Продажбите на антибиотици за животни в България е сред най-високите нива в Европейския съюз (ЕС). 

Данните са от поредния доклад на Европейския надзор за потребление на ветеринарни антимикробни препарати (ESVAC). Информацията е особено важна, тъй като редица изследвания показват, че прекомерната употреба на антибиотици създава резистентност на болестотворните микроорганизми. Освен това остатъчни количества от антибиотици в месото преминават и в човешкия организъм, което води до допълнителни проблеми, пише Румяна Гочева във вестник СЕГА.

Данните за България са повече от притеснителни, макар че сравнението с останалите страни е в някаква степен условно, тъй като подаването на информация е доброволно. В доклада са разгледани подробни данни за лекарствата, техният вид и употреба в 31 страни, част от които обаче не са предоставили пълни данни за продажбите.

Оказва се, че в България нивата продължават да са твърде високи, а рисковете - големи. От "Активни потребители" неведнъж са коментирали темата. "Няма непосредствена опасност за хората. Никой няма да го заболи коремът от това, че в месото има остатъчни антибиотици. Въпросът е дали след 20 години, ако се разболея, няма да има нито един антибиотик, който да ми помогне, и аз казвам - да, възможно е", коментира при едно от предишните издания на доклада шефът на "Активни потребители" Богомил Николов. Но от Асоциацията на месопреработвателите не са съгласни и смятат, че използването на антибиотици няма как да бъде масово за превенция на заболявания по животните, най-малкото защото лекарствата са твърде скъпи.

Дали това е така?

Само в рамките на седем години - за периода 2010 - 2017 г., потреблението на антимикробни препарати в отглеждането на животни за производство на месо у нас се е увеличило от 92.6 мг на килограм през 2011 г. до 132.3 мг/кг през 2017 година. Все пак известно намаление има - през 2016 г. употребата у нас е била дори още по-голяма - 155.3 мг/кг.

Сред включените в изследването 31 страни България заема шесто място по продажба на антибиотици за животни. За сравнение най-малко антибиотици за ветеринарни цели са използвани в Норвегия (3.1 мг/кг), Исландия (4.6 мг/кг) и Швеция (11.8 мг/кг). Най-много такива медикаменти се ползват в Кипър (423.1 мг/кг), Италия (273.8 мг/кг) и Испания (230.3 мг/кг), става ясно още от доклада. А съседите? Гърция е подавала данни спорадично, като последната информация - за 2017 г., отчита нива от 93.9 мг/кг. Данните за Румъния се въртят около 90 мг/кг - и в двата случая далеч под отчетените за страната ни. Информация за Сърбия, Северна Македония и Турция няма.

Регулаторът отрича проблем

Помолени от в. "Сега" за коментар на данните от БАБХ не дават отговор дали прекомерната употреба на медикаменти се отразява на месото за консумация. Вместо това обясняват как точно са събирани данните в доклада. ESVAC разчита на доброволно участие на страните при докладване на данните за продажби на антимикробни ветеринарномедицински продукти. Източниците на данни в различните държави членки са различни (търговци на едро и дребно, притежатели на лицензи за употреба, практикуващи лекари и др.). България например докладва данни за обема на продажби на лекарства от 2011 г., които получава от притежателите на лицензи за употреба им.

Следвайки моделите, които се наблюдават в периода 2011 - 2015 г., тетрациклините (46.5%) и пеницилините (23.9%) са най-продаваните антимикробни ветеринарномедицински продукти (ВМП) в България през 2016 г., следвани от макролиди (8%), сулфонамиди (5.4%), амфениколи (5%), флуорохинолони (3.2%), линкозамиди (2.6%) и аминогликозиди (2.1%), пишат от БАБХ. Наблюдава се общо увеличение с 27% в общите продажби на антимикробни ВМП през 2016 г. по отношение на продажбите през 2015 г. Увеличението се дължи най-вече на ръста в продажбите на тетрациклини (20%), пеницилини (138%), амфениколи (105%) и линкозамиди (245%). Продажбите на полимиксини намаляват с 37%.

Спрямо периода 2011 - 2016 г. тетрациклините (34.44%) и пеницилини (18.66%) са най-продаваните антимикробни ветеринарномедицински продукти в България през 2017 г. последвани от макролиди (14.44%), амфениколи (6.9%), сулфонамиди (6.00%), линкозамиди (5.37%), аминогликозиди (4.63%) и флуорохинолони (4.31%).

"Трайното и устойчиво намаляване на общия обем на използваните антимикробни средства в животновъдството и запазване ефективността на антибиотиците за лечение на инфекции при хората е основна цел на разработения от БАБХ Национален план за действие срещу антимикробната резистентност (ветеринарен сектор и сектор храни), публикуван на страницата на БАБХ", пишат от агенцията. Данни за годината след 2017 обаче няма, нито за 2019-а.

Промяната за пълна информация е далечна

В момента подаването на данните за употреба на медикаменти в животновъдството е доброволно. Според нов еврорегламент това ще става задължително, но едва от 2022 г. Европейската комисия чрез делегирани актове ще определи методите за събиране и предоставяне на Европейската агенция по лекарствата на данните за продажбите и употребата на антимикробни лекарствени продукти с оглед гарантиране на по-добро качество и съпоставимост на тези данни и правилна интерпретация на тенденциите в отделните държави, смятат от БАБХ.

И допълват, че планират изграждането на информационна система за контрол на антимикробни средства, използвани при селскостопанските животни. Явно в момента такава липсва. Остава открит и въпросът за контрола на остатъчни медикаменти във вносното месо в България, което е сериозен дял от продажбите както на прясно месо, така и на колбаси.  В крайна сметка, докато чакаме агенцията да се задейства, ще се наложи да четем поредния доклад на ESVAC, в който България вероятно пак ще държи едни от първите места.