След сериозния спад през първите години на кризата икономиката на област Русе бавно започва да се възстановява. Регионът обаче е на дъното на класацията по усвояването на европейските средства. Това сочат част от изводите от актуалните социално-икономически профили на 28-те области в България.

С изготвянето им за трета поредна година се е ангажирал Институтът за пазарна икономика, в сътрудничество с Региостат. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България" и бе представен в София.

Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 59 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

Ако се извади София (град) от сметката поради огромните разлики между столицата и останалата част от България, област Русе има по-висок от средния БВП на човек от населението (6924 лв.). Основната част от брутната добавена стойност в областта се формира от сектора на услугите. Преките чуждестранни инвестиции в предприятия от нефинансовия сектор с натрупване са наполовина от средните за страната, като към края на 2012 г. достигат 1492,8 евро на човек.

Заетостта в област Русе продължава да спада за трета поредна година през 2013 г., като достига 44,2% сред населението на 15 и повече навършени години.

Към 31 януари 2014 г. областта е с най-малко изплатени суми на човек от населението по договори на общините като бенефициенти по оперативни програми – 152,1 лв. при 379,8 лв./човек средно за страната. Русе е далеч от първенеца област Габрово, която се намира в същия район за планиране и където стойността на изплатените суми е 940 лв./човек.

Област Русе получава добра оценка в категорията „Данъци и администрация” основно заради ниските нива на местните данъци и такси, включени в изследването. Данъците върху недвижимите имоти, превозните средства и възмездното придобиване на имущество, както и таксата за битови отпадъци са по-ниски от средните за страната през 2014 година.

Рейтингът за прозрачност на Фондация „Програма достъп до информация” за 2014 г. поставя област Русе на нивото на средните оценки за страната.

По отношение на инфраструктурата областта също има добра оценка. Въпреки това обаче се отчита, че делът на пътищата в добро състояние е малък – 29% от пътната настилка са определени като добри, докато 44% от настилката е в лошо състояние.

Отчетено е още, че Русенска област е и най-урбанизираната след София (град), Варна, Габрово и Перник. Негативните демографски тенденции в страната обаче са характерни и за този регион. Коефициентът на естествен прираст достига минус 8‰ през 2013 г., което е доста по-висока стойност от тази за страната (минус 5,2‰). Отбелязано е още, че възрастовата структура на населението продължава да е влошена. Очертана е тенденция, според която през следващите няколко години всеки 100 души от възрастовата група от 60 до 64 години, излезли от работната сила в областта, да бъдат заменени от 47 младежи.

Представянето на област Русе в сферата на образованието е противоречиво. В областта има по-малко училища спрямо населението,в сравнение с това съотношение в страната, но пък нетният коефициент на записване в V-VIII клас за учебната 2013/2014 г. е малко по-висок от средния. През последните няколко години в областта са закрити над десет училища в малките общини основно поради намаляването на общия брой на учениците с около 20%. Като следствие от това намалява и педагогическият персонал в областта, но съотношението на преподаватели към ученици се запазва около средното за страната.

От друга страна в град Русе се намира и държавното висше училище Русенски университет „Ангел Кънчев”, което през 2012 г. получава акредитация за нов шестгодишен период с най-високата оценка (Много добра). С образователен капацитет от 15 хиляди студенти Русенският университет се нарежда сред десетте най-големи висши училища в България.

Отчетено е, че област Русе среща сериозни проблеми с финансирането на болничните заведения, недостига на болничен персонал и материална база на лечебните заведения. През 2013 г. един общопрактикуващ лекар се грижи за здравето на малко над 2000 души при 1589 души в страната. При специалистите картината е подобна: съотношението към местно население в областта е по-неблагоприятно от средните стойности за страната. Данните от социалното изследване показват, че на 26,8% от живеещите в област Русе им се е налагало да правят нерегламентирани плащания за здравни услуги. Около 30% са пътували извън областта, за да получат здравни услуги през последните 12 месеца, като повечето от половината от тях са го направили поради липса на специалисти в областта.

Качеството на околната среда в област Русе е оценено като „средно”. През 2012 г. делът на населението в селища с обществена канализация е 67,5%, което е значително под 74,3% средно за страната. Неизградената канализационна система в преобладаващата част от територията на областта и недостатъчният брой пречиствателни станции създават сериозен риск от замърсяване на речните води. В същото време делът на населението с достъп до канализация, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води в област Русе, е 63,9%, което е доста над средната стойност за страната от 56,1%. Последните данни показват, че емисиите на въглероден двуокис в атмосферата са под средните за страната. Качеството на атмосферния въздух основно се намалява заради автомобилния трафик, големия дял на битовото отопление с твърдо гориво и производствените обекти с амортизирани пречиствателни съоръжения.

Удовлетворението на гражданите на област Русе от живота е малко над средното за страната. Това обяснява и резултатите от изследването, според което над половината от изследваните лица (52%) не биха се преместили за постоянно в друга област. Делът на населението, живеещо с материални лишения, е 35,2%, което поставя Русе сред петте области с най-малко хора, страдащи от материални лишения.

Област Русе, и в частност областният град, се отличава и с интензивен културен живот. В областта функционират три театъра, четири музея, две кина и две библиотеки с фонд от над 200 хиляди библиотечни единици. По брой на посещенията на театър или кино спрямо средногодишното население област Русе се нарежда сред първенците заедно с областите Варна и София през 2013 година.