Звучащата днес изкуствено дума „невъзвращенец” е била любима на Държавна сигурност.

Тя е пришита и на хасковския стоматолог д-р Петър Овчаров, който успява да финтира заедно със своите родители и сестра си всемогъщата ДС. Цялата фамилия успешно бяга на Запад през 1975 г.

11 г. по-късно невъзвращенецът се връща в България за кратко, вече успял и богат, пише Марица. А всичките му преживелици са достойни за описване в роман.

Развивал е успешна зъболекарска практика в Германия, Швейцария и САЩ.

„На 29 май 1975 г. на цялото семейство Овчарови бе разрешено да замине за ГДР и Полша. След един месец се обаждат с писмо, че остават в Австрия и няма да се завърнат в страната. Причини за бягството - попаднали под чуждо влияние, стремеж за лек и охолен живот.” Това пише в специално донесение на Окръжно управление на МВР-Хасково отпреди 44 години заради бягството зад граница на д-р Петър Овчаров, сестра му и родителите им.

Той е роден на 13 декември 1949 г. Хасково. Дядо му по майчина линия бил член на ВМРО и близък съратник на Ванче Михайлов. Застреляли го през 1933 г. в Хасково заради вътрешните борби в организацията.

Така майката на Петър остава сирак, но Ванче Михайлов й помага да отиде във Виена и да завърши там световна търговия и икономика. Съпругът на Евгения - д-р Илия Овчаров, завършва стоматология в Истанбул.

„Учих в Първа гимназия „Асен Златаров” в Хасково, мама преподаваше немски там и в читалището. Завърших стоматология във Висшата медицинска академия в София”, започва да разказва историята си наближаващият сега 70 г. д-р Петър Овчаров.

След като завършил висшето си образование, влязъл в казармата. Пращат го в Елхово, известно като Бермудския триъгълник. Там бил зъболекар в здравната служба. Веднъж офицерът от военното контраразузнаване го повикал в кабинета си. „Оказа се, че още от гимназията си съм имал досие, защото Димитър Инкьов е първи братовчед на майка ми”, разказва той.

По това време Инкьов, известен и с псевдонима Велко Верин, вече е зад граница и води предавания в българската секция на радио „Свободна Европа”.

 
„Още преди да разбера, че службите са ми завели досие, имах намерение да напусна България”, доверява стоматологът.

След като се уволнил, споделил своите намерения с родителите си и сестра си, също лекар. Така цялото семейство решило да бяга на Запад. За да заблуди ДС, фамилията на няколко пъти пътувала до Полша и тогавашната ГДР, след което се завръщала в България.

„През лятото на 1975 г. започнах да обменям левове за дойче марки със западногерманци на морето. Запознах се с австриец, който ме посъветва как да избягаме, след като бяхме получили вече разрешение да отидем на екскурзия в тогавашната Югославия, а не както е отбелязано в досието ми. Човекът ми обясни, че на границата между Словения и Австрия няма опашки. Каза, когато стигнем до югославския пункт за паспортен контрол, да дадем газ и да спрем чак при австрийците”, спомня си Овчаров.

При заветното пътешествие през май 1975 г. четиримата тръгнали със семейния „Фиат”. На българо-югославската граница спрели и похарчили всичките си налични левове, защото били наясно, че връщане назад няма.

Когато обаче стигнали на словенско-австрийската граница, се сблъскали с непредвидена ситуация. Вместо пустите платна за изхода към Запада, имало голяма опашка от автомобили. На паспортния контрол югославяните ги попитали имат ли визи. „Не са нужни, режимът ни с австрийците е безвизов, както сме с вас”, излъгахме ние, а те повярваха и ни пуснаха без проблем”, смее се докторът. Австрийските граничари пък с почуда гледали тогавашните български зелени паспорти с надписи само на кирилица. „Забавиха ни около 40-45 минути на пункта, докато се чудиха какво да ни правят. Накрая платихме някаква входна такса в шилинги и ни пуснаха да влезем в страната”, обяснява обявеният впоследствие за невъзвращенец.

В Австрия ги посрещнал Димитър Инкьов и ги упътил какво да правят. „Там живяхме два месеца, докато си изработим пари, и после заминахме за Германия. Започнах практиката си в провинция Баден-Вюртенберг. Беше като приказка. Впоследствие се преместих в Мюнхен, където живея и досега. Баварците ни приеха много добре и ни помагаха. Германия я уважавам най-много след България. Стремежът ни бе да имаме свободен живот, който ние да контролираме. Постигнах го, на 30 г. станах милионер”, споделя хасковският германец. Той допълва, че богатството е тежест и никога не е робувал на изкараните си с честен труд пари.

Междувременно бабата и вуйчото на Петър били редовно привиквани за справки от ДС в Хасково. Подслушвали телефоните им и понякога разговорите били прекъсвани, когато ставало дума за разликите от двете страни на Желязната завеса.

В Германия д-р Петър Овчаров става известен и като борец за правата на бащите. Оженил се за германска милиардерка, която преди 26 г. му родила дъщеря. Кръстили я Николета Рената Евгения. Две години след сключването на брака обаче започнали тежък развод. „Станах любимец на журналистите. Заради разправиите с бившата си съпруга се наложи да открадна детето си. С дъщеричката ми се скрихме за година и половина в Лос Анджелис. Бях и баща, и майка, но разбрах, че бащата не може да е майка”, разказва докторът. Накрая властите в САЩ върнали детето в Германия, а бащата за кратко се прибрал в България, после се върнал в Мюнхен.

„Нещата се поуталожиха, съдът разбра, че не съм престъпник, и само ми наложи глоба от 18 000 марки, без да ме подвежда под наказателна отговорност. Междувременно дадох доста интервюта пред тамошните медии. Налагаше се в един момент да плащам по 134 марки на час за общо 180 минути седмично, за да виждам детето си в период от 2 г.”, казва хер Петър. Дъщеря му знаела много малко за България и никога не е идвала тук. „Заради порядките в Германия и като богата наследница на майка си дъщеря ми се държи дистанцирано с мен. Рядко контактуваме. Сигурен съм обаче, че когато му дойде времето и тя си прецени, ще се свърже с мен”, споделя той.

Сега си идва често в Хасково. Съветва политиците ни да направят така, че хората да се върнат в родината. „В България никога не е имало лустрация, това е груба грешка. След 1989 г. в управлението на държавата не трябваше да се допускат хора до властови позиции от времето на тоталитаризма”, смята „невъзвращенецът”.