Погледът на млад човек и кръвта на земеделец са в основата на успеха на зеленчуковото стопанство в село Голямо Враново, Русенско.

34-годишният му собственик Даниел Петров е добре познат и един от малкото зеленчукопроизводители на моркови в Северна България. Пред Агри. БГ младият земеделец споделя своя опит на иноватор, полезни западни практики и вижданията си за успешно земеделие у нас.

В родословното дърво на Даниел поколения назад може да се проследи фермерският ген. Той самият израства в оранжериите на родителите си. Споделя, че още от петнайсетгодишен вече е по зеленчуковите борси. Но това не е достатъчно по думите му. Чак през студентските си години в София, по което време и България влиза в Европейския съюз, Даниел поглежда на земеделието с други очи. Започва собствено производство по програмата „Млад фермер“ и към днешна дата отглежда над 400 дка лук, зеле и моркови. По-голямата част от стопанството му е с моркови

Полезните практики отвън

„В началото много се карахме и спорихме с баща ми, нормално – битката на поколенията, но всъщност заедно се развивахме по този начин. Започнах да пътувам из Европа, решихме, че няма да откриваме топлата вода, просто привнесохме полезните практики и новите технологии и ги ориентирахме към нашата дейност. Има и неща, които работят навън, но не и при нас. Започнахме да създаваме технологии специално за нас“, разказва Даниел.

Младият земеделец използва капково напояване и микродъждуване в зеленчуковите си градини. Автоматизацията на поливните му съоръжения е по американска технология и отговаря на европейските стандарти. Даниел споделя, че добивите му са 4-5 пъти по-високи от средните за региона. Тази интензивност изисква по-голям интензитет на водата, торене и пръскане.

„Когато започнах да се занимавам със зеленчукопроизводство стандартната практика беше три торенета в сезона. Докато в момента извършваме такива през два дни. Нашите култури се развиват за около 100 дни. Буквално около 50-60 пъти торим с различни торове, микродози и т.н.", споделя зеленчукопроизводителят.

Отговорността и грижата към природата ти се отплащат

Даниел вече се е убедил в достоверността на израза „каквото посееш, това ще пожънеш“. С всяка следваща година той се стреми да прави по-екологично земеделие, да оптимизира производството и свежда до минимум разхищенията и отпадъците. Подобен пример е системата му за напояване.

„Традиционно у нас се купува най-евтиният маркуч за капково напояване, който много бързо се поврежда. Накрая на годината се събира и изгаря. Това е замърсяване на природата, почвата и е разхищение на ресурс. Ние изградихме система с лентов, дебелостеннен маркуч, който е плитко вкопан в земята, не го ядат мишки и други. Всяка година той се вади със специални машини и после пак се поставя. Сметките след тази инвестиция показват, че сега поливането излиза по-евтино, отколкото преди (няма смяна на маркучи, работници и т.н)", категоричен е иноваторът.

Калифорния и биото ѝ

Всъщност част от идеите за отговорно земеделие Даниел развива, след като заминава през 2014 г. по програма за фермери в САЩ. Там има възможността да се запознае отблизо с биологичното производство в Калифорния и изцяло да скъса с митовете за американското земеделие.

„В Калифорния, където е голяма част от зеленчукопроизводството на Щатите, почти цялото производство е биологично. Освен това се прилага успешно кръгова икономика – всичко се оползотворява. Преработвателите, които изкупуват калифорнийските домати, превръщат обелките от производството в компост, който връщат обратно на производителите.

Много полезни практики научих на терен. Другото, което ми направи впечатление там, е, че земеделците са в тясна връзка със самите университети и научни звена. Когато имат проблем фермерите търсят тях, а не търговските представители. Науката и практиката са абсолютно обвързани и взаимно полезни“, разказва впечатленията си родният зеленчукопроизводител.

Така с достатъчно събран опит от Европа и САЩ Даниел Петров се опитва ежегодно да развива едно по-модерно, прецизно и рентабилно земеделие у нас. Споделя, че продължава да пътува много, особено по тематичните изложения в Европа. Освен нуждата от нови технологи, изводът на фермера е, че земеделието у нас има спешна нужда от сдружаване.

Силата на сдружаването

„Окрупняване и сдружаване – това са бизнес моделите, който видях като силно развити на Запад. У нас нямаме сякаш още това възпитание да бъдем партньори, да сме силна единица, а всеки продължава да дърпа към семе си“, констатира Даниел.

От няколко години той е управител на сдружение на зеленчукопроизводители. Успява да обедини няколко земеделци в района, с които изграждат силна производствена мрежа и пакетажна база. Зеленчуците им вече имат сертификат Global G.A.P. и се дистрибутират в цяла България, в магазинната мрежа на големите търговски вериги.

„Заедно сме много по-конкурентноспособни и можем да осигурим нужните количества на пазара. Купуваме си на едро препаратите торовете, по този начин постигаме по-добри цени. Всеки производител си има ангажимента за производството на стоката, но сдружението се занимава с цялата административна тежетс, която често е непосилна за фермерите“, изтъква управителят на сдружението.

Даниел далеч не е земеделец без проблеми, макар че предпочита да говори повече за възможностите, отколкото за пречките. Още като съвсем млад и ентусиазиран фермер се е сблъскал с бюрократичната машина. Завел е дори дело за отхвърлянето му като бенефициент по подмярка 4.1. Най-много го боли обаче, когато вижда вносните зеленчуци от Турция и други, които се предлагат на пазара като българско производство.

Все пак младият зеленчукопроизводител не само че не е отчаян, но е все по-вдъхновен да развива българското земеделие. Сили му дава и семейството и малкият му син, който често ходи с него в морковената градина. Освен на традиция и любов към земята бащата-фермер учи сина си и на цивилизация – как трябва да си отговорен, легален, иновативен и успешен.