Влиянието на икономическата криза върху пазара на труда през последните няколко месеца далеч не е еднакво в различните части на страната.

Това личи дори в областните данни на Агенция по заетостта, като регионите с поначало по-слаба динамика на трудовия пазар са сред по-малко засегнатите.

Казано с други думи, общините в застой си останаха в такъв и през кризата, а тези, които са с динамични и бълбукащи трудови пазари, реагираха отчетливо, пише Адриан Николов в ИПИ /Институт за пазарна икономика/.

Месечните данни на АЗ обаче ни позволяват да слезем на по-ниското ниво и да разгледаме равнищата на безработица и тяхното изменение в хода на кризата и на общинско ниво.

Към края на месец май само община Ружинци е с коефициент на безработица над 50%, но с над 40% са други осем, всичките с трайно ниска икономическа активност. Очаквано, най-ниското равнище на безработица е в столицата – 4,4%, но се наблюдава и значителен ръст през последните месеци.

Сходно ниски – по 4,5% са равнищата в Божурище и Челопеч, а в индустриалната община Сопот - 5,2%. В други водещи икономически центрове коефициентът на безработица за май достига и по-високи нива – 5,9% в Пловдив, 5,8% във Варна и 6,7% в Бургас.

В по-големите икономически центрове които привличат значителна трудова миграция е възможно обаче данните на АЗ да подценяват реалното състояние на пазара на труда, в случаи когато новата безработица се регистрира в общините, където пътуващите работници живеят, а не в тези, в които доскоро са работели.

Откъм абсолютния брой регистрирани безработни, очаквано, водещи са най-големите общини. Към края на май от общо 295 хиляди търсещи работа на Столична община се падат 29,3 хиляди души, по 10 хиляди са във Варна и Пловдив, 7 хиляди в Бургас, почти 6 хиляди - в Русе.

От обратната страна е Челопеч, с едва 29 безработни. Прави впечатление, че малките общини със силна минна индустрия – Челопеч, Чавдар, Лъки, Мирково – често са сред тези с много малък брой безработни, което се обуславя с лекото отражение на кризата върху този отрасъл.

По-интересна е обаче динамиката в хода на кризата.

Значителният пик в ръста на новорегистраните безработни беше в средата на месец април, а към края на май дори повече хора постъпваха на работа, отколкото се регистрираха в бюрата по труда. По тази причина имаме основания да смятаме, че изменението в равнищата на безработицата в периода между края на февруари и края на май са достатъчно показателни за тежестта на удара върху местните трудови пазари.

Значителна негативна динамика на коефициента на безработица се наблюдава най-вече в общини, чиято икономика до голяма степен зависи от туристическия отрасъл.

Между февруари и май най-големият ръст на безработицата – цели 13,1 процентни пункта, е в Банско, следван от Разлог, с 12,5 пр.п. По-слаб, но все пак значителен е ударът върху Хисаря (9,1 пр.п.), Велинград и Павел Баня (6,6 пр.п.), както и Сандански (6,5 пр.п.).

Тази динамика е до голяма степен обяснима, тъй като забраните за пътуване и затварянето на заведенията практически блокираха основната дейност в тези общини и съответно прекъснаха източниците на приходи на местния бизнес. Най-тежко ударената община Банско беше и в условия на тотална карантина в края на март.

Част от тази динамика обаче може да се отдаде и на края на зимния туристически сезон, което също свива дейността на много хотели и ресторанти в тези общини. Обратно, има 52 общини, в които ръстът на безработицата между февруари и май е под 1 пр.п., а в 28 от тях дори има спад, но повечето от тях са с ниска икономическа активност и много висока безработица преди началото на кризисния период. Въпреки големия скок в абсолютно изражение, ръстът на безработицата в София е едва с 2,6 пр.п., във Варна – с 3 пр.п., в Пловдив - с 3,1 пр.п.

Динамиката на пазара на труда в туристическите общини до голяма степен предвещава ефекта от очаквания слаб туристически сезон по морето. Особено в бургаска област има струпване на общини, в които повече от половината заетост се формира от туристическия бранш, а вероятността тази година хотелите и ресторантите да наемат сходен брой хора в сезона като миналата е нулева, което неминуемо ще тласне много повече хора към бюрата по труда.

Другият значителен риск за местните икономики (най-вече доминираните от индустриална дейност) би дошъл след изтичането на мерките за задържане на заетостта в случай, че дотогава търсенето на местната продукция не се възстанови до предкризисните си нива, което изглежда малко вероятно. Към момента се обсъжда удължаването на мярката 60/40, но все още няма конкретно решение. Тук илюстрирахме първия трус на локалните трудови пазари, но следващите няколко месеца ще ни донесат и други.