Смолянски работодател измисли интересен начин да мотивира младите си работници да ходят редовно на работа, споделя Стандарт Нюз.

Всеки, който има пълен месец без отсъствия, получава по 100 лв. бонус върху заплатата. Работодателят бил принуден да въведе поощрението заради липсата на трудова дисциплина и нехайно отношение, въпреки че организирал за своя сметка транспорта на работниците до фирмата. С този пример бяха илюстрирани трудностите на бизнеса не само да намери кадри, но и да ги задържи, на дискусия "Демографското развитие на България - изчезващ вид ли са младите предприемачи".

"Трудът не се възприема като някаква ценност и източник на богатство сред младото поколение", показва проучване на Института за изследване на населението и човека към БАН. Този факт, наред с намаляване на броя на младите хора у нас, задълбочава още повече проблема на бизнеса с намирането на подходяща работна ръка.

"Значителен резерв за повишаване на заетостта има сред икономически неактивното население", смята проф. Катя Владимирова от БАН. Това са хората, които не работят, но и не търсят работа и техният брой е почти колкото този на регистрираните в бюрата по труда безработни. "Не става дума за хора, които са на социални помощи и вероятно част от тях са в сивата икономика, което означава, че не плащат данъци и осигуровки. Затова са необходими сериозни мерки за ограничаване на сивата и престъпна икономика", казва проф. Катя Владимирова. Висок е и процентът на младите българи, които не учат и не работят, но и не желаят да работят. Издържат ги родителите им, обикновено заминали на гурбет в чужбина. "Тези млади хора смятат, че ако се хванат на работа, ще получават по-малко пари, отколкото им изпращат родителите", казва проф. Владимирова.

Голямото предизвикателство е кой и как ще успее да активизира хората, които са извън пазара на труда, смята проф. Владимирова. Повечето от тях са с ниско образование, без професия, без трудов стаж.

В същото време младите, които все пак тръгват да търсят работа, показват необосновано високи изисквания към заплащането на труда. "Младите не искат да работят за 500-600 лв. на месец, но и нищо не предлагат като умения, защото не вярват, че ако положат усилия, нещо ще се промени", казва Ивета Стефанова, председател на Национална асоциация на младите предприемачи. Затова от там настояват за по-добри условия за развитие на предприемачеството сред младите хора - а това означава по-лесно кредитиране, намаляване на административните пречки при стартиране на бизнес, подкрепа в намиране на пазари.

Курсове по програмиране и компютърни науки още от 8 клас са добра перспектива за намиране на добре заплатена работа след завършване на средното образование. Това предлагат от Регионалната стопанска камара в Смолян с идеята така да задържат младите хора. В областта за последните 10 г. населението е намаляло с над 20 000 души, а само през м.г. повече от 2700 местни са се изселили. Половината са заминали зад граница.

Българите трайно се установяват в чужбина и взимат децата си при тях. Над 40% от напусналите Смолянския регион са на възраст между 20 и 39 г., а 20% са под 20-годишна възраст. Подобно е положението и в повечето региони на страната. "Държавата трябва да съдейства в малките градове да се разкрият центрове за обучение по програмиране", казва инж. Иво Царев от Смолян. Страната ни е търсена аутсорсинг дестинация в ИТ сектора и при добрия интернет, с който разполагаме, тази дейност може да се извършва от почти всяка точка в страната, смята Царев. Според него заплатите от 3000-4000 лв. са достатъчно атрактивни за всеки ученик, на който му се удава математиката, да учи и компютри и да работи в страната, вместо да заминава в чужбина.

Около 23% са хората над 60 г. у нас и в бъдеще делът им ще нараства. В същото време тревожно пада делът на българите под 16-годишна възраст. Докато през 1990 г. те са били 22% от населението, в момента са 14%.

Демографската криза и застаряването на населението откриват нови ниши за предприемаческа дейност, посочват от Института за изследването на населението и човека. Възможности се разкриват в здравеопазването, туризма и социалните грижи, насочени към възрастните хора. Това е т.нар. социална икономика, обърната към възрастното население, което разполага с време и средства за пътуване и се нуждае не само от грижи и подпомагане, но и от културни и социални активности, посочва проф. Катя Владимирова.