Принудено сме изправени пред избор между върховенството на правото и спазването на противоепидемичните мерки, категоричен е Николай Урумов от СРС

С решение от днес съдия Николай Урумов от Софийския районен съд (СРС) отмени наложена глоба от 300 лева за неносене на маска в градския транспорт, пише Defakto.bg.

Но не защото нарушението не е било доказано, обратното – очевидно глобената гражданка не е била със задължителната маска. Но в случая “лошата законодателна техника и пълното неразбиране на нормотворческия процес от страна на изпълнителната власт, поставят съда в ситуация, в която, по време на световна пандемия от заразна болест, носеща смъртни случаи, да избира между върховенството на правото и спазването на противоепидемични мерки, които са въведени по начин и с акт, нарушаващ основни правни принципи на процеса по създаването на нормативни административни актове“, пише в решението. Съдебният състав избира да приложи закона, иначе няма правова държава.

Случаят

Пред СРС е оспорено наказателно постановление, издадено на 16 юли от директора на СДВР. С него на гражданката С.К. е наложено административно наказание “глоба” от 300 лева за неспазване на въведените със заповед на здравния министър противоепидемични мерки. Поводът е, че на 27 юни по обяд на автобусна спирка служител на общинска полиция я е заловил да слиза без маска от автобус 88.

По това време действа заповед на здравния министър от 22 юни, че “всички лица, които се намират в обществения транспорт, в аптеките и лечебните заведения са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата”. В чл. 209а от Закона за здравето пък са въведени санкциите за подобно нарушение – от 300 до 1000 лева глоба, при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.

А чрез извънредния закон също в Закона за здравето, чл. 63а, ал. 5 бе записано, че заповедите по налагане на противоепидемични мерки са общи административни атове и се публикуват само на ведомствените страници – на Министерството на здравеопазването или на РЗИ. Сиреч, не трябва да се обнародват в “Държавен вестник”.

Глобената С. К. твърди, че наказателното постановление е неправилно и оспорва фактите, установени от полицията.

“Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства”, приема съдия Урумов.

Но отменя постановлението на други, принципни основания. А именно – каквото и да пише в Закона за здравето, въпросната заповед на министъра е била нормативен, а не общ административен акт и, съответно, не е породила действие, тъй като не е била обнародвана в “Държавен вестник”.

В случая разпоредбите на здравния закон влизат в противоречие с Административнопроцеуалния кодекс, който е с по-висок нормативен акт и следва да се прилага именно той, по силата на чл. 2, ал. 3 от Закона за нормативните актове, обясни съдията пред Де факто.

Аргументите на съдията (из съдебното решение)

“На първо място, следва да се изясни какъв по характер административен акт е заповед № РД01-353/22.06.2020 г. на министъра на здравеопазването. Административните актове биват общи, нормативни и индивидуални. Без всякакво съмнение, в случая не може да се говори за индивидуален административен акт, поради което съдът няма да посочва теоретични правни положения по отношение на индивидуалния административен акт. Спорът в доктрината и съдебната практика е дали този акт (заповедта) е общ или нормативен по своята природа.

В Административно-процесуалния кодекс се съдържа легална дефиниция за тези понятия, като според нормата на чл. 65 АПК общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.