Баща и син Златанови спореха за фирмата, докато през 2019 г. Илия Златанов не потърсил помощ от бившия следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото

Софийският градски съд (СГС) прогласи нищожността на всички решения на Общото събрание на „Изамет 1991“, с които е превзет бизнесът на Явор Златанов, разказът на чийто баща Илия Златанов доведе до разкриването на схемата „Осемте джуджета“.

Съдът установява, че не са взети решения за приемане на Кристиян Христов като нов съдружник, за назначаването му за управител и за увеличение на капитала. Решението на съдия Елена Радева от СГС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд, информира Lex.bg.

Баща и син Златанови спореха за фирмата, докато през 2019 г. Илия Златанов не потърсил помощ от бившия следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото. Бизнесменът разказа пред „Антикорупционния фонд“ преди 3 години, че вместо помощ, Петров и кръгът около него са присвоили фирмата, парите и злато за над 4 млн. лева на семейството.

Синът му Явор пък разказа, че е бил арестуван и изнуден да се подпише, че се съгласява с увеличаване на капитала на дружеството, приема за съдружник във фирмата близкия до Петьо Петров – Кристиян Христов, а двамата с Илия Златанов вече няма да са управители на „Изамет“ за сметка отново на Христов. Подписването е станало в болница „Лозенец“, където Явор Златанов е откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа и подписал под заплаха за живота му.

Според решенията в протокола от това общо събрание, което Златанов отрича да е проведено, Кристиян Христов е приет за съдружник, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лева, а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лева за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лева за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лева за Христов. Освен това Златанови са освободени като управители на „Изамет“, като Илия Златанов е упълномощен да възложи управлението на Кристиян Христов. Общото събрание е дало съгласие Христов да извършва търговски сделки, спадащи в предмета на дейност на „Изамет“ без съгласието на дружеството, както и да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност.

През 2021 г. Явор Златанов е завел отрицателни установителни искове в СГС, с които иска решенията на Общото събрание за влизането в нея на Христов да бъдат приети за невзети. Тъй като баща и син Златанови спорят отделно за „Изамет“, Илия Златанов е завел идентични искове в СГС още през 2020 г., показа справка на „Лекс“. По тях обаче и градският, и апелативният съд приеха, че не е доказал, че също е действал под заплаха, за да подпише промените във фирмата. Делото в момента е във Върховния касационен съд, който го е насрочил за март 2024 г.

Съдия Елена Радева от СГС обаче приема за доказани твърденията на Явор Златанов. В исковата си молба той разказва как още през 2019 г. е бил арестуван и му било обяснено, че за да излезе от ареста, трябва да прехвърли дяловете си от „Изамет“, а междувременно бил лишен от парите, златните си монети, автомобилите, фабриката, готовата продукция и складовите си наличности за 2 000 000 лева.

Златанов разказва, че след като все пак мярката му за неотклонение била променена Петьо Петров започнал да му изпраща хора с ултиматум да му прехвърли дяловете си. В началото на 2020 г. бил поканен от представител на Петров – адвокат Десислава Коцева, в заведение в София, където на входа трябвало да остави телефоните си. След това тя го заплашила, че ако не прехвърли дяловете си във фирмата на посочено от нея и Петров лице, ще влезе в затвора, а бебето му ще остане без баща. Този разказ Златанов сподели и в интервюто си за „Антикорупционния фонд“, като думите му бяха, че „тази жена се държа като най-бруталната мутра, която съм срещал някога в живота си“. Адвокатката му обяснила също, че Петьо Петров е много влиятелна личност и му заявила, че докато Иван Гешев е главен прокурор, ще прави каквото му кажат, за да не изчезне.

Златанов отначало отказал, но на 16 март 2020 г. отново бил арестуван и тогава вече имал нужда от хемодиализа, а на 18 март бил откаран в болница „Лозенец“. На 23 март бил вече в изключително тежко състояние, когато му казали, че отпред са се събрали следователи, адвокати, съпругата на Петров – Любена Павлова и баща му Илия Златанов.

Адвокатката на Павлова го карала да подпише документите, а той твърди, че е подписал, защото не е бил в състояние да вземе адекватно решение и му се наложило да направи труден избор – между кражбата на бизнеса и живота и здравето си. След подписването всички напуснали болницата, а мярката му за неотклонение била променена на домашен арест.

Златанов настоява съдът да приеме, че вписаните решения в протокола от Общото събрание са нищожни, тъй като той изобщо не се е срещал с баща си в този ден и не са обсъждали въпросите от дневния ред, както се казва в протокола, нито са гласували решенията.

В решението си съдът обстойно описва показанията на адвокат Коцева, която подробно обяснява, че е пристигнала в болницата заедно с Илия Златанов и Кристиян Христов и е изготвила предварително протокола за въпросното общо събрание, като твърди, че имало предварителни разговори между Златанови. Съдът пише, че от нейните показания става ясно, че на 23 март Общо събрание на съдружниците в „Изамет“ практически не е провеждано, а само са извършени нотариални заверки на протокол от него, но всъщност решенията са взети на друга дата.

Всички останали свидетели също са заявили, че не са виждали Златанови и Кристиян Христов заедно в едно помещение на 23 март, а и документите от ГДИН показвали, че Явор Златанов е бил задържан тогава. В същото време обаче съдът посочва, че в протокола се казва, че събранието е присъствено и на него са присъствали и тримата.

„Преценката на съда относно изслушаните свидетелски показания в съвкупността им го води до извод, че на 23.03.2020 година общо събрание на съдружниците не е проведено. Категоричността на този извод на съда се гради най-вече на показанията на свидетеля адвокат К., която след уточнение на поставените и въпроси, категорично сочи, че на 23.03.2020 година събрание не е провеждано и тези решения са взети в предходен момента, макар да не може да го идентифицира като конкретно време и като участници“, се казва в решението. В него съдът посочва още, че този извод не се опровергава и от осъществената от нотариуса охранителна дейност, тъй като той е проверил само самоличността на посочените в документа и собственоръчното полагане на подписи.

„Осъществената от нотариуса охранителна дейност, в случай като този, не е свързана с това нотариусът да извършва проверка за законосъобразност на свикване и провеждане на събранието (това може да прави само съдът при надлежното му сезиране), нито по отношение на обстоятелството дали такова събрание е проведено, което също само съдът може да установи при наличие на надлежно сезиране“, пише съдия Радева.

За ролята си в схемата „Осемте джуджета“ проговори преди два месеца и Кристиян Христов, който в края на май беше арестуван преди да даде пресконференция, на която обещаваше да направи разкрития за отношенията си с Любена Павлова и Петьо Петров. В интервю за изданието „Bird“, Христов се съгласи да говори, защото се страхувал за своя живот и за живота на близките си. Признанието му дойде след разказа на Павлова пред „Антикорупционния фонд“, която пък каза, че Петьо Петров е писал заплашителното писмо до бившия вече главен прокурор Иван Гешев. Христов пък каза, че работил няколко години за Павлова и Петров и бил принуждаван да прави „какви ли не неща, които не са морално ОК, не са законни и т.н“.

„Едно от тях е прехвърлянето на дружествените дялове от „Изамет“ на мое име. Бях принуден от Любена Петрова, която всъщност беше шефката, а Петьо Петров е човек, когото виждах много рядко – той предпочиташе да хапне, пийне и да си легне. Любена беше доста дейна и ми даваше насоки какво трябва да се случва“, каза тогава Христов.

След отстраняването на Иван Гешев, и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов назначи пълна проверка на всички преписки и досъдебни производства по казуса с „Осемте джуджета“, като от прокуратурата разкриха, че още преди три години е била извършена проверка от инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП), която е констатирала „допуснати груби закононарушения“ от страна на наблюдаващите прокурори по две досъдебни производства на Специализираната прокуратура, свързани с „Осемте джуджета“. Тя е била изпратена на Иван Гешев, като в нея е било обърнато специално внимание на нарушенията при връщането на големи суми пари и злато като веществени доказателства. Последствия обаче нямало.

Във връзка с тези пари и злато, преди два дни от прокуратурата съобщиха, че са повдигнати обвинения на Петьо Петров, Любена Павлова, както и на прокурор Дилян Деянов. Обвинителят ще отговаря за длъжностно престъпление за това, че е нарушил служебните си задължения, като с постановление от 18 януари 2020 г. върнал иззетите монети, на лице, което не е трябвало да ги получи, а Петров и Павлова са обвинени за вещно укривателство, тъй като са укрили златото. Обвинението на Петров обаче е задочно, защото той се укри още в края на май, когато беше обявен за издирване.