Нови промени в Кодекса на труда ще превърнат дигиталните номади в крепостни селяни

Според авторите им, последните промени в Кодекс на труда ще го телепортират в XXI век, понеже са се нагърбили с модерната задача да регламентират работата от разстояние. За изпълнителите на новите правила обаче пътуването във времето няма да е напред, а назад, защото те ще ги превърнат от свободни дигитални номади на информационната ера в крепостни селяни от средните векове, пише СЕГА.

В мотивите на законопроекта е посочено (макар и не точно с тези думи), че липсата на писмено описание на всеки шкаф у дома, където човек може да си разбие главата, поражда такава несигурност у служителя и неговия началник, че и двамата не смеят да допуснат работа от разстояние. Затова с цел сигурност сега всеки от нас ще трябва писмено да опише едно свое работно място от разстояние, а след това с работодателя да сключат анекс към трудовия договор, където то е споменато поименно. И още един невероятен факт - това е определено като въвеждане на гъвкавост, нищо че гъвкавостта му е колкото на изсечено в камък писмо.

Всякакво съмнение, че това е преувеличение, е разсеяно от авторите, които в мотивите допълнително са изтъкнали, че с новите промени "нито една от страните няма да има право едностранно да променя уговореното място на работата от разстояние". Разминаването между заявената гъвкавост и предложения текст е толкова необяснимо, че повдига голяма тревога дали законопроектът е сътворен при достатъчно здравословни условия или температурата в работното помещение на авторите е била твърде висока, за да позволи бистър ум.

Мотивите са доста щедри на думи, но твърде пестеливи на числа - липсва например статистика колко са травмираните у дома работници и колко трудови злополуки са регистрирани на плажа. Няма и данни колко работодатели са отказали на подчинените си да работят от разстояние не по някаква друга причина, а от страх да не дойде някой да ги глоби за изтърбушения диван в хоум офиса. Тук въобще не дръзваме да напуснем пределите на родината, защото тогава ще трябва да се оправяме с вулкани, тайфуни, крокодили и други все още неописани в нашето законодателство феномени.

Можем до вдругиден да се шегуваме с неизчерпаемите затруднения, които текстовете ще ни поднесат, докато мигрираме от стая в стая у дома, или пък от континент на континент по света. Но да оставим шегите настрана. Няма как да отговаря на нашето време кодекс, написан по времето на Тодор Живков (1986 г.) и преправян десетки пъти. Този препатил закон е отварян пет пъти само в последните 12 месеца, а мастилото по последните промени още не е засъхнало, защото те излязоха в "Държавен вестник" на 1 август. Работата от разстояние е регламентирана през 2011 г., когато не беше това, което е сега. Затова няма съмнение, че в момента текстовете произвеждат хаос, както посочиха от Българската предприемаческа асоциация. Какво предвиждат те?

Условията на работата от разстояние се уреждат в колективен или индивидуален трудов договор. Служителят осигурява в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място, а работодателят е длъжен да му осигури необходимото оборудване. Работодателят има право да монтира система за наблюдение на това работно място, но само със съгласието на служителя. Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд у дома на служителя (или другаде) и след това носи отговорност за тях. Служителят също е длъжен да ги спазва, а не примерно да влиза в Zoom на челна стойка.

Кодексът дефинира и що е то работно място от разстояние - това е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието. Уредени са въпросите на работното време, като то е еднакво с присъствено работещите, само че от разстояние служителят сам организира своето работно време и почивки с условието да е на разположение във времето, когато "работодателят и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка".

Може да се предположи, че не е лесно работодателят да отговаря за здравословните условия на труд у дома на своя подчинен, а още по-трудно е да отговаря за тях, ако служителят е заминал с лаптопа за Тайланд

Не е лесно да се провери и кой спазва тези иначе екзотични изисквания на закона. За контрола пише, че служителите могат да поискат посещение на работното им място от инспекцията по труда. Но понеже тъй или иначе домът им вече се води работно място, вътре на непожелана инспекция могат да заповядат работодателят, синдикатите и инспекторите по труда, само че задължително с предварително уведомяване и със съгласието на служителя. От този текст излиза, че посещенията у дома следва да стават само със съгласието на работещия вътре служител, но веднага след това идва алинея, че служителите нямат право да отказват достъп до работното място без основание в рамките на установеното работно време - с други думи, инспекциите не са съвсем "концерт по желание". Тъй или иначе, чуденето е безсмислено, защото още никой не е пробвал да нахлуе в нечий дом само с цел да провери колко здравословно се работи вътре.

Тези текстове, според вносителите на новите предложения, водят до практически затруднения при организирането на работата от разстояние, поради което тя в България е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави членки на ЕС. Но не бързайте да се радвате - те не смятат да ги отменят, напротив - убедени са, че практическите затруднения следва да бъдат разрешени чрез допълнителна нормативна регламентация. А допълнителните регламенти са стихията на нашите законотворци. И понеже няма как работодателят да е отговорен за условията на труд при комодските варани в Индонезия, законопроектът решава този проблем с един замах, като свежда работата от разстояние до едно единствено работно място - или Индонезия, или Ихтиман. Така и работодателят ще може да си носи отговорност, и служителят да е спокоен, че е в безопасност, и цяла процесия инспектори и синдикати да ни дойдат на гости.

Още една промяна - "домът" явно се е сторил твърде неясна конструкция на сегашните автори, защото със законопроекта в дефиницията се добавя "място в помещение в дома на работника". Освен това се въвежда задължение работното място да има "достатъчна площ", което автоматично ще направи хоум офиса привилегия за големи апартаменти с малко деца.

Дали това ще ни направи лидери по работа от разстояние в Европа? По-вероятно е обратното - да сведе дигиталните номади до нула. Промените не само обезсмислят свободата на информационния свят, но отварят вратичка за административен произвол - представете си литературната стойност дори само на бъдещите хайки за писмени описания на работни посещения. От тях сигурно ще могат да се издадат Събрани съчинения в 12 тома под егидата на Главната инспекция по труда.

Всъщност проблеми с хоум офиса има, но държавата няма място в тяхното решаване. Лекари например предупреждаваха през пандемията, че липсата на подходящ стол, бюро, светлина може да доведе до проблеми със стойката, очите, гърба, врата, ръцете и т.н., но и сегашните текстове позволяват служителят да се разбере с началника си по този въпрос. Когато работата от разстояние не е свързана с интелектуален продукт, а с нормирано работно време, за работодателя може да е трудно да контролира неговото спазване, но за това има технически решения и в закона само може да бъде легитимирано използването на всяко едно от тях, за да не стане като с бумащината - отменяме хартиите, но сме забравили да направим електронните им аналози валидни.

Да си винаги на разположение пък действително е един от проблемите на последните три години, затова и стана модерно да се говори за "правото на изключване". С тази цел в Кодекса се записва, че служителят от разстояние не е длъжен да осъществява електронна комуникация в извънработно време. Той обаче и сега вероятно знае отлично това, макар че по този въпрос има препоръки на ЕК, тъй че причините трябва да търсим в Брюксел. Проблемът с тяхното приложение у нас е, че авторите на законопроекта са създали неравнопоставеност с останалите служители, които работят присъствено - за тях липсва текст, че не са длъжни да участват в служебния чат в извънработно време.

Що се отнася до работното място, то отдавна за хиляди хора по света се побира в един лаптоп. И няма сила, която да ни каже дали да го отворим на ръба на действащ вулкан или в бистро "Мамбо" на площад "Македония". Колкото по-бързо Кодексът на труда свери часовника си с този факт, толкова по-скоро ще догони реалността.