха живи. Повечето от тези хора са били на прага на смъртта. Това е, което те връхлита в първия момент – това колко голямо нещо се е случило.

Имаше го и чувството как родителите, бабите и дядовците биха били опустошени. Усещаш, че има много повече хора, чиито животи не биха били същите, ако не ги бяхме спасили.“

Грийн и съпругата му Маги, оженили се през април 1986-а, са били убедени, че не искат Елинор да расте сама. Оттогава те имат и двама близнаци, Лаура и Мартин, които ще навършат 21 години през май. Какво въздействие има смъртта на сина му над живота на Редж Грийн?

„Има тъга като никога преди. Никога не съм бил напълно щастлив и няма да бъда. Дори когато съм в най-щастливите си мигове, си мисля дали няма да е по-добре, ако Никълъс беше тук.“

Но l’effetto Nicholas – Ефектът на Никълъс – e лъч светлина.

„Чувствам, че всеки път, когато се споменава във вестник, по телевизията или по радиото, има някой, който трябва да вземе това решение. Ако никога не си чувал или мислим за донорство преди, много по-вероятно е да кажеш „не“.“

Грийн се връща в Италия два пъти годишно, за да помага за популяризирането на каузата. На последната си визита той се среща с Мария Пиа Педала, която е била в кома в деня на смъртта на Никълъс. След като получава черния му дроб, бързо се връща към живота. Омъжва се две години по-късно, а още две години след това ражда момченце. Кръщава го Никълъс.

Редж Грийн с Мария Пиа Педала, чийто син днес носи името Никълъс

Грийн посочва, че дори получателят на сърцето на сина му Андреа Монджиардо, починал по-рано тази година, е носил органа три пъти повече време от самия Никълъс.

Но той вижда наследството на детето си да се простира далеч отвъд седмината хора, на които са дарени органите му. Защото донорите стават все повече, казва Грийн, и са живи хиляди хора, които иначе отдавна щяха да са починали.