Липсват две пера и те са под знаменател "помощ на българския бизнес"

В последния брой на предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR ексклузивно интервю даде бившият финансов министър на България Симеон Дянков.

Той е един от хората, които наред с местния си управленски опит притежава и страничен аналитичен поглед отвън. Разговорът с него дава една алтернативната гледна точка на ставащото у нас и прави опит за поглед в бъдещето.

Водещ: Господин Дянков, Вие бяхте министър преди около 10 години, когато беше и последната голяма икономическа криза, усетена в България. Сега като че ли стоим на прага на подобна такава. Икономиката се забавя и има всички признаци, че тепърва ще се случва по-лошото. Взехме ли си поуките спрямо десет години назад?

Бюджет 2021 рисува една оптимистична ситуация, все едно кризата е зад нас - това е основна грешка.

Симеон Дянков: Съдейки по бюджет 2021 година, който тази седмица беше приет в парламента, не сме си взели много поуки. Една от основните поуки при такива кризи е, че винаги трябва да се очакват още неприятни изненади и в такъв смисъл в бюджетните процедури и въобще в работата на правителството трябва да сме подготвени за още по-лоша ситуация, трябва да сме песимисти. Ако са по-хубави нещата - тогава по-добре. От тази гледна точка е малко разочароващо, че следващият бюджет за 2021 година рисува една оптимистична ситуация, все едно кризата е зад нас. Това е основна грешка.

Водещ: Какво липсва в бюджет 2021 година? Какво трябва да се добави, така че да бъдем по-устойчиви на бъдещи трусове?

Дянков: Липсват две пера и те са под знаменател "помощ на българския бизнес". От една страна цялостна перспектива за това как в система на продължаваща и може би задълбочаваща се икономическа криза през следващата година, какво се прави за всички български бизнеси. И второ, в определени сектори, които вече са в тежка ситуация - транспорт, туризъм, малките магазини, автомобилната промишленост, там дали се правят някакви допълнителни мерки. И двете пера липсват. Говори се за тях от определено време в правителството, но и определени политики в бюджет 2021 въобще липсват, а това за мен е грешка.

Водещ: Как оценявате политиките на правителството за подкрепа на бизнеса тази година? Бяха ли те ефективни и трябва ли нещо да се промени в тях?

Дянков: Това може да се раздели на две теми. Има полезна активност от гледна точка на сектор туризъм. Там министър Николова поне се опитва да направи някои стъпки за подпомагане на бизнеса, за отварянето на граници, в помощ на летен и зимен туризъм и т.н. Извън това обаче се чувства една вялост все едно правителството е изморено и макар, че знае какви мерки се използват в други държави в България, просто няма сили да ги използва. Така че досега мерките са разочароващи, с изключение на сектор туризъм донякъде, но беше моментът в бюджет 2021 година, особено имайки предвид, че това е и година на избори и би трябвало правителството да е по-активно, да се видят някакви допълнителни мерки. Такива обаче не се виждат. В социалната сфера има някои добри мерки- подпомагане на семействата например, но в бизнес сферата тепърва предстоят, което означава актуализация на бюджета в следващо правителство.

Мерките на правителството за подкрепа на бизнеса са разочароващи и са необходими нови такива.

Водещ: Можем ли да дадем пример с някакви мерки от други страни, които работят добре и бихме могли да приложим у нас?

Дянков: Извън мерките за запазване конкретно на работни места, която в България е 60/40, в повечето страни е 80/20 или 85/15, даже 90/10 - извън тази мярка, която трябва според мен да се удължи в България - ето видяхме, че миналата седмица тя се удължи във Великобритания, Италия, Чехия - има някои конкретни мерки за бизнеса като например в определени сектори, които са най-засегнати от кризата - туризъм, транспорт вече споменахме - се прави разчет на базата и на миналата или по-миналата година и се казва каквито по данъчни разчети са били приходите, правителството осигурява до 70% от тези приходи чрез безлихвен заем. Даваме тези пари на бизнеса от сега, а след това на разсрочена дейност - да кажем за пет, десет, дори повече години, да се връща, ако бизнеса оцелее. Ако бизнеса не оцелее, правителството под някаква форма покрива този тип разходи. Тази схема е трудна, на пръв поглед има доста повече пари, които се харчат, но без това аз не виждам как част от секторите на българската икономика ще могат да минат през 2021 година. Това не е хипотетичен пример, всъщност този вид схема работи в почти половината от страните на ЕС - около 15 страни.

Водещ: Означава ли обаче, че при този тип схема са нужни допълнителни пари в бюджета? При така структурираният бюджет в момента, според Вас, до кога той ще може да подкрепя нуждаещите се към този момент?

Дянков: Както казах, почти съм убеден, че ще е необходима актуализация на бюджет 2021 година, когато влезе следващото правителство през пролетта на следващата година. Да, необходими са допълнителни пари за това в бюджета, по мои груби сметки някъде до 3 - 4,5 милиарда лева са необходими за този тип всеобхватни схеми. От къде могат да се вземат тези пари - има две възможности - да се преразгледа бюджета и да се зададат някои въпроси защо примерно в бюджета за следващата година даваме близо 3 милиарда лева за отбрана и не само ги даваме, а ги даваме на чужди фирми, а не на български фирми? Защо това става? Да, разбирам, отбраната е важна, но дали това е войната на 2021 година? В повечето държави явно просто се обявява войната за тази година да бъде войната с вируса.

Трябва да се дадат безлихвени заеми на бизнеса, който той да връща разсрочено, ако оцелее.

Където да се борим за семействата, за бизнеса, там е войната, не е в Черно море с фрегати да се борим срещу неизвестни противници. Така че първата тема е дали може да се прехвърли бюджет от едни пера в други. Само това ако стане, за мен е много ясно как това може да стане, и имаме достатъчно пари за бизнес. И другият вариант е, ако това не иска, по някаква причина правителството да го направи, за да е в добри отношения с Германия например (говоря за фрегатите), тогава допълнителни заеми, но или едното, или другото е необходимо.

Водещ: По време на Вашето управление се въздържахте от теглене на нови големи заеми. В същото време виждаме сега, че дълговата политика се променя. Как я оценявате? Какво е Вашето мнение за нея?

Дянков: Това е коалиционно правителство, за разлика от първото правителство, което до голяма степен се водеше само от една партия - от ГЕРБ. Та беше малко по-лесно политически да се избягват по-популистки политики. В това правителство, отчасти, защото е коалиционно, отчасти защото такова просто е времето в България и Европа, се дават повече пари, в смисъл се влиза в дефицити. Засега поне аз не мисля, че влизането в дефицити е толкова проблемно, по - скоро проблемно е за какво се дават тези пари, дали подпомагат икономиката? Моето общо наблюдение е, че в бюджет 2021 година, макар че има някои добри социални политики, като цяло те не подпомагат икономиката, те подпомагат семействата - това е добре, но те не подпомагат развитието на икономиката и в този бюджет има залегната една доста оптимистична прогноза за развитието на БВП. Не смятам, че тя ще се получи по този начин, което означава, че и приходите няма да се получат - тези, заложени в бюджет 2021 г.

И следователно са необходими, за съжаление, заеми. Или освен както казах, и това бих направил като финансов министър - бих, в някои пера, просто отложил тези разходи - например за двете фрегати в Черно море или за допълнителни самолети - този тип неща, които просто не са необходими.

Войната на 2021 година не е в Черно море с фрегати срещу неизвестни противници, а срещу вируса за запазване на семейства и бизнеси.

Водещ: Каква е Вашата прогноза за БВП и развитието на икономиката през следващата година спрямо новите мерки, които влязоха в сила от днес?

Дянков: Не само новите мерки, които са взети от днес, така наречената втора вълна, която залива Европа и всъщност САЩ вече пак, но се очаква от хората, които се занимават с вируса, в смисъл медиците, се окачва и трета и четвърта вълна, и някои държави вече обявяват трета вълна дори. От тази гледна точка се очаква не само затваряне сега, а евентуално затваряне и през зимата и през пролетта - поне това се наблюдава. Ако е така, всяко затваряне забавя значително икономическия ръст и не само в седмиците на затваряне, но и в следващите. Така че за мен бюджетът би трябвало да е направен на икономическа прогноза нулев растеж - да няма икономически растеж за следващата година. Това не е така, той е доста оптимистично заложен като прогноза и за мен, пак казвам, данъчните приходи няма как да се изпълнят в този вариант.

Водещ: Вървим ли към по-лош сценарий от преди 10-12 години, когато ни заля предишната финансова криза, превърнала се после в икономическа и в България, и в Европа, и можем ли да ориентираме читателите спрямо последната криза, която помнят - дали се очаква влошаване или нещо подобно. Може ли да бъдат съпоставяни двата вида криза?

Дянков: Определено могат да бъдат съпоставяни. Има някои паралели, които това правителство не се е поучило от тях. Основният паралел е, че миналата криза, която беше чисто финансова, не здравна, имаше също два етапа в България. Тя започна 2008 - 2009, влезе нашето ново правителство, взеха се някои мерки. До 2011 година нещата започнаха да се оправят и внезапно нашата съседка Гърция за втори път влезе в огромна първо дългова спирала, след това икономическа спирала. Имаше втора група мерки, които трябваше да се вземат главно за запазване на банковия сектор, но ние бяхме подготвени вече за 2011 година и Европа донякъде беше подготвена.

Когато финансовата криза е свързана и със здравна, няма как да знаем колко дълго ще продължи тя.

В тази криза някак правителството засега действа все едно е имало някаква криза пролетта на тази година, тя е минала успешно за България и за в бъдещето вече кризи няма да има, а това не е така. Виждаме, че сега се затварят вече за няколко седмици голяма част от бизнеса и социалната сфера. За съжаление това се очаква да се случи пак през зимата и от тази гледна точка трябва да си много по-подготвен с буфери и с политики, така че има тези паралели. Това, което обаче в тази криза е по-трудно, е, че все пак във финансови кризи ние долу-горе знаем какъв е процесът. Когато финансова криза е свързана и със здравна криза, и то за такъв вирус, за който тепърва се разчита на ваксини и на медикаменти, ние все още не знаем колко е дълга и следователно трябва да имаме още повече повече буфери. Това също го няма в следващия бюджет, а трябва да го имаме в следващия и по-следващия такъв.

Водещ: Кои са секторите, които могат да бъдат най-силно или вече са така и тези, които ще бъдат пощадени донякъде с оглед на типа криза?

Дянков: Тази статистика вече започва да излиза и в България, и в другите страни, и според мен тя до голяма степен трябва да определи политиките - и бюджетни и социални политики. Виждаме, че туризмът е много засегнат и ще продължи да бъде засегнат. Виждаме, че транспортът е засегнат и ще продължи да бъде засегнат. Виждаме, че по-малките магазини и въобще обслужването по места са доста засегнати и това очаквам да се задълбочи, защото по време на края на лятото и есента донякъде се подобриха нещата. Сега с това повторно затваряне ще стане по-лошо пак. През зимата обикновено са по-лоши тези индикатори. Но също има и доста трудности в части от промишлеността, например вече говорихме за автомобилна промишленост. Автомобилно производство по света малко се подобри и сега започва пак да се влошава заради затварянето навсякъде по света почти на икономиките. Някои от производствата на мебели са много по-назад, производствата на колела също, които в България доста се произвеждат. Въобще тежката промишленост започва да се забавя и за нея трябват мерки. Нещата, които са по-добре всъщност, са онлайн и започват да се развиват и за България добре някои бизнеси. Като цяло хранителната промишленост е по-добре, но това са малко и те зависят от другите бизнеси, така че веднъж като започнат да затъват по-голяма част от нашите сектори, дори и тези, които са по-добри, няма да има достатъчно възможности за развитие. Така че се очаква 2021 г. да е по-тежка, според мен, от 2020 г. - това е основната ми прогноза.

Правителството в България излъчва умореност и действа бавно дори и за неща, за които знаем как трябва да се направят.

Водещ: Тук в България спорът или дебатът е дали да има повторно затваряне или не и какво да бъде то. Въвеждат се частични мерки. Според Вас от гледна точка на икономиката и финансите, какъв вид затваряне е полезно - по-голямо, по-малко или никакво?

Симеон Дянков: Всяко затваряне е много тежко и то влияе на бизнеса не само в седмиците, когато върви това затваряне и за няколко седмици или месеци по-късно, така че определено това има много тежък ефект върху бизнеса. България обаче се намира вече в ситуация, където здравната обстановка е с месец, месец и половина назад, вече е достатъчно тежка, за да е необходимо, според мен, някакво затваряне. Така че, като цяло, да, според мен мярката на частичен локдаун е необходима и даже малко закъсня, трябваше вече да се случи, както се случи преди няколко седмици в други европейски държави. Да, това ще окаже негативен ефект веднага върху бизнеса, но дългосрочно, ако се направи това добре, ще има по-положителен ефект с по-малко заразени, с повече сигурност. За икономиката е важна сигурност какво става занапред. Един локдаун е тежък, но дава някаква сигурност в бъдещето. И макар, че аз съм убеден, че има много коментари и в България, дали то всъщност дава положителен ефект или не, всички изследвания, които излизат в държавите, които са го направили, показват определено - да, дава ефект, въпросът е дали този ефект може да се задържи с времето и как. Но локдаун, частичен поне, е необходим сега за България - това е правилна стъпка - да се надяваме, че след тази стъпка вече можем да сме по-сигурни за това, което върви напред. Но точно заради това и точно заради факта, че ще има трети такъв и четвърти такъв, да се надяваме по-слаби, трябва да се мисли за допълнителни буфери в бюджетите.

Водещ: Какво мислите за европейските политики, които борят кризата и финансовата ситуация и за парите, които предстои България също да усвоява? Ще дойдат ли те навреме и ще могат ли наистина да помогнат?

След кризата на българския бизнес ще му стане двойно по-трудно, защото големите икономики и техните бизнеси ще излязат от нея в много по-добро състояние.

Дянков: Засега поне мерките в Европа вървят на национално ниво, в смисъл големите държави бързо въвеждат мерки за сметка на националните си бюджети и не разчитат на плана за възстановяване от Брюксел. Дори и по-малки държави около нас правят това - влизат в дефицити. Един вид, досега аз не виждам очаквания от което и да било правителство в Европа, че Планът за възстановяване до някаква степен ще им помогне - по-скоро, ако дойде, когато дойде, може да е от някакъв плюс. В България някак има това очакване, че тези мерки до голяма степен ще определят до голяма степен това как излизаме от кризата. Според мен това не е така. Първо те винаги закъсняват в Европа - европейските институции са мудни, и второ в България, както казвам, от това правителство се излъчва една такава умореност, бавно се действа дори и в неща, които знаем как трябва да се направят. Същото е и по плана за възстановяване - говори се доста, уповават се на тези огромни милиарди. Фактът обаче е, че трябва година и половина, до две години да се направят нови проекти. Такива в момента няма всъщност в България. Така че в най-добрия случай този план ще започне да подпомага икономиката след две години. До тогава цели сектори ще са вече в много окаяно състояние, ако ние с нашия бюджет не им подпомогнем. Така че аз по-скоро гледам на този план като на някакво подпомагащо действие по-нататък във времето. Сега трябва да разчитаме на нашия бюджет и затова всъщност съм доста по-критичен към управляващите - повече мерки за бизнеса и повече секторни мерки. Иначе след година и половина - две някои сектори като транспорт, като малките магазини тук в градовете и селата ще са в такова тежко състояние, че не могат тепърва да се възстановяват тогава.

Водещ: Означава ли това, че ще бъдем следващите три-четири години под това напрежение, което е сега - и икономически, и финансово, и здравословно?

Дянков: Според мен следващата година ще е по-тежка, отколкото се надяваме. Просто се вижда, че тази втора вълна, която сега изпитваме, дойде по-рано от зимата. Дори ако се върнем назад с около два-три месеца, се очакваше, че ще има такава вълна, говориха учените за нея, но те мислеха, че това ще стане някъде декември, януари - някъде по-студените месеци, когато хората си седят вкъщи и това затваряне води вълната. Тя всъщност дойде по-рано, но се очаква вече и трета вълна, трето затваряне. И с това бизнесът и семейството, каквито вече резерви са имали, ще сте ги изхарчили. И точно затова става все по-трудно. Затова казвам, може би от икономическа гледна точка 2021 г., като растеж ще е малко по-добре от 2020 г., но понеже ги няма тези скрити резерви, ще е финансово по-тежка. Следващата година по-тежка от тази - от сега трябва да се подготвяме. Вече се надявам, че 2022 г. ще има достатъчно сигурност и вече ваксини и медикаменти ще ги имаме, така че да започне да се излиза от кризата. Но за някои сектори това вече няма да е така, защото, ако говорите с хотелиери, собственици на магазини и т.н., ако една година нямате достатъчно приходи, няма как да изкарате нататък, с каквито и видове програми ще е трудно.

Водещ: Тук идва ролята на правителството, което трябва да подкрепи тези бизнеси, така че да могат да преминат през този период, доколкото Ви разбирам?

Дянков: Точно така. Докато преди 8-9 месеца тази криза изненада всички държави - големи, малки и по-богати, и по-бедни, досега вече около нас, ако се огледаме, има достатъчно написано и достатъчно пробвани варианти как да се подпомага на определен тип бизнес - малък, среден, как да се подпомага в определени сектори, как да се подпомага най-ефективно (става въпрос от държавния бюджет) и на определени типове работни места. Знаем как това да се направи, няма някаква трудност това да се заложи в правителствени решения. Повечето държави го правят - България някак по-бавно действа от нашите съседки. Аз това го отдавам на умореност на това правителство - през доста кризи мина, през доста трудности, коалиционно правителство е, но и други държави имат коалиционни правителства, не сме единствени и затова трябва повече смелост. Тази смелост, от гледна точка на социална политика донякъде я виждаме. От гледна точка точка на бизнес политика, с изключение на сектор туризъм, където има някакви допълнителни добри идеи, не я виждаме още.

Време е в България да има смели идеи, по които да се действа веднага, а не да се движим по инерция.

Водещ: Знаем, че все пак всяка криза носи някаква поука и трябва да гледаме на нея като на възможност. Какво да очакваме след тази криза, ако предишната ни научи на една, на какво ще ни научи тази?

Дянков: Надявам се, че тази криза ще ни научи на по-далновидни държавни политики, от тези, които имаме сега. В какво всъщност и къде България е конкурентна - в кои сектори на икономиката ние всъщност можем да сме конкурентни и в Европа и в света? Понеже ние имаме заложена нагласа, да кажем ние сме силни в селско стопанство, силни сме в туризъм, силни сме в определени сектори. Като има такава криза, тя бързо показва кой може да издържи и кой не може като бизнеси и като сектори и кой е конкурентноспособен и кой не. Тук проблемът на тази криза е, че докато ние все още си говорим за бизнес мерки, големите държави всъщност в Европа и в света масово подпомагат бизнеса си. И това, което ще се случи като излезем от тази криза, по-конкурентни ще са бизнесите на по-големите икономики, така че на българския бизнес ще стане двойно по-трудно заради кризата в България и заради това, че Франция, Германия, Италия подпомагат много значително техните бизнеси. Те ще излязат от тази криза сравнително по-добре и могат да вземат пазари и то тези, като нас, които в момента ги държат пазарите, но стават по-слаби. Но конкурентоспособността в една или друга форма ще излезе наяве, сега е малко скрита.

Досега просто се действаше по инерция. Време е в България освен тази инерция да има и смели идеи, и не само да се говори по тези идеи, а веднага да се вкарват в действие. Министрите трябва да говорят с бизнеса, да гледат в държавите около нас какво става и веднага да предприемат действия, а не да говорят и да кажат "А, плана за възстановяване, нека да се уповаваме на него и след две години ще станат нещата", защото след две години една значителна част от българските фирми вече ще са изтощени. Не трябва да се стига до там.