Възможно ли е да осъдиш журналисти за обида, след като те припомнят отдавна известни факти и изказвания по адрес на публична личност?

Този въпрос намира неочакван отговор в решение на Софийския градски съд (СГС) по дело, заведено от бившия му председател Светлин Михайлов срещу журналиста Борис Митов, сайта Медиапул и главната му редакторка Стояна Георгиева, съобщи Свободна Европа.

В навечерието на Коледа те са осъдени солидарно да платят на съдията рекордното за подобни дела обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски.

Повод за делото са четири публикации от февруари 2018 г. в сайта Медиапул. Техен автор е Борис Митов, който тогава е съдебен репортер в Медиапул, а днес - журналист в Свободна Европа. По онова време Светлин Михайлов е кандидат отново да оглави СГС, а Митов отразява процедурата по избор на председател на най-големия окръжен съд в страната.

Претенциите на съдията са за статиите:

• „Градските съдии не подкрепят Светлин Михайлов за нов управленски мандат“;
• „Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС“;
• „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имуществото си“ и
• „Светлин Михайлов влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“.

В тях журналистът припомня публично известни и многократно коментирани в медиите факти, свързани с мандата на Михайлов начело на градския съд между 2004 и 2009 г. Коментира и имущественото състояние на съдията, който към онзи момент официално е декларирал, че притежава над 1 млн. лв.

Съдия Даниела Попова приема, че въпросните публикации съдържат „позорящи за ищеца твърдения“, вследствие на които той е претърпял редица неимуществени вреди, включително влошаване на физическото и психическото му състояние.

В мотивите към решението ѝ обаче не се посочва нито кои обстоятелства от статиите са неверни, нито къде тя открива „неприлични, вулгарни и цинични“ изрази, каквито според съдебната практика са необходими, за да е налице обида.

Какво припомня Медиапул

Сред припомнените от Медиапул обстоятелства са случаят с предоставения на Михайлов служебен джип, който се оказа откраднат в Германия, разрешените от него специални разузнавателни средства (СРС) по разработката на ДАНС срещу журналисти, известна като „Галерия“, както и недоказаните обвинения в корупция от бивш член на Висшия мюсюлмански съвет.

Авторът Борис Митов обръща внимание и на изказване на настоящия конституционен съдия, бивш председател на Върховния административен съд (ВАС) и бивш член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Константин Пенчев от началото на юли 2009 г. Тогава Михайлов кандидатства за втори последователен мандат начело на СГС, а Пенчев определя първия му престой на този пост като „скандален“ и „катастрофа“.

Всички изрази, използвани в статиите от техния автор по отношение на Михайлов, съдържат негативно мнение за ищеца.

Съдия Даниела Попова

Въпреки че по делото са представени доказателства, че става въпрос за публично известни факти и изказвания, съдия Попова приема, че „всички изрази, използвани в статиите от техния автор по отношение на Михайлов, съдържат негативно мнение за ищеца, изразено чрез употребата на обидни изрази“.

Тя обаче не пояснява въз основата на какви юридически аргументи „негативно мнение“ за публична фигура може да бъде подсъдно.

„Във всички статии ищецът е описан като скандално известен, скандален милионер, доказано скандален магистрат, използван е и изразът „позор за съдебната система“, компрометиран кандидат за шеф и др. В статиите информацията не е поднесена обективно, а верните факти относно работата на ищеца по значими съдебни производства са поднесени като „скандал след скандал … някои с политически оттенък, други с икономически, но най-вече отличаващи се със съмненията за корупция, които предизвикаха“, мотивира се СГС без да уточни, че изразът „позор за съдебната система“ е цитат от Пенчев.

"Позорящи за ищеца твърдения"

Като „позорящи за ищеца твърдения“ в статиите на Медиапул съдия Попова описва това, че Михайлов „е участвал в скандална разработка, че се е радвал на благоразположението на политическа партия, докато е бил председател на СГС, че е ползвал откраднат в Германия джип, който е конфискуван у нас, че има неясноти относно начина на генериране на имуществото му, че е взел подкуп в работата си“.

В решението ѝ не се споменава, че по делото са представени разсекретени от ДАНС разрешения за СРС-та по разработката „Галерия“, подписани лично от Михайлов. Не се анализира и обстоятелството, че още през септември 2007 г. „Дневник“ съобщава, че тогавашният председател на СГС е сред номинациите на ДПС за член на ВСС, обсъждани в рамките на управляващата в онзи момент тройна коалиция (2005-2009).

От решението не става ясно и как фактът, че Михайлов е ползвал краден служебен джип може да бъде позорящ, при положение, че е публично известен от години. По отношение на твърдението за взет подкуп съдия Попова пропуска, че Медиапул цитира бившия член на Висшия мюсюлмански съвет Ашим Хаджи Асан. При това – с уточнението, че „тези твърдения така и не доведоха до разследване и съдебно дело“.

Две противоречия

Съдебното решение съдържа и две явни противоречия, коментираха юристи, с които Свободна Европа се консултира. Например, самата съдия Попова отбелязва, че клеветнически могат да бъдат само „твърдения с конкретно съдържание“, които „трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения“.

В същото време тя приема, че от съдържанието на въпросните статии става ясно, че „част от твърденията в тях почиват на предположения“. От решението не става ясно защо съдията приема, че част от твърденията в публикациите са клеветнически, въпреки че почиват на предположения.

За да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни и цинични.

Съдия Даниела Попова

Друго противоречие се откроява в думите на съдия Попова по повод нанесената на Михайлов обида. В решението се казва, че „за да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни и цинични“.

Въпреки, че съдът никъде в решението си не посочва такива изрази, той постановява, че „обидата е унизяващо отнасяне към някого, какъвто е настоящият случай“.

Съдия Попова единствено отбелязва, че „всички изрази, използвани от автора на статиите, са позорни, т. е. недостойни, от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и предизвикват еднозначна негативна оценка, с което са накърнени честта, достойнството и доброто име на ищеца“.

СГС цитира и конституционно гарантираното право на изразяване на мнение, но с уточнението, че „то не може да се използва за накърняване на доброто име на другиго“. И допълва, че „на тази основа в настоящия случай следва да се направят две важни разграничения – между отрицателното мнение, което по съществото си представлява критика на някого, и обидата“.

В решението на съдия Попова обаче не се споменава обстоятелството, че още през 1996 г. Конституционният съд (КС) ясно е дефинирал пределите на свободата на словото в България.

В своето решение №7 от 4 юни 1996 г. КС приема, че „тя важи не само за „информация“ или „идеи“, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението“. Според конституционните съдии „такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно „демократично общество“ не би могло да се нарече такова“.

Как съдия Попова поема делото

Съдия Даниела Попова правораздава в СГС само от няколко месеца. Преди това тя работи в Софийския районен съд, но през октомври е командирована в горната инстанция със заповед на председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева.

Така Попова поема съдебния състав, на който е разпределено делото по иска на Михайлов срещу Медиапул, и два месеца по-късно насрочва дата за произнасяне по него – 21 декември.

Няколко месеца преди да бъде повишена със заповед за командироване, Попова оглавява Българската съдийска асоциация (БСА). Това е алтернативната на Съюза на съдиите в България (ССБ) съсловна организация на съдиите.

Сред нейните най-известни членове са както самият Светлин Михайлов, така и бившите зам.-председателки на Софийския градски съд Петя Крънчева и Богдана Желявска.

През 2017 г. съдия Попова за кратко беше зам.-председател на Софийския районен съд. Това стана по време на временния председателски мандат на бившия прокурор Стефан Милев, който беше избран за поста от мнозинството в Съдийската колегия на ВСС, гравитиращо около тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.

Решението на съдия Даниела Попова срещу Медиапул не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, където Михайлов в момента е редови съдия. Заради големия размер на финансовите му претенции към журналистите този казус може да стигне и до Върховния касационен съд.