Над 1600 души са загинали, а спасителните екипи се борят с разрушена инфраструктура и гражданска война

Мианмар е изправена пред сериозна хуманитарна криза след мощното земетресение с магнитуд 7,7, което отне живота на повече от 1600 души. Според информация на Ройтерс, представители на Червения кръст предупреждават, че хуманитарните нужди на страната нарастват драстично с всеки изминал час.

Земетресението, което разтърси страната в петък, се оказа едно от най-силните, регистрирани в Мианмар през последния век. Стихията е нанесла значителни щети на ключови инфраструктурни обекти – разрушени са мостове, магистрали, летища и железопътни линии. Ситуацията се усложнява допълнително от продължаващата в страната гражданска война, което прави спасителните операции изключително трудни.

"Това не е просто бедствие, а сложна хуманитарна криза, наслоена върху съществуващите уязвими области", заяви в официално изявление Александър Матеу, регионален директор за азиатско-тихоокеанския регион в Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец.

"Мащабът на това бедствие е огромен и нуждата от подкрепа е неотложна", подчерта той.

Чуждестранна помощ и трудности на терен

Днес в Мианмар пристигнаха чуждестранни спасителни екипи, за да подпомогнат бедстващото население. Червеният кръст на Мианмар съобщи, че техни доброволци вече оказват първа помощ на пострадалите и разпределят одеяла, брезенти и хигиенни комплекти сред населението.

В последното си изявление организацията алармира, че "разрушенията са огромни и хуманитарните нужди нарастват с всеки изминал час".

Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК) отправи спешен призив за набиране на помощ в размер на 100 милиона швейцарски франка (104,8 милиона евро), необходими за подпомагане на около 100 000 души с животоспасяваща помощ и подкрепа за ранно възстановяване.

Според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, дейностите по оказване на помощ са сериозно затруднени заради повредената пътна инфраструктура. Болниците в централна и северозападна Мианмар работят на пълен капацитет и едва успяват да се справят с притока на ранени хора.