Според русенеца Димитър Славчев сегашните сортове пшеница са до голяма степен приспособени към почти липсващата вече типична зима

Да срещнеш летящи във въздуха пчели посред декември, е много рядко явление. Но не и тази зима в България. Пчелари, отворили кошерите, установяват, че насекомите са изчезнали.

Причината е в топлото време – при положителни температури пчелите излитат от кошерите, вместо да стоят вътре. Само че летенето в околна среда, в която не намират нищо цъфнало, за да се нахранят от сока му, ги изтощава и те или измират навън, или пристигат в кошера и умират в него. Или както се шегуват някои, май тази година ще ядем мед от кокичета.

"Пчели живеят навсякъде в умерените географски ширини, дори във Финландия. Но при 13-15 градуса излитат от кошера и затова е нужно да бъдат допълнително захранвани с декстроза и мед. Ако пчеларят не го направи, те се изтощават от летенето и няма да имат сили да изкарат зимата", обясни Сергей Петров, пчелар и създател на платформата “Истински мед”, съобщава 24 часа.

Това все още не означава, че през 2023 г. няма да има мед или ще бъде по-малко.

"Стопаните ги знаят тези неща, но допълнителното подхранване изисква повече средства и със сигурност медът това лято ще поскъпне", предупреждава Петров.

Топлото време и липсата на валежи тази зима може да намали и да оскъпи производството и на много други селскостопански продукти, независимо че през 2022 г. цените им се увеличиха средно с 25-30%.

Последният доклад на Световната организация по земеделие и прехрана (ФАО) прогнозира, че заради сушата от последните месеци в Европа производството на мляко през 2023 г. ще намалее с 0,5%, производството на говеждо месо – с 0,6%, а на свинско – с 5%. За птичето и яйцата очакването е продукцията да падне с 0,4%.

Но въпреки температурните рекорди поне засега никой в България не прогнозира провал на зърнената реколта, макар и с известни уговорки.

Според Димитър Славчев от Русе, зърнопроизводител и агроном с 30-годишен опит, засега в региона няма проблеми с пшеницата, защото в края на ноември, макар и малко, е имало дъждове, което е позволило на пшеницата, засята през октомври, да покълне. "Пшеницата в момента е във фаза втори-трети лист, което е добре. В почвата все още има дълбока влажност, проблемът ще се появи, ако сегашните атмосферни условия продължат повече от още две седмици, каза той.

Тогава влажността ще намалее, а когато слезе под корените на растенията, те ще се развият по-бавно и зърното ще бъде с по-лошо качество.

Според него сегашните сортове пшеница издържат екстремни температури и са до голяма степен приспособени към почти липсващата вече типична зима. Но вместо максималните 700-800 кг на декар добивите ще са от порядъка на 500-600 кг. Засега няма как да се каже доколко това би могло да повлияе върху цената, защото зърно може и да се внася. През 2022 г. вносът от Украйна на слънчоглед например доведе до успокояване на цените на олиото през втората половина на годината.

В Южна България поникването на пшеницата леко се е забавило – вместо между 5 и 10 ноември е поникнала на 5 декември.

На практика посевите са отслабени, защото така не са подготвени за зимни условия, каза производителят от Сливен Петър Байчев.

По-тревожно е положението с рапицата, защото първата реколта от нея се сее доста по-рано от пшеницата, за да може да се развие до степен да презимува. "Заради сухото време обаче специално в Добричко тя изобщо не е успяла да се развие и каквото и да е времето оттук нататък, май ще се наложи да се разоре", твърди Кирил Комитов, шеф на областния съюз на земеделските кооперации в Добричка област.

Производителите ѝ очевидно ще разчитат само на втората реколта, която се сее напролет. Но рапицата в България е предимно техническа култура – отглежда се за производство на биогорива или се изнася, т.е. няма пряко отношение към храната.

Царевицата и слънчогледът се сеят през април и май, в случай че средноденонощната температура на въздуха е достигнала 8-10 градуса. Хипотетично би могло да има проблеми с тези насаждения, но само в случай че зимата продължи да бъде сушава.

"Тогава трябва да се осигури поливане, а за такива огромни площи, на които се отглеждат царевица и слънчоглед, това е или невъзможно, или прекалено скъпо", каза Петър Байчев.

Към момента между Сливен и Карнобат - Бургас валежите са около 100-120 литра на квадратен метър, а би трябвало да са поне 200 литра, за да е сигурно, че в почвата има достатъчно влажност.

Байчев отглежда и 200 декара с праскови, но за овощията влажността през зимата няма чак такова значение. По-важното е последните слани да паднат, преди дърветата да са разцъфтели, а не да се случат примерно в края на април, когато ще е фатално.

За зеленчуците, които се отглеждат на открито, сегашното засушаване няма никакво значение, защото те по принцип се отглеждат върху поливни площи.

За оранжерийно произвежданите зеленчуци, които у нас са предимно домати и краставици, сегашното топло време се оказва благоприятно

Защото намалява разходите за отопление и ако през последните две зими стопаните не са се отказали напълно от оранжериите заради скъпия ток и газ, сега би трябвало да са доволни.

Не е съвсем така – температурите са високи, но само през деня. През нощта падат около нулата и дори под нея, а за краставиците трябва да се поддържат постоянно 18 градуса, за доматите – 16, каза Теодора Кръстева, изпълнителна директорка на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.

Според нея в момента производството на български оранжерийни домати и краставици е почти на нулата заради масовите откази на колегите ѝ, които не могат да си позволят високите цени на газа. Останали са предимно онези, които отглеждат пипер, различни видове салати, спанак и ягоди.

Топлото време ражда и други проблеми – вредителите са започнали да се размножават безнаказано. Според зърнопроизводители и от Северна, и от Южна България полските мишки са станали невероятна напаст през декември и в момента стопаните пръскат луди пари, за да ги изтровят.

Същото се случва и в оранжериите с различните видове инсекти, които тормозят продукцията от домати и краставици.

"Тази зима все още не е имало нито една седмица с минусови температури, така че вредителите да измрат заедно с поколението си. Страшна напаст са и буквално съм се побъркал – раздвижиха се, размножиха се, излизат пред проветрителите и трябва да пръскам два и три пъти повече, за да измрат. А в нормални зими е достатъчно да има поне 6-7 дни с минусови температури, за да се отървем от тях до момента, в който слагаме новия разсад", каза Марин Иванов от Първомай. Неговата оранжерия, която е една от най-големите в региона, се е принудила да намали с 80% производството на домати и краставици още миналата зима заради скъпия газ и най-вероятно ще работи само с 20% от капацитета си и този сезон.