Колекцията съдържа над 12 000 експоната от около 130 държави от всички континенти, има и страница на „музея” във Фейсбук.

В петък беше изтеглен жребият за Световното първенство по футбол, което ще се проведе догодина в Русия. По повод този най-важен турнир във футбола, вестник "Бряг" разказва за „световния футбол“, който е събрал в полувековната си колекция русенецът Минчо Рачев.

Много хора в определен период от живота се докосват до магията на колекционерството – едни се наслаждават на магнити и картички от различни части на света, други събират монети и банкноти,  някои – марки, салфетки и какво ли още не. Личната колекция от любими вещи носи наслада, спокойствие, нови запознанства... С течение на времето обаче, поради различни причини, при повечето хора тази страст избледнява. Малко са тези, които продължават да развиват хобито си с десетилетия и на които домът им е вече тесен за събраните неща.

Един прекрасен пример за стара огромна колекция, продължаваща да се разраства и до днес, се намира в Русе. През 2017 година вече става над половин век, откакто Минчо Рачев започнал да събира всякакви сувенири на всевъзможни отбори от любимия му спорт – футболът. Днес, 51 години по-късно, семейната къща в центъра на Русе прилича на музей, който няма как да остави безразлични феновете на най-великата игра.

Колекционерската страст на работилия десетилетия в русенския Драматичен театър Минчо Рачев се проявява в ученическите му години. Той започва да се занимава сериозно с хобито си, след като гледа Световното първенство в Англия през 1966 г. Тогава мачовете се показват с лошо качество на черно-бели телевизори. Това обаче не пречи на 15-годишния фен да се влюби в играта до такава степен, че над половин век по-късно страстта да е същата, а колекцията му да буди възхищение и у нас, и в чужбина.

Футболни артикули могат да бъдат видени навсякъде в дома му, но нищо не може да се сравни с т.нар. „футболна стая”. Стените, шкафовете, чекмеджетата, масата, вратата – всичко е обсипано със сувенири от цял свят, досущ като истински музей. И това, което се вижда на пръв поглед, е само малка част от всичко събрано.

Общият брой на експонатите в колекцията надминава 12 000, като идват от около 130 държави от всички континенти.

Началото обаче е било трудно, спомня си Минчо. Комунистическата система прави контактите до голяма част от света невъзможни, но адресът на русенеца е публикуван в спортни вестници и списания от СССР, ГДР, Полша, Чехословакия.

Следват запознанства с колекционери от тези страни, а впоследствие Рачев се сдобива с контактите на футболни издания и от други държави. Така например адресът му е поместен в списания в Холандия, а с течение на времето новите познанства се разрастват до три континента още преди края на 80-те.

Днес артикулите в колекцията са всевъзможни, като най-много са значките и флагчетата. Във „футболната стая” могат да бъдат намерени още програми за мачове, шалове, ключодържатели, картички и снимки с оригинални автографи, купи, медали, шапки и още какво ли не. Освен традиционните, пълно е и с любопитни сувенири – например купички за кучешка храна и гумени патета за баня на различни отбори от Германия, кутии за кекс от Италия, душ гелове и тоалетна хартия от Холандия, мешки и бутилки от Бахамските острови и много други.

Половин век не е ли достатъчен за едно хоби? Очевидно не. Единият от синовете на Минчо – Николай, продължава със свежи сили семейната традиция. Благодарение на новите технологии, той е направил много приятелства по всички краища на света и резултатът е налице – почти всяка седмица пристига поне по една пратка от чужбина, която да направи уникалната колекция още по-разнообразна и интересна.

Николай е създал и страница на „музея” във Фейсбук, така че всеки да може да се наслади на футболното богатство

на Рачеви, без дори да трябва да става от компютъра. Страстта към този спорт е в цялото семейство - другият син Цветан също е запален футболен фен, а дори съпругата на Минчо – Николина, гледа по-важните мачове. Може би от колектива се цепят само гълъбите, живеещи в двора им, но не се знае какво щеше да бъде, ако и те имаха телевизор със спортни канали...

С общи семейни усилия, за 51 години колекцията е станала изключително екзотична, като могат да бъдат видени сувенири на отбори от абсолютно целия свят – всички държави от Европа и Южна Америка, както и много от Азия, Африка, Северна Америка и Австралия/Океания. Минчо и Николай уточняват, че идеята на колекцията не е безразборно трупане – почти всички артикули са оригинални, като обикновено са взимани лично от съответното място или са получавани от приятел от съответния град или държава.

Така всеки сувенир е свързан с хубав спомен от лично преживяване или с приятел, помогнал за обогатяването на колекцията. Сред хилядите вещи има истински уникати, като най-старите са от 20-те години на миналия век.

Става въпрос за покана за годишния бал на софийския ФК 13 от 1925 г., както и за снимки на различни русенски отбори, сред които дори дамският тим на съществувалия тогава „Левски” (Русе). И като стана въпрос за футбола в родния град на Рачеви, не може да не споменем, че те притежават и един от двата възпоменателни плакета за мача между „Рома” (Рим) и „Дунав” от 1975 г.

Тимовете се изправят един срещу друг в турнира за купата на УЕФА, а за двубоя в Рим домакините изработват двата плакета. Единият остава в музея на „Рома”, а другият днес се намира в русенския дом на световния футбол. Това се случва, след като е подарен на Минчо от един от тогавашните ръководители на „Дунав”, който с право е бил уверен, че така този изключителен сувенир ще бъде запазен и ценен.

Въпросният плакет е едно от най-любимите неща на Рачеви в цялата колекция. Но признават, че им е невъзможно да отличат кое ценят най-много, и това е напълно разбираемо. Дали например английските значки от 50-те и 60-те? Или автентичните автографи на Аспарухов, Стоичков, Кройф и Клоп?

Официалната програма за мача между Англия и България, в който Гунди отбелязва онзи феноменален гол? Или пък екзотичните придобивки от Северна Корея, Фиджи, остров Гърнси...? В крайна сметка двамата колекционери се обединяват около извода, че обичат абсолютно всеки сувенир в своята колекция, просто защото всичките са част от така любимия футбол.

Колкото обаче и да обичаш този спорт като цяло, няма как да нямаш изявени любимци сред отборите и играчите. В случая най-голямата страст на Минчо е насочена към Холандия. И не може да бъде иначе, когато си имал щастието да си свидетел на т.нар. „тотален футбол”, наложен от холандците през 70-те и променил играта завинаги.

Красивият и нападателен футбол на Кройф, Неескенс, Реп и останалите „оранжеви” великани, водени от Ринус Микелс, завинаги спечелва любовта на Минчо.

Затова не е и никак случайно, че в колекцията има стотици всевъзможни по вид сувенири от Ниската земя. Последното попълнение към днешна дата е наистина любопитно – оригинална фланелка на „Арсенал”. Само че в случая не става въпрос за именития английски тим, а за съименника му от Амстердам, състезаващ се в местната седма дивизия.

Именно в Кралство Нидерландия преди над 30 години русенецът създава и най-силното си приятелство в чужбина, като вече няколко пъти след 1989 г. двете семейства са се срещали и в Холандия, и в България.

Странно и непонятно за едни, възхитително и любопитно за други, колекционерството е причина за много интригуващи житейски истории. Една от тях, на вече над половин век, разказахме в този материал. История, започнала с лоша картина на черно-бял телевизор в един дом, който 51 години по-късно е събрал футболна любов от всички кътчета на света. История, която е чудесен пример как времето не може да угаси любовта и страстта, когато те са истински!