Защо много политици са превърнали тупането в гърдите в своя запазена марка, а избирателите им се радват, когато слушат техните врели-некипели? Петър Чолаков от Дойче Веле се спира на примера с главния прокурор Гешев:

Постепенно завесата над политическата философия на главния прокурор Гешев се повдига. След като разкри, че негови зложелатели са "либералните анархисти", които атакували хибридно него - Божия инструмент, Гешев ни зарадва и със следващото парченце от пъзела: той бил християнсоциалист. При това не какъв да е, а от сой! Гешев произхождал от стар партизански род, а негов роднина бил дори прототип на овчарчето Калитко. Не бих се изненадал, ако по примера на премиера Борисов (който също много обичал "да се прави на луд", както ни осведоми гласа от оня запис), друг негов близък се окаже жертва на  тоталитарния режим.

За митовете и реалността

Почти всяко семейство, което познавам, има своя митология, която се припомня като свещенодействие всеки път, когато фамилията се събере на някой празник. Някои от тези разкази имат основания в действителността, други са откровени измишльотини, трети са просто за майтап. И ако легендите все пак предизвикват добродушни усмивки и гордост, когато се разказват в тесен семеен кръг, навън често е по-добре да се премълчават.

През 1986-а, когато беше световното по футбол в Мексико, докато ме наблюдаваше как ритам топка, мой близък с най-тържествен тон дойде при мен, сложи ръка на рамото ми и разкри, че съм далечен роднина на бразилската легенда централен нападател Антонио де Оливейра Фильо, известен на цял свят като Карека.

Както може би се досещате, аз, с целия си акъл на 8-годишен наивник, веднага разтръбих за моя аристократичен произход на децата от махалата. Хлапетата се скупчиха около мен на игрището, където се бяхме събрали да ритаме. Поогледаха се, почудиха се, почесаха се… Връстниците се отнесоха с обяснимо недоверие, един-двама от по-малките - дори с респект, докато не дойдоха батковците, които веднага ме взеха на жесток подбив. След като експресният обективен анализ показа, че нямам бразилска кръв, а финтовете, които бях принуден да демонстрирам пред журито, са далеч от тези на легендата, освен закачките изядох няколко шамара, заради самохвалството. Прибрах се вкъщи разреван, посрамен и бесен на роднината, който любезно ми бе доверил "тайната".

Ако между децата хвалипръцковщината рядко минава, защо много политици, че и други първи държавни мъже не само са превърнали тупането в гърдите в своя запазена марка, а избирателите им се радват, когато слушат техните врели-некипели? Защо легендите им, макар и поднесени с доза хумор и самоирония, пускат дълбок корен? Не, тук не става дума за проблема за гражданската компетентност (известен в политологията), а за престъпното лековерие, което понякога проявяваме, ставайки жертви на бруталната политическа самореклама.

Нито мълчалив, нито смирен

Няма да се мъча да отгатна какво точно влага г-н Гешев в понятието "християнсоциалист". За работата на прокуратурата и нейната "философия" най-добре говорят числата, но не тези, които главният прокурор наскоро изнесе пред парламента. Според  "Сега", от началото на 2019-а до 5 август 2020-а прокуратурата е осъдена по над 370 граждански дела за обезщетение и дължи общо 4 787 594лв. Накратко, всеки работен ден ние с вас, данъкоплатците, плащаме средно по 11 453лв. заради немарливостта на обвинителите.

Оказва се, че в българската прокуратура работят "златни момчета", но смисълът едва ли е този, който би му се искало на г-н Гешев. Ето тези числа, цитираните, са истинската атестация” за това както върши г-н главният прокурор. А иначе е ясно, че той има готов отговор: трябва да се опрости, редуцира формализма в нашия наказателен процес.

През 1793-а, по време на революционния терор във Франция, е приет Закон за подозрителните (Loi des suspects). За "подозрителни" са обявени тези, които със своите отношения, поведение, думи или написаното от тях "са се показали като врагове на свободата". Това ли предлага г-н Гешев: период на Велик терор? Полицейските действия срещу журналисти и протестиращи показаха, че подобен, кошмарен за една европейска страна сценарий далеч не е неправдоподобен.

Парадоксално, но факт - от една страна е упоритото мълчание в продължение на месеци за това прегрешил ли е премиерът ("Барселонската афера", снимките от спалнята с пачките, кюлчетата злато, пистолета и пр.), мотаенето по случая с "Осемте джуджета" и т.н. От друга - контрастната свръхекспедитивност, която прокуратурата демонстрира срещу президентските секретари. И друг пример от последните дни - разпитът на репортер от "Сега", който се осмелил да направи имотна справка за един от охранителите на летния сарай на Доган (пазачът, който хвърли българския флаг), запечатан във видеата от акцията на Христо Иванов през лятото.

На фона на ниската оценка, която обществото дава на прокуратурата, както и на множеството гласове, които настояват за неговата оставка, може би единствената религия, която подобава на г-н Гешев, е тази на мълчанието и смирението.