Фермерите са изключително притеснени

Министерство на земеделието и храните все още не е съгласувало със свиневъдите и птицевъдите ставките по държавната помощ за хуманно отношение до 2029 г., а същевременно наближава крайният срок за изпращане на схемата за нотификация от Европейската комисия. Това поставя под риск подпомагането за двата сектора, казаха разтревожени браншови представители, цитирани от „Български фермер“.

Нотифицирането на държавната помощ за хуманно отношение към свине и птици е проблем, с който фермерите от двата сектора се борят през последната година и половина поради липсата на прието ново законодателство на ЕС. „Представихме на Министерство на земеделието и храните нови ставки за държавната помощ за хуманно отношение през новия програмен период до 2029 г. и очакваме да водим конструктивно преговори, за да можем да намерим пресечната точка.

Очакваме до края на месец август да постигнем споразумение, за да може документите да бъдат изпратени за одобрение от Европейската комисия и в рамките на 3 месеца да получим отговор. Това забавяне за нас е изключително притеснително и ние вече няколко пъти сме го посочвали, тъй като има опасност, в началото на 2024 г. секторите „Свиневъдство“ и „Птицевъдство“ да останат без каквото и да било подпомагане“, обясни Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България (АСБ).

„Това не се отразява добре на бизнеса, тъй като не знаем на какво можем да разчитаме, за да направим своите планове за краткосрочно и средносрочно развитие. Ние не получаваме никакво европейско финансиране, затова за нас тази помощ е от стратегическо значение. Тя е регламентирана от ЕС и през последните два програмни периода доказа, че изкривява в значителна степен конкуренцията, тъй като регламентът дава възможност на всяка държава да определи в каква степен да подпомага тези сектори“, посочи браншовият представител.

Високата цена на свинското месо

Абсурдно е да се говори за спекула с цените на свинското месо на българския пазар, обясни Димитър Михайлов и посочи аргументи: „С появата на Африканската чума по свинете през последните 2-3 години се прекрати износът на месо от Европа за Азия. Това доведе до наличие на големи количества месо на европейския пазар, което буквално срина цените и до 2022 г. килограм живо тегло струваше по-малко от килограм краставици или домати.

През 2022 г. фермерите купуваха изключително скъпи фуражи. Високите цени принудиха производителите в Западна Европа да намалят производството. Това е един от компонентите, които участват във формирането на цените на месото. Вторият са изискванията на Зелената сделка и необходимостта от съобразяване с въглеродните емисии.

Държавите с голямо производство трябваше да намалят това производство, за да постигнат целите, които самите държави-членки са си поставили. Това намаление е в рамките на 10% за целия ЕС и доведе до липса на достатъчни количества, която пазарът балансира чрез повишаване на цената.“

По отношение на българския пазар експертът допълни: „Потреблението се измести в туристическите обекти. Нормално е да има сезонни вариации в цената на свинското месо, но те не са големи като стойности. Най-сериозното поскъпване на свинското месо наблюдавахме в края на 2022 г. и началото на 2023 г. във връзка със сериозното увеличение на стойността на фуражите.“

Високата цена може да повиши интереса към отглеждането на животни

„Рано е, според мен, да се каже, дали наесен ще има значителен спад в цената на свинското месо. Моето наблюдение е, че поради високата цена на свинското месо се повишава интересът към отглеждането, което означава, че ще бъдат заложени повече нови животни. Ще видим дали това се случва в цяла Европа. Лично аз не съм чел подобна информация през последните два месеца. Наесен ще излязат нови статистически данни и сериозни анализи. Тогава ще видим дали цената ще спадне или ще се повиши“, допълни Димитър Михайлов.

Той посочи също, че Африканската чума по свинете се е отразила тежко на сектора, но това не е довело до сериозни размествания на пазара. „Може би част от по-малките ферми се преструктурират, могат да сменят собствениците си, но нямам информация за затворени стопанства особено при изключително благоприятните цени в момента“, каза браншовият представител и допълни: „Темата за АЧС ще бъде обсъждана отново на следващия Консултативен съвет по месото. Виждаме, че поради липсата на каквато и да е биосигурност в „задния двор“ се появиха нови огнища на болестта. Това не е добре за собствениците на по няколко животни в населените места, но и застрашава биосигуронстта на производителите в България.

Попадайки в ограничителна зона, продажбата на свине в даден регион може да бъде спряна заради АЧС. Тази зараза може да се прехвърли в промишлените комплекси независимо от драконовските мерки, които те взимат. Това заболяване няма да си тръгне „просто така“ и ние винаги сме апелирали за това, не да се премахват животните в стопанствата тип „заден двор“, но да има ниво на биосигурност, което да гарантира, че болестта няма да се разпространява. Когато тези животни не са регистрирани и в повечето случаи не са наблюдавани от ветеринарен лекар, риск има първо за самите собственици, които могат да заразят себе си и други хора. Все още няма ваксина срещу АЧС и със сигурност ще мине още време, докато се разработи такава.“

Недостатъци на законодателството

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) вече се самосезира и започна проверки в стопанствата. Предстои среща между представители на институцията и на бранша. Ефективността на тези действия обаче зависи от капацитета на агенцията да осъществи контрол. „Една инвентаризация на малките стопанства тип „заден двор“ изисква да участват служители на БАБХ, кметове на населените места, които са в конфликт на интереси със своите избиратели. Това е известен недостатък на законодателството, тъй като кметовете на малките населени места са натоварени с допълнителни специфични функции, които те не би трябвало да изпълняват. Това означава, че контролът, който им се възлага да осъществяват, няма да бъде стриктен.

Това, което обикновено хората, отглеждащи домашни свине, не осъзнават добре е, че когато АЧС се появи в едно населено място, всички нерегистрирани животни се конфискуват и унищожават. Собствениците не получават обезщетение и целият им труд и желание отиват напразно. Това не е борба само на институциите, а и на цялото население, защото всеки по веригата може да пострада. Когато пострада цял един сектор, виждаме какво се случва в европейски мащаб – храната поскъпва“, посочи Димитър Михайлов и допълни:

„Ако България трайно показва, че има нови случаи на АЧС, Европейската комисия за дълго време ще трябва да я класифицира като държава, която не извършва необходимите действия, за да се справи с това заболяване. Това ще се отрази на всички.“

Различен подход в политиките за селското стопанство

„Консултативният съвет по месото е едно добро начало, но първата среща беше напълно опознавателна. Проблемите на различните сектори са различни и изисква известно време, за да бъдат структурирани и да бъдат взети решения. Надяваме се това да бъде траен, устойчив модел на работа на Министерство на земеделието и храните в бъдеще. Времето ще покаже.

Единствените ми опасения са, че ако това не бъде законодателно подкрепено, всички усилия, които всички полагаме, могат да отидат напразно при една смяна на ръководството. Селскостопанският сектор има нужда от цели, които да бъдат следвани с постоянство за дълъг период от време, а не да се променят при всяка промяна на политическото ръководство на МЗХ.

Това се прави през последните 30 години, не е устойчиво и допринесе за сегашното състояние на сектора. Имаше десетки разписани програми, стратегии и различни документи, но повечето от тях останаха на хартия и няма никаква последователност в политиките за развитие на селското стопанство. Подпомагането на сектора през последните години помогна на много фермери да оцелеят, но за съжаление не доведе до пазарен успех“, посочи още браншовият представител.