Можем ли да говорим за единна европейска минимална заплата, предвид разликите в икономиките на отделните страни членки?

Противоречията по тази тема са в остра дискусия, защото синдикатите отстояват едно, бизнесът твърди друго, наемните работещи, трето и т.н.

Novini.bg потърсиха за коментар бившия социален министър, депутат, общински съветник от СДС Иван Нейков, който сега е директор на Балканския институт по труда и социалната политика.

"В последните 20 години на Европейския пазар на труда се появи нов феномен - т.нар. "работещи бедни". Расте броят на хората, които полагат труд, работят на пълен работен ден, получават заплата, която обаче не им позволява да поддържат нормален стандарт на живот. Това провокира ЕК да преосмисли инструментите, с които съвременните европейски държави и общества могат да живеят, справяйки се с бедността. Така се стигна до една позиция, която преди десетилетия вероятно щеше да звучи като фантастика - ЕК да започне да говори за необходимостта от общ модел на минимална работна заплата във всички страни членки. Трудността при дискусията идва от това, че

в съюза картината е изключително пъстра.

Като се започне от това, че в него има страни с традиции в съществуването на МРЗ, и се стигне до онези, в които изобщо не съществува този инструмент.

Времената сега започват да ми приличат на онези в началото на 20 век, когато Хенри Форд въведе в индустрията 5-дневната работна седмица. Сега като че ли ЕК иска да е съвременният европейски Хенри Форд като предлага страните членки да се обединят около изработването на единен европейски модел на МРЗ.

Развитието на страните в съюза обаче е много различно. От тази гледна точка никой в Брюксел не е поставят идеята за еднаква минимална работна заплата. Това не е възможно.

Във всяка държава покупателната възможност на заплатите е много различна.

Ние много обичаме да сравняваме МРЗ в Люксембург с тази в България - при тях е 2200 евро, а тук е 330 евро. Забравяме да съпоставяме какви са наемите на кв.м, колко струва издръжката на живота тук и там и т.н.. Затова идеята на ЕК е да бъде изработен един модел, т.е. да се определят икономическите, социални, здравословни критерии. Тогава бихме могли да имаме единна, но не и еднаква МЗР за целия ЕС.

Тази дискусия сигурно ще продължи дълги години, предвид различните традиции в отделните страни. Трудно ще бъде там, където нямат минимална заплата и всичко е предмет на договаряне.

Тежестта на синдикатите в различните страни, също не е еднаква.

Синдикализацията в някои държави е 50-60% от работната сила, докато в Южна Европа тя вече е под 15 на сто. Затова ЕК, и по точно председателката Урсула фон дер Лайен като че ли сложи много важна цел в програмата си - изработването на единен европейски модел.

Безусловният базов доход е стара идея, която отдавна съществува в теорията. Основният сблъсък на мненията за нея, от една страна е това, че

съвременното общество не може да функционира нормално, ако има гладуващи хора.

Защитниците на ББД твърдят, че в съвремието ни не е редно да има гладуващи хора. Противниците му обаче са на мнение, че един такъв подход ще е много демотивиращ за голяма част от обществото да се развива, да се усъвършенства, да държи живота си в своите ръце. През последните десетина години няколко държави експериментираха с ББД. Опитът във Финландия обаче показа, че не беше постигнат очаквания ефект и че е още много рано за подобен експеримент. Изводът беше негативен.

Виж за минималната работна заплата аз мисля, че позицията на ЕК е важна, визионерска.

Хората обаче не бива да се подвеждат, че като се въведе МРЗ и ние тук ще вземаме по 2200 евро като в Люксембург.

Не, такава цел и идея няма и не може да има. Икономиките на държавите ни са различни, както вече коментирах, но е важно по един и същи начин и еднакви критерии да бъде определяна минималната заплата във всяка страна-членка да са едни и същи. Защото ценностите ни са еднакви. От тази гледна точка, тези ценности би следвало да залегнат и в модела, по който формираме МРЗ. Това ще е добре за България",  заяви още бившият социален министър.