Значи...

Около 4 милиона души са с изтекли данни, доколкото може да се вярва на медиите.

С личните ни данни може да се случи следното (отново се позовавам на медиите)

- да изтеглят няколко заема на наше име
- да се окажем собственици на фирми с огромни задължения
- да ни гепят жилищата
- какво ли още не

Ние сме под 7 милиона.

Да кажем, че сме 6 и нещо.

Това означава, че около две трети от нас са прецакани.

Останалата една трета не е прецакана с друго, освен, че живее с две трети прецакани съграждани.

Дали ще продължим да живеем като прецакани?

О, да!

Ако утре едни прецакани излязат на протест и аз изляза да ги подкрепя, те ще ме посрещнат с думите - “Разкарай се, само ние имаме право да сме прецакани! Колко плати, за да се изкараш и ти прецакан?”

Разбирате ли. 

Прецакани сме не само от системата.

Системата не прецаква хора, които имат силата да се изправят срещу нея.

Прецакани сме сами от себе си.

Справка - последните избори, в които се скъсахме да плюем статуквото.

А после пак си го избрахме.

Вече е твърде късно.

Властта се кани да смачка всички малки, които дръзнаха да си помислят, че могат да и се противопоставят.

Властта е близо до мечтата си - дву - трипартийна система, съставена от милиони послушни ЕГН - та, които не роптаят никога и за нищо.

Вече е късно.

Две трети останаха без данни.

Останалите стоят на нисък старт и очакват още от същото.

А ние седим и чакаме.

Чакаме да видим кой е по-умен и по-красив, за да му лайкване героичните статуси за популацията на комарите в Свищов и тяхното право да сключват брак с улични лампи.

Чакаме да видим кога в Долно Уйно ще пуснат соево лате макиато в хоремага, защото докато това не стане, няма да имаме зряла либерална демокрация.

И ще дочакаме.

Но не това, което си мислим, че ще стане.

Ще дочакаме само и единствено великия системен администратор, който в един момент няма да поднови лиценза на операционната ни система, сделана в СССР.

И да знаете - личните ни данни спират да са лични, когато ние спрем да сме личности.

Но за това - някой друг път...

Венци Мицов