"Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по "Еврохолд" на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене".

Тaка говори един български политик от най-висша класа. Премиер-министър, ръководител и държавник. Политик с успехи на европейската сцена и с претенции, че и там му се слуша думата. Да, в XXI век в европейските държави лидерите така говорят. Който не вярва, нека попита българската прокуратура, пише Самуил Димитров във Mediapool.

Защото прокуратурата не видя нищо нередно в този начин на говорене и управление на държавата. Тъкмо обратното, тотално отказа да се занимава с въпроси като меси ли се премиерът Бойко Борисов в работата на (уж) независими държавни органи, казва ли им кого да ударят и кого не, превишава ли правомощията си, работят ли институциите по поръчка и тем подобни маловажни въпроси.

Кратко припомняне – цитираната фраза е от запис, изтекъл в публичното пространство в средата на юни. Извън обяснението за „Еврохолд“, в него имаше и други запомнящи се лафове. Например по адрес на председателя на парламента Цвета Караянчева:

"Това не е спешно, да ме търсите. Спешно е...спешно. Просто – казва си, че е проста жената и си кара. Когато си прост, е лесно".

Това по повод знанията ѝ за арменския геноцид.

Сам по себе си записът подлежи на анализ, но не това е важното. По-важна е реакцията след него. На първо място беше главното действащо лице – премиерът. Три дни след появата на записа той затвори темата кратко и категорично – нямало лоша реклама. И обобщи:

"Ако се вкарам само да мисля за това, значи, че му обръщам внимание. Да правят каквото знаят. Ма колкото искат да правят. Повече да правят. Няма лоша реклама... Колкото пъти го направят, толкова пъти ги бия".

Исторически утвърден факт е, че Борисов с компроментиращи записи не можеш да го уплашиш. Все пак това е човекът, преминал през "Мишо Бирата" и "Ти си го избра" без драскотина по имиджа и изборните си резултати. Но това не е толкова негов проблем, колкото на избирателите.

Драматичното е друго – у нас отдавна вече нищо не е скандал. Нито когато премиерът псува и обижда, нито когато лъсне, че употребява държавата както си иска, без капка притеснение. Като няма обществена нетърпимост към подобни изпълнения, ще има примирение с тях. Просто и ясно. Както казва премиерът: "Когато си прост, е лесно". Нещата са такива каквито са и ние все продължаваме надолу. По същия начин, към ново дъно.

В този смисъл не е никак чудно, а тъкмо обратното - естествено е, че прокуратурата не вижда никакъв проблем в поведението на премиера. Няма как да е обратното. Ако тръгне да разобличава министър-председателя, би значело да разобличи себе си. Нима всички институции не работят по команда? Едни от Борисов, други от няКОЙ друг? Нима същата прокуратура не мълча и не си затваря очите десетилетия за Цветан Василев или Васил Божков, а после не ги погна с всички сили. Дали и в тези случаи няКОЙ не се обадил и не е казал: "Я раздуйте..."

Огромният грях на българските институции и хората, които работят там, е, че постоянно се опитват да подменят реалността. На обществото се втълпява, че хотелът на плажа е подпорна стена и че здравеопазването работи добре, докато хора умират на болничните стълби. Подобно поведение не бива да бъде прощавано, защото не може хора, които издържаш, да ти плюят в лицето и да те правят на глупак десетилетия наред. А институциите у нас правят точно това.

И понеже са свикнали да съществуват така, няма да се намери прокурор, нито главен, нито редови, който да си помисли дори, че пращането на институция да размаже тоя или оня е проблем. Тъкмо обратното – всички участници ще казват, че няма проблем. В съобщението на прокуратурата, с което се съобщава за прекратената проверка по случая с размазването е обяснено много добре. Разпитвани са Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов, бившият и настоящият главни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев, зам.-шефка на КФН. Защо е целият тоя труд? За да се угоди на едни, малко на брой гласовити хора, които очевидно смятат, че не е ОК ръководителят на държавата да се държи по този начин и да се имитира дейност. И за да се каже, че искрено направените признания на Борисов, например, че Горанов, Цацаров и Гешев се хилят в ъгъла, докато той лъже разни колеги и се прави на луд, всъщност нямат нищо общо с реалността. Само си представете тая картинка. Бедна ли ви фантазията?

Естествено, никой от разпитаните не е чул, нито видял премиерът да оказва натиск върху някоя институция кого и кога да размаже. Самата институция също не е чула подобно нещо. Има си хас. Но пък е извършила уж рутинна проверка, която странно съвпада по време с нареждането за размазване.

И затова накрая прокуратурата решава да демонстрира чувството си за хумор. И пише:

"Прокуратурата е призвана да следи за спазване на законността и да привлича към наказателната отговорност извършилите престъпления от общ характер лица. Гражданската отговорност, дисциплинарната отговорност и всякакъв друг вид отговорности се осъществяват при различни условия".

Демек – ако има някой обиден от поведението на премиера може да си потърси правата по граждански път. Например, ако г-жа председателят на парламента се обиди от квалификациите, може да съди премиера.

Голям смях!

И докато прокурорите се забавляват със собствената си духовитост, някой някъде вдига телефона и казва: "Я раздуйте, че моем си праим кво искам".