Отиде си творецът Димитър Анастасов, истински вдъхновител и посланик на доброто

Той беше добър приятел на екипа на КОЦ-Русе и често се включваше в редица благородни инициативи. Ето какво пишат от диспансера: 

"Митко, ти, си част и от голямото семейство на Комплексен онкологичен център - Русе!

Всеки ден в това трудно време, творчеството ти не спира да вдъхва сили и кураж на всички нас, лекари, пациенти, посетители!

Благодарим ти за този безценен дар, за това сърдечно послание, което е при нас!

За нас е чест да го пазим и предаваме!

Светъл път нагоре!" 

Художникът е роден в Плевен. Първите си рисунки прави с въглен. Учи в Художествената гимназия в гр. Казанлък, впоследствие завършва Художествена академия "Николай Павлович" в София със специалност "Графика" в класа на проф. Петър Чуклев. След дипломирането си започва работа като художник в Столичната библиотека. Оформя интериора, библиотечните изложби и издания.

От 1996 г. е помощник-реставратор в Национална галерия за чуждестранно изкуство. В творческата си биография има близо 50 изложби, от които 30 самостоятелни. Член на Съюза на българските художници. Един от основателите на кампанията и арт-инициатива с хуманна кауза "Продължаваме" на УСБАЛО-София, целяща с магията на изкуството да помага на онкоболните. От ден първи участва в нея абсолютно безвъзмездно.

Автор на логото на кампанията. Създава го по негова графика ("Моят път") , която понастоящем е част от експозицията в КОЦ-Бургас.

В рамките на "Продължаваме" в края на юли 2020 г. открива първото арт-терапевтично пространство със смесена експозиция в Комплексен Онкологичен Център - Русе, с което се поставя начало на пътуването на кампанията из онкологиите в страната.

Сила в борбата за живот, Митко получава от семейството, приятелите, пътуванията и от работата си.

Генетичното заболяване, от което страда, водещо до хронична бъбречна недостатъчност, преживяните трансплантации, експлантации, байпаси и редицата придружаващи заболявания са сериозни изпитания за физиката му през годините, но не и за духа му. Той остава несломим.

Вдъхновяваше със светлината си, с оптимизма си, с отдадеността си към изкуството и каузите, свързани с него, с желанието си да прави не просто Добро, а и да "заразява" с него - другите и света, разказва Лора Касабова, негов колега и приятел. 

Дълбок поклон пред паметта му!