"Искам да помоля нашите съграждани да ни предоставят своите истории от периода на хлорните обгазявания в Русе".

Това призова д-р Веселина Антонова от Държавния архив в града, която е съавтор на книгата „Демонтаж” и на документалния филм „Шест жени”, разказващи за хлорната драма на Русе, обгазяван в продължение на осем години от химическия комбинат „Верахим” в Гюргево.

„Докато правехме филма през 2005 г. с Владимир Кондов и Детелина Каменова, нямахме възможност да обхванем толкова много хора. Само на Протеста на майките с количките на 10 февруари 1988 г. е имало две-три хиляди души. Преди дни отбелязахме 30-годишнината от първата „хлорна” демонстрация, състояла се на 28 септември 1987 г., и аз много се надявам хората да са си припомнили събитията, да се свържат с нас и да ни разкажат историите си, за да ги запишем. Това е важно за историческата памет”, прикани д-р Антонова, цитирана от Монитор.

Тя смята, че едва ли русенци пазят в личните си архиви фотографии, запечатали онзи ужасен за града период. Тогава никой не е смеел да снима задушаващите се по улиците хора, а и апаратът е щял да бъде отнет веднага. В Държавния архив се пазят около 140 снимки на професионални фотографи и от фонда на „Българска фотография”.

В навечерието на 30-годишнината от първия „хлорен” протест в Русе мина шествие по някогашния маршрут, водено от четири от организаторките на демонстрациите от 1987 г. и 1988 г. – Цонка Букурова, Дора Бобева, Стефка Монова и Албена Велкова. Две от шестте жени, повели Русе на бунт срещу хлора – Вяра Георгиева и Евгения Желева, вече не са между живите.