Синдикат „Образование“ смята, че реформата в образованието няма да се случи само с един нов закон.

Тя е възможна само и единствено като се промени статута и издигне авторитета на педагогическите специалисти, ползотворното партниране с българския учител от страна на отговорните институции, обществените организации и родителите.

 Отговорност на държавата, респ. на всички нас, е да се опази правото на учителя на професионална територия като територия, която е  от неговата компетенция и той има капацитета да я упражнява и контролира.

Основно и главно трябва да бъде защитена неговата физическа и психическа неприкосновеност и да бъде осигурена автономност в работата му.

Разбираемо е, че това е процес и не може да се осъществи с един замах, но в новия Закон за предучилищното и училищно образование няма такава пътна карта, която да начертае във времето всички необходими действия това да се случи.

Борбата с непознатата до скоро у нас агресия срещу учители все още е в сферата на пожеланията, на празнодумието и популизма. Безспорен факт са зачестяващите случаи на насилие над учители.

Набира скорост и друга порочна интервенция срещу личността на педагогическите специалисти – административната и юридическа агресия, която институциите толерират чрез своето бездействие.

Българският учител е безсилен да се справи сам срещу многобройните жалби от родители заради заслужено ниски оценки на техните деца. Разни комитети, НПО-та и всевъзможни организации подбуждат и отправят препоръки родителите да завеждат дела срещу учители, позволили си да имат отношение към злосторни и неприемливи деяния, извършени от техните деца.

Мисията на учителя е да жалонира пътя на познанието, да направлява и насърчава, да образова и възпитава, но също така има правото и задължението да измерва резултатите от тази дейност. Тук е мястото да се даде тази автономия на учителя като специалист и професионалист и да му се гласува подобаващо доверие и дължимо уважение.

Тази почит към учителя се изгражда още в семейството и цялото общество е в дълг към тази вековна българска традиция, толкова силно разлюляна днес. Връщането към българските ценности трябва да бъде гарантирано със съответни компетентни и категорични мерки от всички отговорни институции – политически, държавни  и обществени.

 Синдикат „Образование“ многократно предлага да се инкриминират посегателствата върху учители, но отзвук няма и сме свидетели на факта, че съдебната практика буксува. Налице са няколко съдебни дела на фона на мнобройните примери на агресия срещу учители.

Липсата на гражданско образование в българското училище и отсъствието на официалната християнска религия от учебно-възпитателния процес, дава поле за изява на засилващи се негативни тенденции и грозни примери на насилие.

Липсата на основни познания и възпитание в християнските духовни добродетели в семейството и в учебния процес, позволява да се настанят опасни идеи и да се радикализират учениците под давление на външни, враждебни на нашата ценностна система, лица и радикални духовни учения.

Синдикат „Образование“ поддържа безрезервно установената практика, не само с училищните правилници, но и със закон  да се определи какво да бъде облеклото в учебните заведения и да се забрани афиширането чрез него на някакава религиозна и духовна различност сред учениците.

Недопустимо е в българското училище да има ученици със забрадки, бурки или други елементи на етническо и религиозно облекло.

Наложително е българската общественост и българските медии, като неин рупор, да подкрепят българския учител и усилията на образователния министър, г-жа Кунева, в борбата за недопускане на опасни радикални елементи в образователната система, за да опазим децата си от омразата, разделението и агресията.