"Специалистите по социалните мрежи вероятно биха казали, че вече не живеем в света на новината, а в света на реакцията; това какво се е случило е важно, но по-важни са реакциите към него", пише Райко Байчев в Актуално. 

Последното жестоко убийство - в столичния квартал "Надежда", където мъж ликвидира жена си, а после и бебето си, както и предпоследното - на Виктория Маринова в Русе, обаче показаха тъкмо какво става в този свят на реакциите, разпределен между форумите и Фейсбук.

Там валят страшни неща. Размятат се Истанбулски конвенции, либерали питат патриоти защо, щом стане дума за бял хетеросексуален убиец, вторите мълчат, а те пък ги питат, защо, когато убиецът бил циганин, не обелват и дума. Феминистки кръгове нападат "българския мъж", защото растял с комплекси и Викторио Александров едва ли не го репрезентирал, докато най-бруталното е, че гневни майки линчуват таксиметровия шофьор, понеже не взел бебето, а мислел да спаси собствения си живот, тъй като да направиш това заключение между кафенцето и на диванчето във Фейсбук, е толкова лесно, колкото и да го вземеш с опряно дуло на пистолет в слепоочието в тъмната нощ и полуделия пътник до теб на седалката. 

Цялото това нещо има нужда от т.нар. reality check, проверка на действителността. Защото както при Виктория Маринова, така и при нейния печален съименик, става едно и също - реалността пада под печата на няколко щампи на мислене, които се наложиха от медиите и Фейсбук. Тези щампи учат, че неизбежно всеки проблем може да бъде прошнурован през осите на либерализъм-консерватизъм, глобализъм-патриотизъм, мнозинство-малцинство, мъже-жени и още няколко подобни.

А всъщност и при двата случая ставаше дума за много по-дълбоко, страшно, брутално зло, чиято давност е толкова архаична, колкото с обратен знак ефимерни са всички фейсбук моди. Фейсбук аватари се замерят с клишета както деца с пръчки, изкуствени заключения се борят с изкуствени заключения. Нима наистина мислите, че гъстия мрак, който дреме около тези двама убийци, може да бъде разбулен с приказки за политически адженди, феминизми, консерватизми и либерализми? Нима наистина ви се струва, че злото може да бъде разгадавано през подобни структури на мисленето? 

Томас Джеферсън има една велика мисъл: че ако трябва да избере между човек, който чете само вестници, и човек, който не чете нищо, ще избере втория. Това не е просто остроумие, насочено от Джеферсън срещу вестниците, дори не е медийна критика. А идеята е, че медийната среда е необходима, но когато се превърна в единствена, това ограбва ума и го прави по-малко свободен от ума на онзи, който не чете нищо. 

А казаното от Джеферсън е само безобидно пророчество в сравнение с това, което става днес. Човекът днес чете само медии, форуми и Фейсбук. Този медия сапиенс ще става все по-неподготвен да проумява не само злото, такова, каквото е, а действителността въобще. Фейсбук събра хората заедно, а след това ги клишира и ги копира, карайки ги да мислят еднакво и еднакво плитко.

Накрая ще попитате: а какво да четем бе да те е́ба? 

Щом питате, значи нещата наистина отиват на зле.