"Ще бъде много по-важно от предишни години изборите да са ясни, прозрачни, честни. Да няма поводи да се припомня Костинброд. Защото комбинацията на подобно напрежение с икономическите предпоставки и с пандемията може да забърка опасна смес - като тази в САЩ", казва бившият вицепремиер и финансов министър в интервю за "24 часа"

- В САЩ разиграват българския януари 1997 г. с нахлуване в техния сенат, тръгва процедура за импийчмънт срещу досегашния президент Доналд Тръмп, една от основните партии – Републиканската, е в криза, какво всъщност се случва зад океана, г-н Дянков?

- Предполагам, всички са гледали събитията около и в Капитолия. Във Вашингтон е обявено извънредно положение до 24-ти януари. Заради страх от нови атаки върху държавни сгради. Към днешна дата хиляди са обвинени във вандализъм, нахлуване и тероризъм. А наказанието за това е 25 години, тук не си играят с тези неща. Мисля, че демократите искат да си отмъстят на Тръмп, въпреки че е ясно, че той си заминава вече. Тази седмица ще се играят политически представления. Не могат да го импийчмънт, защото им трябват 2/3 гласове в сената, а решението дори не може да влезе в него. Така че това е политическа игра, чиято цел е не просто да бъде отстранен, а и да може допълнително да го обвинят в подстрекаване на тероризъм, след като отпадне защитата му от такива обвинения като президент. Аз лично не вярвам това да стане.

- Ако целта на демократите е това, какво се случва в Републиканската партия? Ще се стигне ли и до гражданска война, има и такива очаквания?

- Републиканците са малко странна партия, самият Тръмп не беше в нея. Влезе и веднага успя да вземе президентството. За основното ядро на тази партия това, че той няма да е президент, не е тежко. Ако обаче покрай финала на управлението му той се сдобие и с тежки обвинения, например в подстрекателство, и сенатът трябва да ги гласува, тогава ще има тежести. Защото нека не забравяме, че голяма част от електората - някъде над 75 милиона, гласува за него, и то точно в републиканските щати. Тези хора ще започнат да гледат към решенията на републиканците критично и да казват - вие гласувахте за неговия импийчмънт, сега пък ние няма да гласуваме за вас. Истинският проблем на републиканците всъщност са изборите след 2 години за Конгреса и за част от сената. Те хем не могат да се отдалечат от Тръмп, защото основното ядро републиканци го харесва, хем биха искали. Затова ще бъдат внимателни, ще бавят, тази седмица ще мине в такива игри. Сега на дневен ред е проблемът с над 1000 обвинени. Властите вървят нататък, към осъдителни присъди, и то тежки. А това ще нажежи социалното напрежение. Много хора ще настръхнат, защото ще видят обикновени хора - като самите тях, обвинени.

- Каква е вероятността България да повтори и своя собствен опит от януари 1997 г., и напрежението в САЩ от 2021 само след няколко месеца. В година на избори сме…

- Според мен паралелът с януари 1997 г. е добре да бъде припомнен на онези, които са го забравили, а и на тези, които не са го запомнили. Малка е вероятността за римейк на събитията в Щатите, защото не виждам такова ожесточено политическо и социално противоборство. Да, политическите отношения са малко поизострени, което е нормално преди избори. Да, и в България има хора, които не вярват, че има вирус, че той е тежък, такива, които са против ваксините, но не са толкова много, колкото са в Щатите. А и не са концентрирани географски в определени щати, както са тук.

- Защо свързвате пандемия, ваксини и избори в очакванията си?

- Защото пандемията е сериозна предпоставка за напрежения, социалните сетива на хората се изострят. В САЩ например има сериозни психози около това кой доставя ваксините, кой да ги взема, дали ще бъдат задължителни. Градусът се покачи рязко, след като Джо Байдън предложи армията да се заеме с ваксинацията, военни лекари да дават ваксините. Забележете - резултатите от изборите бяха ясни, бяха обявени две седмици преди да избухне този взрив, за който говорим. В съчетание с повишаването на безработицата, продължаването на пандемията, армията и ваксините, всички тези фактори взаимно се усилиха и се стигна до масовите безредици.

- Не подценявате ли действието на същите тези фактори в България – има същите настроения към пандемията, локдауна, мерките или отсъствието им, ваксините, безработицата… Социалните сетива и на българите са изострени до краен предел.

- Аз наистина следя нещата в България, но все пак от разстояние. Затова не мога да бъда категоричен. Но определено ще бъде много важно, много по-важно от предишни години и други времена изборите да са ясни, прозрачни, честни. Да няма никакви поводи да се припомня случаят Костинброд. Защото комбинацията на подобно напрежение с икономическите предпоставки и с пандемията може да забърка опасна смес.

- Такива настроения още отсега се нагнетяват, има излишно, а може би преднамерено суетене около датата на изборите. Това може ли да се окаже подготовка за такива събития?

- Не смятам и дано се окажа прав. Политическото противоборство е остро, вярно е, и още ще се засилва. Но има разлика със САЩ, социалното противоборство, което е най-остро и трайно излиза от икономическото неравенство, се засилва рязко от кризата. В България това, слава богу, не е така.

- Май за първи път ще правим избори в началото на годината. Това може ли да я превърне в година на политически войни?

- Вярно е, че това, че изборите са в началото на годината, допълнително нагнетява напрежение. Зимните месеци по традиция са тежки, безработицата обикновено се вдига. Ще бъде утежняващ фактор, каквито и мерки да се правят. Реално факторите, които могат да доведат до социални взривове и в България, са 3 - ако има съмнения, че изборите не са били честни, кризата се разгръща безконтролно, а около COVID и ваксините продължава да има вълнения.

- Може би кризата няма да се изостря повече. НАП отчете събрани 1 млрд. лв. повече в сравнение с 2019 г. с обяснението за това, че кризата отгледала данъчна солидарност.

- Не мисля, че това е обяснението. Ако погледнете тенденциите при предишни кризи, винаги има едно забавяне във времето - откогато бизнесът си събира приходите и докога той плаща. Това време е около 9 месеца. Така че резултатите за 2020 г. все още са за приходите от икономическата им дейност за 2019 г. Това, което предстои да стане, и то точно около изборите, е да се влезе реално в приходите от средата и края на 2020 г. и ще има забавяне. Ето още една причина за притеснения.

- Преди дни от ЕЦБ ни напомниха да държим под контрол инфлацията. Може ли пандемията да отложи приемането на еврото за след 2024 г., сочена като възможна досега?

- Пандемията създава световна несигурност. Никой не знае как ще се справят държавите. Всички прогнози, вкл. и тези за България са правени през ноември. Виждаме, че след него има ново, поредно, а не е ясно дали е последно, затваряне. По-скоро е само поредно. Мисля, че със сигурност приемането на еврото ще се забави дори само поради това, че освен цифровите показатели има и такъв - “стабилност на икономиката”.

- Да се върнем към изборите у нас. Бизнесът иска да няма извънредни, защото 3 месеца преди тях и 3 месеца след тях държавата не работи. Може ли след март да не работи по-дълго, ако не се стигне до съставяне на правителство?

- Бизнесът винаги иска предвидимост. И е прав. На него, а и на всички им трябва стабилно правителство с пълен мандат. Ако направим паралел с предишната криза от 2008/2009 г., имаше пълен мандат, макар и с доста тежести. Но това бе възможно, защото ГЕРБ тогава имаше почти 50% мнозинство в парламента. За да има този тип стабилност сега, когато съотношението на силите е различно, аз предполагам, че може да се стигне до широка коалиция като най-стабилната форма.

- Трудно ще е, но не и невъзможно. А добре ли ще бъде за икономиката такъв изход?

- Аз съм привърженик на идеята за широка коалиция в такива тежки ситуации. Виждате, че решенията са трудни и трябва сериозно мнозинство, за да бъдат взети и да има разбиране в обществото. Всяка криза, особено толкова тежка като сегашната, предполага повече консенсусни решения. Точно при криза центърът на всички решения е как да се излезе от нея, а не това дали е ляво, или е дясно. На преден план е сигурността на държавата. В такива моменти идеологиите не помагат. Идеологиите идват след това, когато държавата се съвземе.

- Какви да са първите стъпки на едно ново, да допуснем широко коалиционно правителство? Какво много бързо трябва да направи?

- Актуализация на бюджета. Борба с безработицата. Защита на икономиката. Защита на хората. Вече е ясно, че има закъснение с мерките, че кризата няма да свърши тази година, че ваксините вървят по-бавно, отколкото се надявахме, и значителна част от хората няма да са защитени от нея до есента. Конкретни мерки за определени сектори. Тема, до която сегашното правителство странно защо не стигна.

- Ако няма широка коалиция, ще станем ли свидетели на политически реваншизъм? Това изострено политическо противоборство трябва да си намери отдушник…

- Борбата с кризата ще бъде толкова трудна, че целият фокус трябва да е насочен към това. Мисля, че няма да има нито място, нито енергия за реваншизъм. Трябва да има концентрация около това след 2022 г. кой сектор ще излезе от кризата, кой никога няма да излезе и кой в какъв вид ще излезе. Което е сериозна задача. Това не са просто пари, а трябват политики.

- Имахте идея за създаване на икономически щаб, който да се заеме с тази сериозна задача. Ще ѝ дойде ли времето?

- Звъняха ми икономисти от различни политически десени - ляво, център, дясно, и споделяха, че в техните програми за изборите ще залегне създаването на такъв щаб. Това ме радва, защото мисля, че е добра идея.