Промените в Закона за личната помощ не облекчават по никакъв начин хората с тежки физически увреждания

За това сигнализираха инвалиди от Русе пред БНТ. Грижата за тях трябва да е съобразена с индивидуалните проблеми на всеки човек, а не да се определят според процентите инвалидност. Те настояват да се повишат часовете, определени за обгрижване, да се помисли как тези хора живеят през почивните дни, както и за заплащането на личните асистенти.

Антоанета Пелтекова е с двигателни проблеми от дете. Жената е трудно подвижна, даже за чаша вода разчита на личния си асистент Надя Иванова. Но часовете, когато за нея трябва да се грижи друг човек, определени според нормативните документи, са 158 за целия месец. Или по 7 часа и половина в работен ден.

През другото време тя трябва да намира вариант някак да се оправя сама. Затова и написала писма до социалното министерство, до премиера, до президента с предложения какви промени трябва да се направят, за да се облекчи живота на хората, които и без друго имат трудна съдба. Но нищо от това не е влязло в Закона за личната помощ.

Антоанета Пелтекова: "Наистина ще имат много повече хора право да получават лична помощ за обгрижване, обаче за хората с тежка физическа недостатъчност като мен и които са сами, нищо не се променя."

Макар и трудно да се движи, Антоанета Пелтекова никога не е спирала да твори. На маса има нейна скулптура, а по стените - картини. Пише поезия, даже в момента редактира стихотворенията за четвъртата си книга. Но ѝ е все по-трудно да се оправя сама.

Антоанета Пелтекова: "Сега идва Коледа, Нова година – кой ще ни обгрижва. Тези 7,5 часа са крайно недостатъчно. Трябва да се предвиди да има допълнителен асистент или под някаква форма да получаваме и допълнително обгрижване. Защото преди 2 години ми се случи – плъзнах се, 2 дена и една нощ… съм седяла по пижама на земята без храна, без вода, и без допълнителни завивки. Докато ме намериха с полиция мои близки, които са ме търсили упорито от Варна."

И тъй като според нормативните документи, в почивните дни тя няма нужда от помощ, а не разполага със средства, за да плати на някого, тя разчита на добрата воля на близки и приятели. Ако имат време – да отскочат да ѝ помогнат за елементарни нужди, като да ѝ сложат храната на масата.

Антоанета Пелтекова: "Донесоха ми храна до вратата. Но аз не мога да я достигна тая храна. Мога една седмица да я гледам, даже и да не я видя, ако няма кой да ми отвори вратата. Някой трябва да дойде да ни помогне, за да се чувстваме хора."

Затова Антоанета предлага да се възстановят парите за „чужда помощ“, които се спират, когато получиш „личен асистент“, за да може с тях да се плаща на друг човек за почивните дни. Тя смята, че трябва да се направят промени и в нормативните документи, които определят тежестта на заболяването и необходимостта от грижа.

Антоанета Пелтекова: "Значи, защото знам как се казвам, или дали сме понеделник или петък, или дали е денем или нощем, да ме лишат от часове. По един шведски модел – там имат по няколко асистенти."

Проблем според Антоанета Пелтекова е и заплащането на личните асистенти – за тези пари трудно се намират хора за такъв тежък и физически, и психически труд.

Антоанета Пелтекова: "Много ниска е нормативната ставка. Говореше се, че ще им направят 900 лева заплатите, но то било само в сферата на коментарите. Не се прие нищо."

Надя Иванова работи от години като личен асистент. Казва, че работата е не само тежка, но и отговорна.

Надя Иванова: "Има някой на легло – памперси, обръщания, наляво, надясно, не е лесна. То и затова никой не ще да идва твърде много. Трябва да гледам колите, навънка като излизаме, на количката трябва да я с сложа пак да седне."

Антоанета Пелтекова:" Като кажат сега – Коледа, един тържествен ден, празник е. И Нова година. За мен това е едно страшно предстоящо събитие, защото не знам дали ще има кой да ми отвори вратата."