Когато се строят инфраструктурни обекти, обществени и всякакви други сгради, задължително се мисли и пресмята техният срок на експлоатация.

Съвременните постройки и съоръжения по правило имат ограничен, макар и с десетилетия, срок на безопасно ползване.

Само възхищение могат да будят такива строителни постижения - сгради, които изградени в древността и до ден днешен са запазили конструктивните си качества и изпълняват функциите си, пише Money.bg.

Ще ви разкажем за някои от най-старите постройки, които се използват вече повече от 1 500 години.

Източник: Wikipedia

Кулата на Херкулес, Испания

Построен по времето на Римската империи, древният маяк се смята за най-стария в света, действащ и досега за морска сигнализация.

Кулата на Херкулес е древноримски фар в град Ла Коруня, автономна област Галисия, Испания. Постройката е висока 55 метра и има изглед към северноатлантическия бряг на страната. Построена е преди 1900 години и е реконструирана през 1791 г.

Кулата на Херкулес е служела като фар на входа на пристанището на Ла Коруня от края на първи век от новата ера, когато римляните построили Фарум Бригантиум.

Източник: Wikipedia

Мостът Фабричио, Италия

Мостът Фабричо или Мост на четирите глави е каменен мост над р. Тибър в Рим.

Той е най-старият мост в Рим, запазил своя първоначален вид. Построен е през 62 пр.н.е. от Луций Фабриций и свързва остров Тиберина с левия бряг на реката. Дълъг е 62 м и е широк 5,5 метра и напълно запазен, служи на хората непрекъснато близо 2000 години.

През средновековието е наричан също и Pons Judaeorum, понеже водел до еврейското гето на Рим.

Източник: Wikipedia

Пантеонът в Рим

Пантеонът (Pantheon) е бивш древноримски храм в Рим, посветен на всички богове, а понастоящем католически храм, посветен на Богородица и вси светии (Basilica collegiata di Santa Maria ad Martyres). Пантеонът се намира в историческия център на Рим, на площада Пиаца дела Ротонда (Piazza della Rotonda). Пантеонът е сред най-големите инженерни достижения на античността, достигнали до наши дни.

Пантеонът е построен през 118 - 126 г. сл. Хр. по време на управлението на император Адриан. Куполът на Пантеона в продължение на векове е най-големият в света, а и до днес остава най-големият купол в света от неармиран бетон.

От епохата на Ренесанса насетне в Пантеона започват да погребват видни личности. Днес Римският пантеон, освен като муцзей, все още се използва като църква, като в него редовно се провеждат религиозни меси при специални празници.

Източник: wiki

Сант Анжело, Рим

Замъкът Сант Анжело (Castel Sant'Angelo) - също известен като Мавзолей на Адриан , е римски архитектурен паметник, разположен в Рим. Първоначално е гробница, след това замък, резиденция на папите и хранилище за техните ценности и едновременно затвор, днес продължава пълноценно да функционира като музей.

Император Адриан започва да го строи през 135 г. като мавзолей за себе си и членовете на своето семейство. След смъртта на Адриан строителството завършва през 139 г. неговият приемник Антонин Пий.

Според легендата през 590 г., по време на чумна епидемия, папа Григорий Велики видял на върха на крепостта архангел Михаил, който сложил меча в ножницата си, което означавало край на бедствието. Оттам и произлязло името на замъка - Сант Анжело.

Източник: Wikipedia

Базилика Рождество Христово, Витлеем, Палестина

Базиликата Рождество Христова в Витлеем е построена, според преданието, над мястото, където е роден Иисус Христос. Заедно с храма Гроба Господен е един от двата християнски църкви в Светите земи. 

Една от най-старите непрекъснато действали църкви, а и въобще сгради в света. Първият храм над пещерата Рождество е построен в 330-а година по указание на император Константин Велики. Осветен е на 31 май 339 г., и от тогава до ден днешен богослуженията не са прекъсвани. Осъвременената през VI -VII в. базилика е единствената християнска църква, запазена в Палестина от преди мюсюлманския период.

Източник: Wikipedia

Храм "Света София", Истанбул

Катедралният храм "Света София" в Истанбул е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо, величествена сграда, която функционира вече 1 500 години без прекъсване.

Била е дълго време християнската катедрала на Константинопол, по-късно сред главните джамии на Истанбул, а днес е музей.

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици. Съвременната сграда е построена през 532 - 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, "Света София" е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.

Въпреки че обикновено е наричана просто "Света София", църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.

Императорът си поставя много амбициозна задача - да се създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 г. под зоркия контрол на самия Юстиниан. На строежа работят над 10 хиляди души.

През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей.

Източник: Wikipedia

Будистки храм Махабодхи

Махабодхи (буквално, Великият храм на Пробуждането), е сграда с оригинална структура построена от император Ашока, първия будистки владетел на Индия, около 260 пр. новата ера. Храмът става един от крайъгълните камъни за будизма и отбелязва мястото, на което Буда е получил просветление. Той е един от най-ранните и внушителни строежи, изградени изцяло от тухли и заобиколен от всички четири страни с каменни балюстради - най-старите от които са направени от пясъчник, а останалите от неполиран гранит - претърпява няколко реконструкции, за да бъде почитан и днес като най-святото място в света за будистките пилигрими.

Източник: Wikipedia

Ротондата "Свети Георги Победоносец", София

Църквата "Свети Георги" е православен храм, построен в късната античност в архитектурната форма на ротонда, в София. Намира се във вътрешния двор между сградите на хотел Балкан и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана за най-старата запазена сграда в града, тя е построена в началото на IV век, не по-късно от времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.

Ротондата е в сърцето на древния Константинов квартал, където се е намирал дворецът на римския император Константин Велики и жилищата на знатните му поданици.

Днес в храма се извършва ежедневно православно богослужение на древния литургически език на православните славяни - старобългарски, като песнопенията се изпълняват в характерното за древната православна църква - източно църковно пеене, известно като българско и византийско.

Тя е използвана основно за покръствания, но през годините служи и като обществена сграда. Превърната е и в джамия през 16 век.

Заради наличието на останки от древна система за отопление част от археолозите смятат, че е възможно да е била и баня.

Сградата е запазила почти изцяло облика си от създаването й до днес, заради което се счита за най-старата запазена сграда в столицата. Претърпяла и сериозни реставрации, първата от които 80-те години на миналия век.

Куполът й е разрушаван два пъти - при нашествие на хуните и по време на българската обсада, ръководена от хан Крум.

В Ротондата са съхранявани мощи на Свети Иван Рилски, а легендата разказва, че в църквата е търсил изцеление византийския император Мануил Комнин. В сградата са положени и останките на сръбския крал светец Стефан Урош II Милутин, преди да бъдат преместени в църквата Свети Крал, на чието място днес е Света Неделя.