Д-р Огнян Манев: Психоанализата ме вдъхнови, но хирургията ме завладя

Д-р Огнян Манев, лекар в Ландесклиникум Гмюнд със специалност обща и висцерална хирургия и обща медицина, е родом от Русе. Завършил е престижната Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град и е доктор по медицина на Виенския медицински университет. Баща му е известният русенски актьор Божидар Манев, а майка му Емилия Манева е фармацевт.

Пред сайта за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus д-р Манев разказва своята история:

Защо станахте лекар?

Отговорът не е еднозначен, но един от основните виновници е Зигмунд Фройд. През 90-те години в България все още имаше режим на тока. Именно тогава, в Русе, баща ми, който беше страстен колекционер на книги, ми донесе „Въведение в психоанализата“. Стилът и езикът на Фройд ме плениха напълно. Четях книгата дори на свещи, когато токът изгасваше, и не можех да се откъсна от нея. Тогава попитах майка ми дали трябва да следвам психология, за да стана като Фройд, а тя ми отговори: „Не, медицина! Фройд е бил лекар-психиатър!“

Започнах да уча логопедия и специална педагогика, първо в Благоевград, а после в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тогава се сблъсках с медицински дисциплини като анатомия, физиология, неврология и психиатрия, което още повече засили интереса ми към клиничната медицина. По време на следването ми излезе и книгата на Виктор Франкл „Смисълът в живота“, която ми помогна много, когато се преместих да уча медицина във Виена. Условията там бяха тежки, но препрочитането на тази книга ми даваше сили да продължа.

През януари 1995 година получих писмо от ректора на Виенския университет, което ме информира, че съм приет да следвам медицина. Това писмо ми донесе вълнение и безсънна нощ, но тепърва ми предстояха тежки изпитания по дългия път на медицината. Въпреки трудностите, краят беше щастлив и удовлетворението - огромно.

Какво е за вас Виена?

Виена за мен е осъществена детска мечта. Роден съм в Русе, известен като „малката Виена“. Градът е духовно свързан с Австро-Унгария и Западна Европа още от 19 век. Описанието на Елиас Канети за Русе в автобиографията му „Спасеният език“ много точно изразява тази връзка. Русе винаги е бил в контакт с Виена, и много русенци са пътували до там по работа, туризъм или за обучение.

В детството ми Виена изглеждаше като далечен и недостижим мираж. Спомням си документален филм от 80-те години, в който журналистката Бригита Чолакова разказваше за река Дунав и връзките между Русе и Виена.

Как стигнахте до Валдфиртел?

Не успях да получа вакантното място за специализация по хирургия във Виена, което беше огорчаващо. Въпреки усилията ми и увереността на завеждащия отделението, мястото бе дадено на друг колега. Това беше труден момент за мен, но след като завърших специализацията си в обща медицина, започнах работа в болницата в град Вайдхофен ан дер Тая. Там продължих развитието си в хирургията и натрупах ценен опит.

Сега съм част от екипа на Ландесклиникум Гмюнд, където имам възможност да практикувам в различни медицински направления, включително ендоскопия и лечение на разширени вени. Това е чудесно решение за мен, въпреки че не успях да реализирам плановете си за собствен кабинет в Гмюнд.