Много по-лесно е да сдъвчем парче пица отколкото човека, метафорично, отсреща, който ни е ядосал

Деница Анастасова коментира темата "хранителни разстройства" и "емоционално хранене" - когато безразборно посягаме към храна, тъпчем се, дори без да сме гладни или от скука.

„Истината е, че повечето хора си мислят, че неприятните емоции основно водят до такова емоционално хранене. Много по-лесно е да сдъвчем парче пица отколкото човека, метафорично, отсреща, който ни е ядосал. Много често обаче хората се хранят от скука. Интересното е, че се храним и от хубави емоции. Храната е свързана с всички рождени дни и празненства и тогава много често се случва да преядем“, заяви психологът Деница Анастасова по bTV.

„Физическият глад се появява постепенно. Започваме да усещаме в един момент как ни къркори стомахът, как леко ни пада енергията, как се изморяваме, концентрацията намалява, тогава всичко, което бихме могли да хапнем - дали ще са зеленчуци, ядки... би могло да задоволи нашия физически глад. Докато при емоционалния глад той се появява изведнъж. И се появява като идея в главата - че искаме нещо конкретно да си хапнем - може да е чийзбургер, може да са конкретни бисквитки. И ги искаме точно сега и на момента“, добавя тя.

„Има т. нар. "комфортни храни" - те невинаги са нездравословни, но обикновено са богати на въглехидрати, захари и мазнини. По този начин се активира системата за възнаграждение в мозъка и изпитваме удоволствие, синтезира се допамин и сме много по-склонни да повторим това поведение, тъй като ни успокоява и ни носи удоволствие“, каза психологът.

„Човек страда от ниска самооценка, страда от това, че не се харесва, това може да повлияе върху връзките, които има в живота си, отделно може да има и здравословни проблеми. Далеч отвъд естетическото е проблемът с емоционалното хранене“, уточни тя.

По думите ѝ проблем е и когато това е единственият или основният начин, по който се справяме с емоциите си и накрая сме с проблем с емоциите, който не сме решили, и с проблем с теглото, който е в добавка.

Според нея, ако установим, че се храним предимно емоционално, е хубаво да си водим дневник, в който да записваме начинът, по който се чувстваме плюс съответно какво и кога ядем, и след това какво и как се чувстваме след като сме се нахранили. Също така да намерим по-здравословни начини да се справим с емоциите си.

„Много е важно да няма строги и твърди правила относно храненето - "Трябва да си изядеш всичко и тогава ще станеш от масата" - защото това учи да не слушаме тялото и сигналите, които то ни дава, а ни учи колкото са ни сипали толкова да изядем - което всъщност е предпоставка за емоционално хранене. Тежките разговори да не ги провеждаме на масата, а да оставим друг момент за тях. Да не използваме храната като средство за манипулиране на поведението - да наградим детето, че е получило шестици - със сладолед. Далеч по-добре е да използваме друга приятна активност, с която да наградим детето. Както и да не наказваме децата с храна - храната е базова човешка нужда и може да има сериозни последици ако я използваме по този начин“, заключи Деница Анастасова.