"Работещите бедни" вече зарязват децата си от отчаяние.

Вчера се видя за пореден път, че онова, за което говорят "вредните" синдикати, не е измишльотина и не е куха фраза. Мария, майката, която изостави бебето си, но не можа да го преживее и се върна за него, е христоматиен пример за жертва на некоректен работодател, превърната в човек зад борда само защото е забременяла, съобщава Канал 3.

Нейната вина, далеч преди да изостави детето си, е в това, че от безизходица е склонила да подпише трудов договор за половин работен ден и съответно, за мижава сума на хартия срещу пари на ръка и 18 часа бъхтане на крака. Вината й е също, че в безсилието си е узаконила уволнението си, като е подписала, че напуска уж по взаимно съгласие.

Така, въпреки трудов стаж и минимални осигуровки, резултатът днес е, че 38-годишната майка на две деца е безработна, здравно и социално неосигурена, и болна, за капак. А Мария е мълчала, справяла се е, доколкото може, не е търсила помощ от социалните, за разлика от много други многодетни майки, които брилянтно познават правата си за всичките видове помощи от държавата. Тя се е борила сама, докато накрая е експлоадирала и без малко не се превърна в престъпничка.

Мнозина реагираха първосигнално и заклеймиха жената, защото е захвърлила бебето си "като кученце". Побързаха да стоварят цялата вина върху нея. Други я упрекнаха защо е допуснала да забременее без да мисли за последствията. Не разбирам силата да си хвърлиш детето като непотребна вещ, но разбирам отчаянието на тази майка, след като е чула, че е болна, че трябва да се оперира и всичко това срещу 100 лв. месечен доход и бебе на ръце.

Не разбирам и снизходителното отношение на коментаторите към ролята на таткото, който е оставил сина си с "баща неизвестен" в графата.

Но, ако това тук - защо е решила да ражда второ дете, защо го е изоставила, е лична човешка драма и конкретен житейски казус, в който нямаме право да надничаме нахално, голямата причина за хала на Мария е другаде. И за нея трябва да се говори, за да се прекрати най-сетне работодателското своеволие. То е там - в клишето "сив сектор", "некоректен работодател", експлоатация, липса на държавен контрол и отворени вратички в закона така, че документално всичко да е наред. Тоест, нито може да бъде санкциониран работодателят, че пет дни преди майчинство я е изгонил, нито е нарушил Кодекса на труда. Колкото и проверки да му направи НАП и ГИТ.

Накрая излиза, че тази бедна и нещастна женица сама е поискала да остане безработна и неосигурена, без право на нормално обезщетение за майчинство и без право на лечение.

Без значение кой е работодателят, вероятно достатъчно дребна риба, за да не членува в някоя от работодателските организации, той е средностастическият образ на чорбаджията у нас - поставил на колене работника, ощетил наред с него и държавата, и бюджета, и пенсионерите заради укритите вноски към НОИ. Обрекъл и Мария, и детето й. А на фона на дребнавия спор за класа "прослужено време" и на демографската катастрофа, която борим, но на хартия, това е цинизъм, освен престъпление.

Днес един от видните работодатели каза, че няма нищо по-ценно от човешкия ресурс. Щом е така, идва ми наум - защо не въведем нов данък "прираст" - хем ще влага бизнесът в "човешкия ресурс", за да не изчезнем, хем държавата ще бори демографията, но ефективно, а не с дебели стратегии. Патриотично и отговорно звучи. Защото Мария не е търтей.