С добра организация и мотивация стотици доброволци в Русе успяха да съберат около 17000 подписа за свикване на референдум за по-добро управление на атмосферния въздух и околната среда в града.

Инициативният комитет предлага да се гласуват конкретни мерки , с които да се подобри състоянието на атмосферния въздух и питейната вода.

Подписката беше внесена на 25 януари в общината и резултатите от проверката й се бавят, но най-вероятно квотата подписи за задължителен референдум е налице. Ако е така, Русе ще стане първият голям град в България, преодолял огромното препятствие на 10%-та квота подписи, изчислена от броя на всички избиратели. Квотата поставя организаторите пред две изпитания – едното – да съберат голям брой подписи и да препишат данните на подписалите в дълга електронна таблица и всичко това в рамките на 3 месеца, а другото – да прогнозират колко са избирателите, тъй като числото е динамично, а общините и ГРАО отказват да дават такава информация. Инициативният комитет трябва да поеме риска, че ГРАО ще има последната дума – и за валидността на подписите и за броя на избирателите, а практиката показва, че в повечето случаи валидните подписи, според ГРАО, с малко не достигат нужния брой, който е известен само на тях, пише Инициатива БГ.

Макар окончателните резултати от проверката на подписите да не са официално обявени, референдумът за мерки за чист въздух вече влезе в общинските комисии на Русе. Тъй като бройката подписи се очаква да е достатъчна, за да задължи общинския съвет да свика референдум, общинарите, настроени негативно срещу гражданската инициатива и народната воля, решиха да атакуват самите въпроси на референдума. Предвид неясните компетенции на местните власти по отношение управлението на околната среда и преди всичко на качеството на атмосферния въздух (за което сигнализират напоследък самите кметове и искат повече правомощия и по-ясно написани закони), не е много трудно да се намерят недостатъци във формулировките, предложени от гражданите и гражданските експерти. Една общинска комисия в Русе вече гласува срещу свикването на референдум с мотив – незаконосъобразни въпроси.

Изяви на местни юристи със съмнителна компетентност в областта на прякото участие и екологията, които си присвоиха ролята на арбитри и заклеймиха въпросите за незаконосъобразни още в началото на кампанията, без съмнение в момента правят голяма услуга на общинарите, търсещи поводи за ненасрочване на допитване в Русе.

Предстоят още гледания в комисии. Възможно е нещата да бъдат отнесени до съда. Изходът е неясен.

Пределно ясно е само, че ние българите имаме формални избирателни права – лоша избирателна система с партиен диктат при избирането на представители във властта и никакви права за пряко вземане на решения. Нито един национален референдум не е завършил с валиден резултат и прилагане на изразената народна воля. Прякото участие във вземането на решения, прокламирано още в чл. 1 на българската конституция не действа на практика, а България е последна в Европа по отношение спазването на принципа на върховенството на правото.