132 години от смъртта на легендарната възрожденка бяха отбелязани с венци и заупокойна молитва

Официална церемония се проведе днес пред паметника на Баба Тонка в Русе, с която гражданите отбелязаха 132 години от смъртта на майката-героиня, отдала живота си в името на свободна България.

В своето слово кметът Пенчо Милков подчерта историческото значение на Тонка Обретенова не само за русенци, но и за цяла България.

"Тонка Обретенова не е просто име от учебниците, тя е исторически образ за нас, русенци, както и за България - символ на родолюбие, смелост и всеотдайност. Във времена, когато българският народ се бори за своето освобождение, тя посвещава живота си и отдава цялата си енергия в името на свободата. След посещението на Георги Раковски в нейния дом, се заражда идеята за национално-освободителната борба, а тя самата се превръща в стожер на националната кауза. Дори след гибелта на своите близки, тя не спира да подкрепя борбата за свобода", заяви кметът.

Милков акцентира върху отговорността на русенци да съхраняват паметта на Баба Тонка и нейната саможертва, като предават този дух на идните поколения.

Богата културна програма

Събитието беше съпроводено с богата културна програма, в която участие взеха Младежкият гвардейски отряд към Общинския младежки дом и Общинският духов оркестър. Духовници от Русенската Света митрополия отслужиха заупокойна молитва за душата на великата българка.

Специални изпълнения в памет на Баба Тонка представиха Ева Гашева и Кристиян Георгиев, които по този начин отдадоха почит към наследството на майката-героиня.

Церемонията привлече множество официални лица, като цветя и венци бяха положени от представители на местната и държавна власт, както и от различни институции в града. Водеща на събитието беше Мина Маринова, която е ръководител на Театрално студио „Маска" към Общинския младежки дом.

Незабравимото наследство на Баба Тонка

Тонка Тихова Обретенова остава в българската история като майка на седем деца и неуморим сподвижник на хъшове и революционери. Нейният дом се превръща в убежище за борците за свобода, докато самата тя помага с предаването на тайни съобщения и внасянето на оръжия.

Всички нейни деца се включват активно в освободителната борба, като за тях тя произнася паметните думи: "четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка".

Сред големите ѝ дела е съхраняването на черепа на Стефан Караджа, а русенци я запомнят с характерната черна забрадка, като жена, която вечно изпраща и вечно чака своите близки. След смъртта ѝ през 1893 година, тя остава в народната памет с прозвището „Майка на бунтовници" и се превръща в свещения образ на Българската майка.