Собственикът на обекта обжалва мярката, наложена от Агенцията по приходите и Административният съд в Русе прие жалбата му.

Административен съд – Русе отмени по жалба на „Мариела-Сони“ ООД, с ЕИК 117611506, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 5, представлявано от управителя И.Т.А., заповед за налагане на принудителна административна мярка № 363-ФК/19.11.2020 г., издадена от К.А.А. – изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – сладкарница, находящ се в гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 5 и е забранен достъпът до обекта за срок за срок от 14 дни.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

На 14.11.2020 г., в 11:30 часа, в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект – сладкарница, находяща се в гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 5, била извършена проверка от органите по приходите. При извършената от тях контролна покупка на 2 бр.парчета торта, 2 х 300 гр. соленки и по 200 гр.соленки, 2 бр. минерална вода и 1 бр.кафе, на обща стойност 19,58 лева, заплатени в брой на място в обекта, била издадена фискална касова бележка № 0026820/14.11.2020 г. от наличното в обекта фискално устройство, която обаче била отразена в данъчна група „Б“ – стоки, които се облагат с 20% ДДС, вместо в коректната данъчна група „Г“ – стоки, които се облагат с 9% ДДС. Не е спорно, че приетата като приложима ставка от 9 % ДДС за кореспондиращата на контролната покупка продажба касае извършени ресторантьорски и кетъринг услуги съгласно чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС. Налице е незначителна разлика от 1 стотинка в повече между фактическата касова наличност от 235,33 лева по изготвения опис и регистрираната от фискалното устройство сума по дневния отчет от 235,32 лева. По делото липсват данни за извършвани от търговеца предходни нарушения по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., както и за наличието на непогасени публични задължения.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Същият обаче не отговаря на изискванията за неговото мотивиране – чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а следователно и отменително основание по чл.146, т.3 от АПК, счита съдът.