"Размяната на мартениците е продукт на модерното общество, в традиционната, във фолклорната култура такава практика не съществува."

Това каза в интервю за БТА етнографът от Русенския исторически музей Искра Тодорова.

Тя обясни, че във фолклорната култура мартеницата е само една за всеки човек като най-възрастната жена в семейството я изработва от вълна преди изгрев слънце. "Вълната е натоварена с много други значения. Тя няма само прагматична функция в мисленото на фолклорно-митологичния човек. Всъщност тази мартеничка е усукан бял и червен конец. Първи март се свързва с гранична ситуация, в която по календар се преминава от зима към пролет. А в традиционното мислене това винаги е рисков момент. Рисков момент е и промяната на социалния статус. Едно време нашите прадеди са предприемали предпазни практики. Една от основните функции на традиционната мартеница е да предпазва уязвимите членове на семейството - деца, младите булки, момите, дори и новородените животни в стопанския двор. На някои места се връзва мартеница и на овошките", обясни Тодорова.

По думите ѝ свързването между бялото и червеното се асоциира с началото на живота, с връзката между мъжко и женско.

Хората си разменят мартеници от началото на миналия век

Практиката за размяна на мартеници започва от началото на миналия век. "Освен че започват да се произвеждат фабрично мартеници, се появява и една друга нова практика, взаимствана от Западна Европа - хората започват да се поздравяват за Първи март с честитки, с картички. В хода на всички изследвания, посветени на мартеницата, установихме, че в началото на 20-и век в България не се произвеждат тематични картички за Първи март, а младежи и девойки, които имат чувства един към друг, си купуват картички, произведени в Германия. Закрепят на картичката копринена мартеничка в единия ъгъл и със съответното послание тя отива до любимия човек, разказа Тодорова.

По думите ѝ от гледна точка на ЮНЕСКО мартеницата вече е вписана като нематериално културно наследство на човечеството. "В българската менталност се свързва с един от символите на етничната ни идентичност, т.е. за всички нас и за света вече мартеницата е културна ценност", обясни специалистът.

По думите ѝ в музеите присъстват само мартеници, изработени от кураторите по описание от теренни материали. "Стремежът на всички тях е да направят възможно "най-истинската" мартеница, която да илюстрира традицията. Понеже са копия тези мартеници не се завеждат в основен фонд, а в научно-спомагателен. По смисъла на закона предметите в научно-спомагателния фонд не се определят като културни ценности. За да бъдат такива, те трябва да бъдат включени в основен фонд", поясни още Тодорова.

Музейните специалисти изследват първомартенската обредност

Тодорова е ръководител на проект на Русенския музей, финансиран от Националния фонд "Култура", по който заедно със свои колеги проучва първомартенската обредност в Русенско. Организирани са теренни изследвания, като целта е да се установят устойчиви практики и съвременни тенденции в отбелязването на празника "Баба Марта". Тя разказа, че музейните специалисти са интервюирали майстори на мартеници, бивши учители в детски градини, читалищни работници, самодейци, художествени ръководители и жени, превъплътили се в образа на Баба Марта, които са споделили знания, умения, опит, спомени и емоции.

Проучването е извършено в различни населени места. "Успяхме да съберем повече от 290 мартеници и над 70 първомартенски картички. Хората, с които разговаряхме, ни предоставиха и много снимки от първомартенски събития", обясни Тодорова.

Целта на специалистите от Русенския музей е да съхранят паметта за развилите се през 20-и век традиционни културни модели, свързани с първомартенските празнични практики. Стремежът е да се остойности материалното и нематериалното културно наследство чрез различни форми на репрезентация и интерпретация. Основният резултат е създаден виртуален каталог, който съдържа 132 експоната. От тях 102 са мартеници. Към този каталог има и раздел с аудио разкази със спомени на интервюираните. Има и раздел с фолклорна словесност.

Легенда за мартеницата

"Идеята ни е читателите да се запознаят с автентичния фолклорен текст. В медийното пространство много често се тиражира легендата за мартеницата. Повечето от хората, които я разказват, твърдо вярват, че е автентична легенда, но не си дават сметка, че това е авторски текст. Една от авторските легенди е на Васил Станилов, публикувана през 1980 година. Става дума за текста за Аспарух и неговата сестра Хуба или в друг вариант за съпругата му Ахинора. Хората споделят този текст и се гордеят, че тази традиция тръгва от хан Аспарух. Но от научна гледна точка това не е коректно", обясни Тодорова.

По думите ѝ процесите на уеднаквяване и модернизиране на първомартенските практики са повсеместни, а социалистическата култура е променила много неща в традицията. "Например, възрастна жена, облечена в носия и преобразена като Баба Марта, се среща навсякъде - от Видин до Варна. Най-вероятно това е било централизирано и управлявано, защото няма как да се случи спонтанно във всеки един от тези градове, във всяка една детска градина. Хората са разпознали като своя тази традиция, харесват я и досега я практикуват", каза Тодорова.

Щекотлив въпрос е дали връзването на мартеница е българска традиция

Според Тодорова много щекотлив въпрос е дали традицията за връзването на мартеници е българска. "От съвременна гледна точка първомартенската практика се среща при почти всички балкански народи. Ние можем да вярваме, че е българска, но да твърдим, че е само българска и че ние сме я измислили, не е коректно, защото не може да се докаже към момента", обясни етнографът.

Виртуалният каталог, създаден по проекта, съдържа и четири кратки филма. Целта е да се отразят живите практики и тенденциите на развитие на първомартенската празничност. В едно от филмчетата Мария Браткова, майстор "Художествено плетиво - калоферска дантела", показва макраме, калоферска дантела, преплитане с пръсти, усукване на червено-бяла нишка, с допълнително преплитане на вълна в други цветове - синьо, зелено.

Милена Кръстева, майстор на червено-белите нишки, представя мартеници с български везбени мотиви, както и мартеници-помпони. Искра Тодорова разказва как се правят различните видове пискюли, как се "раждат" образите на фолклорните герои Пижо и Пенда, а етнографът Десислава Тихолова демонстрира мартеници, създадени с техниката плъстене и изплетени на една кука.

Русенски етнограф изработва брошки-мартеници с техниката плъстене

"В нашето съвремие мартеницата носи не само онзи смисъл на здраве и плодородие, както е било единствено в миналото, но се превръща и в аксесоар, който се носи цял месец и който всъщност ни краси. В тази връзка работя от много години с най-различни материали. Установих, че мога да си направя плъстено цвете от вълна. В същото време, когато не му е вързан мартен конец, можем да го ползваме като брошка", каза етнографът Десислава Тихолова.

По думите ѝ плъстенето не е много труден процес. "Като майстор не давам да се казва, че едно нещо става просто, защото ако беше така и ако ставаше само с гледане, кучетата касапи да бяха и всички да работеха. Ако все пак човек иска да се пробва, това е един от най-лесните начини за плъстене, защото се плъсти с игла, не се цапаме със сапун, не се мокрим с вода. С тази техника успяваме да създадем форма на една безформена вълна", обясни Тихолова.

За да не се разпада, се прилага техниката на сухото плъстене, иглонабиване. "Така тънките влакна вълна влизат едно в друго. Задължително работим върху основа от дунапрен, тъй като иглата прилича на харпун, има нарези, с които се сплъстват вълнените влакна. Хубавото на тази техника е, че не е необходимо човек да се упражнява много. Трябва да внимава какво прави и да съобразява логиката на преждата и на формата, която искаме да се получи", поясни Тихолова.

На обратната страна се зашива закопчалка. Ако искаме цветето да е устойчиво и да съществува повече време, може да се напръска с лак за коса. Той го закрепва и го прави устойчиво на атмосферни условия. "В случая бялото и червеното, ако не е в самото цвете, ще бъде онзи декоративен шнур. Той се закача на закопчалката и така човек си носи брошката-мартеница с мартения конец. Когато дойде първият щъркел или първата лястовица, махаме мартеницата и я връзваме на плодното дръвче или я слагаме под камък, защото с мартеничката се гадае за бъдещето плодородие - и на човека и на природата. Така ни остава една красива брошка, с която се красим, докато трае пролетта. Защото както знаем от легендите - Баба Марта обича млади хора и красиви неща", обясни с усмивка Тихолова.

По проекта ще бъде подготвена и изложба с мартеници и атрибути, свързани с първомартенската обредност. Тя ще бъде открита в Регионалния исторически музей в Русе на Първи март.

"Нашата цел е да покажем живата и сега традиция. Нещо, което нито един музей не е направил и като проучване, и като чисто фондова работа, свързана с инвентиране на мартеници", обясни Искра Тодорова.