Café Central е във всички туристически гидове на Виена като една от "задължителните" забележителности на австрийската столица. Милиони туристи всяка година преминават през буржоазните зали на кафенето и на фона на музикалния акомпанимент опитват легендарния щрудел с глътка виенско кафе. 

Доскоро на една от масите в Café Central често можеше да се види дребно старче, прегърбено от тежестта на достолепните си 90+ години, което кротко седи на една от задните маси и поръчва своя обяд от седмичното меню. След това става и си тръгва също толкова незабележимо, а гостите на кафето дори и не подозират, че покрай тях са преминали ходещи 4 млрд. евро. 

В края на май на 98 без два месеца почина една от най-колоритните фигури на австрийския бизнес и обществен живот – Карл Влашек.Създател на най-голямата верига магазини в страната Billa, имотен магнат, в чието портфолио влизат символни за Австрия дворци, палати, модерни сгради и паметници на културата, музикант по душа и предприемач до последната си брънка, човек, при който всеки ход е изненада и за най-близките. През живота си той е преминал през три професионални кариери, като всяка една е отваряла врата към следващата.

След края на войната

В края на войната Карл Влашек – тогава на по-малко от 30 години,започва професионалния си път като... музикант. Под псевдонима Чарли Уокър той свири като пианист със своята група в барове в алпийския курорт Китцбюл, както и в замъка-хотел Фелден ам Вьортер Зее в провинцията Каринтия. По-късно Влашек ще се завърне отново в този замък, но вече не като беден музикант, а като собственик.

Въпреки че не спира да свири на пианото до края на живота си, официлната му кариера като музикант приключва само след няколко години. През 1953 г., когато е на 36 години, роденият във Виена Влашек влага спестяванията си от музиката - 30 хил. шилинга по онова време, и отваря първата си парфюмерия в пети квартал на града. В нея предлага маркова козметика, но на ниски цени, а на витрините лепи големи плакати с надпис "Сензация" и "Почти подарено". С маркетингов и търговски усет той успява бързо да развие бизнеса си, а броят на магазините расте непрекъснато. 

От парфюмерия Влашек преминава на храни и започва да отваря един след друг "евтини магазини". За седем години броят им става 45. Над вратата окача табелката BILLA, което идва от "Billiger Laden" (евтин магазин). После боядисва логото в жълто и червено, които постепенно се превръщат в корпоративните цветове на компанията. В свое интервю години след това Влашек разказва, че е стоял на магистралата и е наблюдавал кои коли се забелязват най-много. Така е избрал цветовете на Billa. 

"Той беше първият, който се осмели да отвори магазин за маркова козметика на самообслужване. Преди това всички се страхуваха, че клиентите ще крадат", коментира пред австрийската национална телевизия ORF2 професорът по търговия и маркетинг от Икономическия университет във Виена Петер Шнедлиц. "Влашек е доказателство за това, че когато човек има добра идея в търговията, след това може да я мултиплицира до безброй", казва още професорът.

След "евтините магазини" идва ред на "евтините парфюмерии". Австриецът създава веригата козметични магазини Bipa (BilligeParfumerie), чиято мрежа също така плъзва из цялата страна. В тях се продава висококачествена маркова козметика на ниски цени. 

Паралелно с развитието на икономиката на Австрия расте и бизнесът на Карл Влашек. До размерите на империя. Към Billa и Bipa се прибавят още и още вериги: Merkur, която е с по-големи и позиционирани в по-високия ценови сегмент обекти, Libro – за канцеларски и книжарски материали, Mondo – дискаунт верига, Litega – за текстил. 

Влашек се слави като човек, който разбира клиента и неговите нужди и това е една от причините за успеха му. "Клиентът винаги има право", е казвал неведнъж той. В същото време имиджът му на работодател е всичко друго, но не и блестящ. Работата като касиерка в Billa се асоциира с най-тежката и възможно най-нежеланата работа, която някой може да си представи. Текучеството е огромно и често пъти то е по инициатива на работодателя. Макар и да не е финансист или търговец по образование, Влашек държи финансите под око, пести винаги където може да се спести и има дейно участие в бизнес решенията. Billa&Co порастват до най-голямата верига магазини в Австрия и до днес държат лидерската позиция. 

Легендарни са добрите отношения и партньорството на виенския търговец с един друг известен австрийски предприемач – издателя на най-големия и влиятелен вестник в страната Krone Ханс Диханд. ДокатоBilla рекламира богато и пребогато на страниците на вестника с масов тираж, чрез своите статии Krone обяснява на своите читатели за качеството на храните, повдига темите като биохрани, генно модифициране, индустриалното производство. Именно Krone е този, който през 1996 г. съобщава изненадващата новина, че Billa е продадена. 

Сделката на живота

Дори и най-приближените служители и партньори на Влашек разбират от медиите, че той е продал своята компания на германската групаRewe. Сделката засяга 20 хил. служители, 1350 магазина в цялата страна, а от нея австриецът излиза с 1.1 млрд. евро. По това време той вече е на 79 години и спечелената сума би могла да му подсигури спокойни пенсионни старини. Но вместо да се оттегли и отдаде на почивка, амбициозният австриец се впуска в съвсем нов бизнес, който успява да го издигне до петия по богатство в страната. 

От момента, в който Влашек продава магазините си, той започва да купува имоти. Скъпи, исторически, символни имоти, които не губят стойността си. Купува дворец след дворец в историческия център на града. Днес, когато човек се разхожда из първи кръг на Виена, една трета от сградите са част от портфолиото на имотния магнат и неговите наследници. Броят на имотите му надхвърля 250, а общата им оценка е за над 4 млрд. евро. Всички те са финансирани със собствени средства, а издръжката им е за сметка на наемите при тяхното отдаване. CaféCentral, в което често минава, за да обядва, също се помещава в негова сграда, отдадена под наем. 

Всъшност Влашек има афинитет към имотите още преди да продаде веригата си. В едно от своите интервюта той разказва: реалните печалби не са идвали толкова от търговията, колкото от недвижимостите. Той е купувал за собствена сметка голяма част от обектите, в които отваря Billa, и ги е отдавал на веригата. От наеми продължава да печели и в годините след смяната на собствеността.

Последното попълнение в колекцията от сгради на Карл Влашек се идва през 2011 г., като той прави сам на себе си един символичен подарък: бившият пианист купува хотела, в който на младини свири като част от групата си Чарли Уокър. "За мен това е малко емоционално. Със замъка хотел няма да спечеля нищо, но след войната аз сверих там с моята група. Аз бях неин фронтмен. Въпреки че печелех добре, бях един беден музикант. И сега си помислих - ще купя тази колиба, мога да си го позволя... Аз съм един глупак, винаги съм живял толкова скромно", казва в присъщия си тон с чувство за хумор Влашек пред журналистите в момента, в който обявява и отпразнува сделката. 

Спестовността действително не е поза. Въпреки че е в списъка на най-богатите австрийци, той не парадира с възможностите си и не демонстрира лукс. Приживе няма яхти и джетове, разхожда се спокойно из виенските улици, говори с всички на "техния" език. 

Самоопределението "глупак" използва и в един друг контекст: "В бизнеса съм бог, с женските съм пълен глупак", е една от легендарните му реплики. На 94-годишна възраст се жени за пети път за тогава 65-годишната Фридерике Шенк. В типичния си стил да взема бързо решения и да изненадва всички около себе си, сватбата е напълно неочаквана и тайна. 

"Спестовност, мъжка дума и никакви съдружници. Без инвестиции в акции и само имоти в Австрия", така към края на живота си Влашек формулира своята рецептата за успех. Тази рецепта го води през всичките му 98 години и го превръща в един от символите на австрийските предприемачи. Сега всичко е в ръцете на наследниците.