Глоба на момиче за неносене на маска в квартал "Родина" падна в съда.

Районният съд в Русе отмени Наказателно постановление № 132-ЗЗ/27.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 /изм./ от Закона за здравето и на основание същата правна норма, на М.Е.М. било наложено наказание “Глоба” в размер на 300 лв. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе.

На 13.03.2020 г. в Р. България била обявена пандемичната обстановка по повод разпространението на заразата от COVID–19, наложена със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и обявена с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за преодоляване на последиците. В тази връзка здравният министър, в рамките на правомощия по му чл.63, ал.4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди, сред които и Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., временни противоепидемични мерки на територията на Р.България. С т.1 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. била допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., като била въведена т.9, задължаваща всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо устата и носа. Според т.2 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. мярката по т.9 била в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., включително. Със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. била изменена, като в т.2 думите „26.04.2020 г. включително“ били заменени с „13.05.2020 г. включително“.

На 15.04.2020 г., около 13.10 ч., свид. И.С. и Н.Н.– полицейски служители от Второ РУ при ОД МВР-Русе изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред, като извършвали обход по ул.“Лисец“ в гр. Русе. Когато достигнали до бл.„Огражден“, полицейските служители видели момче и момиче, като момичето било без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо устата и носа ѝ. Приближили се до тях, представили се и извършили проверка на самоличността им. Установили, че момичето без маска е М.Е.М..

При така установеното, свид. И.С. преценил, че М. е извършила нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, тъй като на 15.04.20г. в 13.10ч. нарушила противоепидемичните мерки въведени от Министъра на здравеопазването със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. тъй като пребивава на обществено място без поставена защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, за което ѝ съставил АУАН. М.М. подписала акта, като саморъчно вписала, че няма възражения.

След като се запознал с процесния АУАН, административнонаказващият орган преценил, че са налице предпоставките на чл.33, ал.2 от ЗАНН с оглед данните за наличие на престъпление по чл. 355 от НК, поради което прекратил административнонаказателното производство и изпратил материалите на РП Русе.

След като се запознал с материалите по преписката, с Постановление от 24.06.2020 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателното производство, като приел, че деянието на М. представлява маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и изпратил материалите по преписката на Директора на ОД МВР-Русе за преценка наличието на административно нарушение по ЗЗ.

След получаване на постановлението и въз основа на акта за установяване на административното нарушение, Директора на ОД на МВР гр. Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗ на М.М. било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:

На първо място, видно от събраните и неоспорени доказателства по делото, в случая деянието на М. е осъществено в присъствието само на още едно лице, при което очевидно опасност от заразяване на други лица или на самия жалбоподател била минимална.

Освен това, факта, че обсъжданата противоепидемична мярка била отменена само няколко дни по-късно – със Заповед № РД–01-247/01.05.2020 г. на Министър на здравеопазването и не била въведена отново впоследствие, макар и при влошаване на епидемиологичната обстановка в страната, налага извода за преоценка от страна на компетентните органи на необходимостта от някои от мерките.

На трето място, установява се от доказателствата по делото, че жалбоподателката страда от тежко психиатрично заболяване изискващо постоянно лечение и контрол, със съществено намалена работоспособност и не реализира доходи, при което макара и наложена в минимален размер, глобата от 300 лв. освен, че е непосилна за нея, но е и непропорционална на обществената опасност на деянието и дееца.

И на последно място, липсват доказателства по делото, от деянието на М.М. да са настъпили други вредни последици извън съставомерните.

Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност, респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.