Компанията му е в топ 10 на най-бързо развиващите се в ИТ индустрията в Сан Франциско.

Оценена е на стотици милиони долари. Той е българинът Момчил Кюркчиев и е сред най-успелите бизнесмени в Силициевата долина.

„Наистина, мечтата ми е да направим компания, с която да се гордее цяла България – казва той. – И интересното е, че като наемаме българи, това, което им казвам, е различно от това, което казвам на някой американец. На американците мога да кажа, че сме страхотна маркетингова компания и променяме света. Но като наемаме българи, за мен е важно да поясня, че част от нашата мисия е да направим една българска компания, която може да бъде най-голямата технологична компания, която да създава не само работни места, а също и пример за други хора, които искат да стартират компании в България, че това е възможно да се направи“.

На 28 и само девет години след пристигането си в Съединените щати, Момчил основава компанията за мобилен маркетинг LEANPLUM. В името ѝ се съдържа думата plum – от англ. ез. „слива“. Момчил разказва, че за Силициевата долина е характерно компаниите да се наричат на плод, тъй като в миналото там е имало изобилие от овощни дръвчета. В началото в компанията са само той и съдружникът му Андрю Фърст.

„Направихме първото финансиране, което беше малко под 1 млн. долара, след това направихме второто – бяхме около 16 души, беше 4 млн. долара. След това, на третото финансиране, бяхме 30 – 40 човека, а то беше 12 млн. долара. Всяка година сме набирали финансиране. В момента компанията е с 160 души. Но всичко е с едно надграждане, много труд“, разказва Момчил.

На петата година от създаването си приходите в технологичната фирма са нараснали над 20 пъти, а инвестициите достигат до 100 млн. долара. Имат офиси по цял свят – от Сан Франциско до Лондон, Сингапур и дори в София.

„Обикновено се бъзикам, че го създадох, за да имам повече причини, за да се връщам в България, но всъщност на нас ние е доста стратегически офисът, защото имаме достъп до висок талант от инженери“, признава Момчил.

ИТ компанията развива мобилен маркетинг. Платформата им включва работа с приложения, имейли, нотификации и уебстраници. Техни клиенти са търговският гигант „Мейсис“, приложението за запознанства „Тиндър“, телевизия Ен Би Си. Идеята за онлайн маркетинг Момчил заимства от детството си, когато майка му има малък магазин за дрехи в гараж в Русе.

„Имаше може би 100 клиенти, които идваха редовно, обаче майка ми беше много добра в това да маркетира към тях и примерно идваше стоката веднъж месечно и тя започваше да звънни на хората и казваше: „Имам една червена рокля...“. Целта е този модел, който работи за 100 души, да го умножим за 1 млрд. души в целия свят. Маркетинг, който не изглежда като спам, а помага на хората, както майка ми е помагала на нейните потребители. За това се използва изкуствен интелект“, обяснява бизнесменът.

Но идеята се заражда още докато Момчил работи в „Гугъл“, в секцията, отговаряща за „ЮТюб“. Там открива, че платформата за видеосподеляне има нужда от маркетинг за мобилното си приложение.

„Целта на нашия екип беше да увеличаваме гледаемостта на „ЮTюб“, т.е повече хора да гледат по цял свят. Но когато гледахме къде гледат, видяхме, че най-големият ръст идва в мобилните устройства. Това беше през 2011 г., та ни хрумна идеята, че вместо да инвестираме в уебстраницата на „ЮТюб“, ще инвестираме в мобилното приложение. Така то ще расте с нас и труда ни ще се умножава с времето. Но от „Гугъл“ ни казаха, че това не е възможно, че не можем да тестваме върху мобилното приложение, не можем да правим нищо, тъй като нямаше достатъчно технологии 2011 г. Тогава ни светна лампата – ОК, ако „Гугъл“ вижда този проблем, мобилните устройства завладяват света и стават стратегически за растежа на бизнеса им. Един ден това ще се окаже истина за целия свят. И наистина пет години и половина по-късно работим с компании от целия свят. Тези компании виждат същото нещо, което ние видяхме преди пет години и половина в „Гугъл“.

Момчил не е бил обикновен студент. В университета „Брокпорт“ в Ню Йорк той изучава наведнъж три специалности – математика, компютърни науки и изчислителни науки. Още тогава от „Гугъл“ виждат потенциала на младия българин.

„Трябваше да бъда изобретателен, защото „Гугъл“ не идва да презентира в моя малък университет, който повечето хора не са го чували. Те дойдоха да презентират, за да търсят стажанти, в големия университет в Рочестър. Дочух, че ще се случи, промъкнах се в университета, слушах лекцията и си сложих cv-то на купчинката със cv-та на хората от университета. „Гугъл“ след два месеца ми се обадиха. Всъщност човекът, който ми се обади, сега работи за мен. Това е Уолтър и той е нашият главен продуктов мениджър. Той е един от първите ни работници“.

Момчил напуска Русе, когато е на 19. За Съедините щати заминава с два куфара и пари само за първия семестър в университета. За да се издържа в Щатите, започва работа в пицарията на кампуса.

„В тази пицария избрах да работя петък вечер, защото тогава имаше свободно време за работа. Повечето американци отиват на партита, аз работя. А и от 21 до 01 ч. ти дават допълнително по 50 цента на час. На английски му казват graveyard shift – все едно работиш в гробищата. Когато имах този сблъсък в малкото градче на Брокпорт, много добре си спомням, че си направих план, за да изляза от там. Да си намеря работа в по-големия град – в Рочестър, след това ще използвам този стаж, за да си намеря в долината, след това ще работя в голяма компания, за да си взема зелената карта и един ден ще стартирам собствена компания. Това си го направих, може би на шега като план в самото начало. Но по един или друг начин така ми протече животът“.

Напуска „Гугъл“ след четири години работа и стартира собствената си компания.

„По една или друга причина малко забравих за мечтите си, защото „Гугъл“ е от тези компании, които успяват да те накарат да се чувстваш доста удобно и те разглезват с висока заплата и безплатна храна, масажи и човек си забравя мечтите. Към четвъртата година всъщност успях да си припомня какви са ми били мечтите в университета и реших, че ще направя така, че ще мога да напусна и да стартирам Leanplum“, спомня си Момчил.

Казва, че животът в Русе е бил ключов за развитието му в Силициевата долина.

„През 1997 г. майка ми имаше заплата от 3 долара на месец – точно в най-голямата инфлация. Човек, когато няма нищо, прави от нищо нещо. В нашата компания имам десетки примери за този случай, в който е трябвало да направим от нищо нещо. Защото стартираш една компания от нищото, трябва да намериш първия клиент, финансирането, трябва да прескачаш препятствията, които са постоянно пред теб. Затова трябва да намираш решения, които са нетрадиционни. В такава обстановка обикновено се израства“.

34-годишният българин не е само предприемач. Той е и вдъхновител, ето защо е избран за водещ лектор на българското издание на популярния формат за споделяне на идеи и опит Tedx.  

„Повечето хора смятат, че щастието идва с парите и славата. Но истината е, че не е така. Това, което е важно, са значимите отношения“, вярва Момчил.

Именно хората, с които ще остане най-силно свързан завинаги, са в публиката. От Русе в София, за да видят и чуят детето си, са дошли родителите му. Баща му Димитър е оперен певец, а майка му Боряна преподава пиано. Самият Момчил свири от малък, но се отказва заради математиката още в гимназията.

Казваше: „Тате, виж как децата играят отвън, аз не мога да играя“ – спомня си баща му. – Аз му казвах, че след време те пак ще играят, но той ще бъде на друго ниво“.

Майка му разказва, че ѝ липсва, но го насърчавала да замине за Щатите и да преследва мечтите си.

„Между другото аз съм го подкрепяла да замине, въпреки че е единствен син. От съвсем малък му давах посока да мисли, да се реализира навън. Така си мислех – че тук ще му е тясно в България. Липсва ни, но сме щастливи, защото той е щастлив там, където е и се е реализирал максимално“, казва майка му.

Момчил е женен за българка и има две деца.

„Вкъщи говорим само български, дори ги поправям, като опитват да говорят друг език. Всяка неделя ги водя на две училища – едното е по-голямо и по-устроено като класна стая, другото е като мини кръжок, правим си сурвачки. Наскоро осъзнах, че от едното до другото място е 200 километра разстояние“, споделя Момчил.

Убеден е, че има още много какво да постигне и не вижда живота си в България.

„Много често ми се случва да ме питат в България дали съм успял и дори се бъзикам с нашите хора в офиса, че не ме питат в долината толкова често. Но аз не чувствам по дефиницията за успял, какво значи това точно. За мен успял означава, че вече си готов и никога няма да се занимаваш. Докато аз усещам, че нещата тепърва започват. Успял мога да кажа, че ще бъда, когато направим компанията публична в Нюйоркската стокова борса или я продадем. Предполагам, че тогава можете да ме попитате пак и ще видим, как ще се чувствам“.

Смята, че бизнесът му е успешен у нас, защото работи за чужди пазари.

„Ние развиваме нашия бизнес извън България. Това, което имаме в България, в офис със служители и екосистема от предприемачи, която по някакъв начин съществува и държавата не се меси“.

Изчислява, че шансът за успех на компанията се равнявал на 1 на 20 хил.

„За мен ключът към успеха е, че уцелихме правилния момент да стартираме тази компания, защото в нашия бранш ние сме в следващото поколение маркетинг технологии, което е само върху мобилни технологии. Това нещо преди пет години, когато стартирахме компанията, имаше доста доза късмет и упоритост от наша страна, защото успяхме да се нагодим спрямо пазара и да намерим какво точно търсят клиентите“, казва той.

Днес вярва, че някой ден българската му компания в Силициевата долина ще е мултимилиардна.

„Определено мисля, че до голяма степен това, което съм постигнал, е защото съм българин –като семейни ценности, това да бъда предприемчив, е тръгнало от България. Тази обстановка на липса на средства ме е калила и ме е накарала да искам да постигна повече в живота“, казва Момчил.