Русе се включва в номинациите за "Живи човешки съкровища"
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Русенски обичаи се борят за място в националната културна съкровищница
Министерството на културата обяви нова процедура за попълване на Националната система "Живи човешки съкровища - България". Инициативата цели да съхрани нематериалното културно наследство на страната, като запази ценни знания и умения и ги предаде на бъдещите поколения.
Процесът се осъществява на два етапа - областен и национален. Право да номинират кандидати имат народни читалища, общински, регионални и държавни музеи, както и нестопански организации, чиято дейност е свързана с нематериалното културно наследство.
За област Русе крайният срок за подаване на заявки е 18 октомври 2024 година (петък). Кандидатурите трябва да бъдат изпратени на официалния електронен адрес на Областната администрация: [email protected]. Пълна информация за условията и етапите на процедурата може да бъде намерена на официалния сайт на Министерството на културата.
Областният управител на Русе, Драгомир Драганов, коментира, че тази инициатива предоставя отлична възможност за популяризиране на изключително богатото нематериално културно наследство на Русенския край.
Важно е да се отбележи, че всяка институция има право да подаде само една кандидатура в рамките на текущата кампания. Списъкът с "живи човешки съкровища" се обновява на всеки две години.
Пример за вече включена в списъка традиция е маскарадната игра Джамал от село Кошов, община Иваново. Тя е призната за "живо човешко съкровище" през 2010 година. Джамалът представлява зимна обредна игра, която се изпълнява около Ивановден от група ергени, водени от женен мъж. Централна фигура в ритуала е чучело в животинска форма, наречено Татунчо.
Целта на тази маскарадна дружина е да възстанови реда след хаоса, настъпил с края на старата година и преминалите "мръсни дни". Ритуалът датира от 1877 година, като според традицията Татунчо е обикалял къщите на Ивановден, за да прогонва злите духове и да благославя за здраве и берекет.
С течение на времето този обичай започнал да се забравя, но през 1975 година група ентусиазирани самодейци успяват да го възстановят. Оттогава Джамалът е представян на множество фолклорни събори, фестивали и празници, печелейки редица награди и признания.