България е единствената страна в ЕС без закон за личния фалит

България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност на физическите лица. Всички досегашни опити за приемането на такъв нормативен документ бяха неуспешни.

На 6 април Министерският съвет отново одобри проектозакон за личния фалит. Това е вторият опит на сегашното служебно правителство за приемането на този закон. За пръв път той беше предложен миналия октомври, месец по-късно мина на първо четене в Комисията по правни въпроси в парламента, но срещна много критики и в крайна сметка не беше приет.

Сега на ход са новите депутати - двете големи коалиции записаха в списъка с приоритетни законопроекти и този за личния фалит. Освен всичко друго и от неговото приемане зависи да можем да получим и парите по втория транш от Плана за възстановяване, пише вестник „Стандарт“.

Но докато законът е просто една форма, която урежда определен тип отношения, от него зависят човешки съдби. Една такава история е за жена, изтеглила кредит преди 16 г., заради който е изгубила цялото си имущество, а сумата, която искат да върне, се е увеличила няколко пъти. Над две трети от българите имат или са имали кредит, ипотека, лизинг или други подобни задължения, сочат данните на Министерството на правосъдието. Те са от национално представително проучване, проведено от агенция „Галъп“ в периода 5 до 8 април и показват, че животът на кредит е масово разпространен у нас. Затова никой не е защитен от истории като тази, която ще ви разкажем.

„Искам да се представя като една от многото в сектор "вечен длъжник". Преди години бяха пуснали към фонд „Земеделие“ една мярка за развитие на селските райони. Тогава с моята сестра решихме, че можем да си позволим в този момент да направим хотел на язовир „Доспат“. Консултантът, при който отидохме, ни се изсмя и каза: „Момичета, това е за хора с пари“. Вече бяхме купили земята с ипотека. Можехме да си я позволим към онзи момент. Тогава работех заедно със сестра ми в застрахователен офис, бяхме на заплата и доходите ни бяха добри.“ Разказът е на 44-годишна жена от областен град в България. Годината е 2007-а. Тя ипотекира имот, който има, за да купят земя около язовир „Доспат“ и да кандидатстват за финансиране пред фонд „Земеделие“.

По договор фондът трябвало да се произнесе дали одобрява проекта им до три месеца след кандидатстването. „Решихме, че за три месеца няма риск. Когато получихме одобрението, бяха минали три години. През тези три години банките ни взеха парите по кредитите“, разказва жената. Освен ипотека за земята двете жени залагат цялото семейно имущество, за да изтеглят общо около 250 000 лв. - освен за земята и за да подготвят проектите за изграждането на хотела и цялата инфраструктура около него. Когато след 3 г. идва одобрението от фонд „Земеделие“, двете сестри са останали без работа и вече изостават с погасяването на кредита си.

„За да отпуснат част от парите, трябваше банкова гаранция. Банката не се съгласи да я даде, защото вече бяхме на една вноска закъснение. Без нея ние нямаме възможност да усвоим парите и не можем да стартираме проекта. Нещата тръгнаха надолу. Ако към онзи момент сме взели кредити общо за 250 000 лв., в края на краищата на мен ми се търсят 800 000 лв., при положение че всичко е взето – апартаментът, в който живеех, къщата, в която живееше сестра ми и земята“, разказва още жената.

През годините тя се опитва да се договори с банките как да върне дълговете си, но не става. Окончателно спира да плаща през 2010 г.

„От тогава до ден днешен не работя никога на договор. Изкарвам някакви пари, но съм принудена да бъда в сивия сектор. Моят живот продължи много тежко и в момента е тежко. Имам две деца, доскоро бях на квартира. Не знам как ще се погрижа за тях. Вече съм на 44, след някоя година ще трябва да се пенсионирам, ако доживея при този стрес. Аз дори и това не мога да направя“, споделя още жената.

Няма официални данни колко са хората, които не се справят с дълговете си. Причината - голяма част изпитват неудобство да признаят. Изследването, поръчано от правосъдното министерство сочи, че половината българите не могат да посрещнат извънредни разходи, ако им се наложи. Всеки втори участник в изследването казва, че познава хора, които в момента не са в състояние да плащат дълговете си.Най-често дългове трупат икономически най-активните хора между 30 и 59-годишна възраст.

Какво предвижда законопроектът

Законопроектът на правосъдното министерство предвижда защита да могат да искат хора с дълг над 10 минимални заплати. Категоричното изискване е длъжникът да е добросъвестен, тоест да е положил усилия да има работа, да не е разпродавал имуществото си след взимане на заема, да не е плащал за скъпи пътувания, да не е осъждан.

Съдия ще се произнася по всеки случай.

Законът ще урежда условията и реда за провеждане на производство по несъстоятелност на физическите лица, в което да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори. То е изцяло доброволно, образува се по искане на добросъвестния длъжник и цели справедливо удовлетворяване на неговите кредитори. В производството са осигурени гаранции за задоволяване на жизнените потребности на длъжника. В него се заплащат само прости такси, като за откриване на самата процедура таксата е 20 лв.

След започването на процедура съдът определя несеквестируемото имущество на добросъвестния длъжник. Определя се издръжка, която служи за задоволяване на жизнените му нужди и тези на семейството му. Сумата не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. После се утвърждава план за погасяване, обявява се фалит и започва осребряване на имуществото. В закона е предвидено производство за несъстоятелност и за лица, които нямат доходи и имущество. По отношение на тях съдът само обявява неплатежоспособността на длъжника.