Това, което става в НАП, не е никакъв кибер скандал. Съвсем друго е: пред очите ни се изработва универсално оръжие.

Такова оръжие, което да може да послужи за разчистване на предизборния терен и за извършване на политическа чистка, пише Полина Паунова в Свободна Европа.

Данни, които са селектирани и групирани наготово

Сред папките с милионите записи има всевъзможни „селекции“, обособени по най-различен принцип, в това число и политически. Има отделни таблици с имена, подредени по професии – съдии, прокурори, частни съдебни изпълнители. Има журналисти, групирани по своите медии. Съществува справка със заглавие „Б.Б“ и друга с име „QneQnev”. Има данни за представители на тройната коалиция, действащи политици и техните съпрузи или конкубини. Публикувана е данъчната тайна на български и чуждестранни компании; информация, която данъчните служби на държавите членки на ЕС си разменят в системата за борба с ДДС-измами „Юрофиск“.

Тоест, става дума за чувствителна информация, която няма как легално да бъде направена публична. Но ако до нея бъде „даден достъп“, тя се превръща в инструмент за всевъзможен вид въздействие и изнудване. Веднъж „хакнат“, този масив може да се използва разнообразно, като първият и най-елементарен прочит се свежда до битови измами на дребно.

Но по-големият проблем е в един сценарий, който е напълно възможен за нашия политически ландшафт. А именно този: макар и нелегално направени, публичните данни да се превърнат в оръжие за всичко и срещу всеки. Оръжие, което може да послужи за разчистване на предизборния терен: от една страна може да компрометира опозицията, от друга - може да компрометира управляващите. Може да се ползва за дискредитиране на кандидати; може да се употреби за разчистване на вътрешнопартийна номенклатура. Може да покаже, че „всички са маскари“. Може да послужи за изнудване. Може да преразпредели бизнес.

И главното – гарантира „удряне“ по този, по когото трябва да бъде ударено, в точното време. Защото обемът на базата данни предполага дълго ровене в нея, което пък е съвсем удобно за стратегическо планиране на нечие дискредитиране. Огромният масив дава и друга „възможност“ за употреба: евентуални кандидати за политически или експертни длъжности, неизвестни до момента (каквито на местен вот се предполага, че има) да са пред дилемата: дали да станат бързо публични или да останат анонимни ЕГН-та в масивите на „белия хакер“, ако се откажат от политическа кариера, например.

Гасене на публичния пожар

Течът е безпрецедентен, а властите в България се съсредоточиха да успокояват обществото с противоположни твърдения. От една страна казват, че нищо кой знае какво не се е случило, а от друга действат с бърз арест на „бял хакер“, който се оказа 20-годишен младеж, познат с неотдавнашен пробив в системите на друга държавна институция.

В гасенето на публичния пожар място намериха и откровенията на премиера Бойко Борисов за качеството на образованието у нас, което, според него, произвежда компютърни вълшебници.

Наред с това станахме свидетели и на опитите за чувство за хумор на финансовия министър Владислав Горанов, според когото проблем с възникналата ситуацията може да има само някой, който притежава тайно от съпругата си банкови сметки в чужбина.

В омаловажаването на проблема се включи и Валери Симеонов, който изрецитира ЕГН-то си в телевизионен ефир, за да покаже, че „няма нищо страшно“.

Накратко, обединяващият фактор в изказването на всички властимащи политици е този: това е просто кибер скандал, който се случва навсякъде, дори на технологични гиганти, а какво остава за нашата „френдли“ (по Горанов) администрация. Само че това, което става, е точно обратното: безпрецедентен теч, който има потенциала да разраства до безкрай във времето и да се ползва като инструмент за политическа чистка.

Таймингът и едно съвпадение

Нека за миг допуснем, че течът на данни е умела „операция“, а скоростното залавяне на 20-годишен младеж е замазване тип „клошар подпалил никотинов склад“. Неминуемо бихме си задали въпроса – ако случващото се има кукловод, защо е избрал мъртвия летен сезон? И не е ли по-логично подобен океан от информация да бъде хвърлен в пространството след отпуските? Отговорът обаче е отрицателен. Защото месеците юли и август обичайно са период, пуст откъм новини и едновременно с това предразполагащ публиката към завишена консумация на щекотливи финансово-жълтеникави информационни съобщения по плажовете.

Така лятото плавно ще премине в есента, когато хакерският масив ще бъде разплитан детайлно, а сюжетите от него могат спокойно да гарантират няколко политически скандала, които да захранят новия политически сезон.

Едновременно с това не може да бъде подминато и съвпадението на „хакерските действия“ с началото на процедурата за избор на нов главен прокурор. Стартът й вече успешно бе скрит от скандала „НАП“. В зависимост от необходимостите нищо не пречи и краят й да премине под този знаменател.