ПАДИШАХ - И БЕБЕТО БОЙКО / БОРИС

Бойко бил в провинцията – и, ето ти изненада: Цветанов му поднесъл на тепсия едно бебе и прочувствено рекъл: „Кръстено е на вас, г-н премиер“, сигурно е изцедил и една-две сълзи. 

Среща на двама Бойковци - как да не се просълзиш. /Бебето се казвало Борис – но, според Цветанов, и Борисовците са кръщавани вече на Бойко Б./

И какво му отговорил Бойко? Ето какво: „Внимавай да не кажат, че е твое!“ 

Бре, вторият човек на ГЕРБ вече и за демографския прираст ли отговаря - извън всичките му останали постижения?

Успокойте се, всъщност, Падишахът не се интересува изобщо от репродуктивните функции на Цветанов, а е намекнал отново за „фалшивите новини“, от които напоследък непрекъснато се оплаква.

И така пропуснал да каже на наместника си да му се разкара от главата, понеже го излага пред хората – а и още веднъж доказва, че пропагандата на ГЕРБ вече не само е мъртва, ами издава и сладкият мирис на разложено.

Намерили един малък Борис и го тикат в очите на Падишаха – и смятат, че ще вземат акъла на простолюдието. 

Народът толкова те цени, че се бият, кой да кръсти детето си на твое име – това искат да кажат на Падишаха. 

Скоро се очаква да започнат масово да се преименуват и възрастните – нов Възродителен процес с името на Бойко.

Ще продължават да ни убеждават, че всички обичат Падишаха, докато той самият намрази себе си.

Нарочно ли му ги прави на Падишаха тия номера Цветанов или те са спонтанен израз на една непресъхваща обич? 

Ако е нарочно, значи той има и още неподозирани таланти. 

Ако е спонтанно – е, тогава друг да ви каже плод на какво е това - аз, все пак, трябва да запазя някаква вежливост.

Тъй или иначе, отдавна пропагандата на ГЕРБ е предназначена за лична консумация на Вожда – и никой не се интересува, как я приема публиката. Тя е без значение – важното е Вождът да бъде залъган по някакъв начин.

Трябва да бъдем справедливи, все пак: идеята на Цветанов щеше да получи своето оправдание, ако Падишахът беше намерил кураж да разговаря с бебето. 

Диалогът между двамата несъмнено щеше да бъде дълбоко съдържателен, със сигурност щяхме да чуем ценните наблюдения на бебето, както и искрените му напътствия – включително и по проблема с децата с увреждания.

Падишахът има слабост към подобни раздумки, така той опипва пулса на Народа, колкото и слаб да е той вече. 

Преди около две години агитаторите на ГЕРБ вдигнаха врява до небето заради срещата му с баба Цветанка от Горна Оряховица – една клетница, която някак оживяваше с 160 лева пенсия. 

За жалост, не успяха да намерят скулптор от ранга на Мухина, за да извая от гранит тази среща – за вдъхновение на поколенията. 

Но и снимките донейде си ги биваше, особено една: баба Цветанка се кара на Падишаха, а наоколо хората, включително и една дама - министър на околната среда, широко се хилят. 

Падишахът пък /цитат от репортаж/ „се вгледа с усмивка в дръзката женица и се заслуша в думите й… После баба Цеца протегна ръце и майчински погали Борисов по лицето“.

Идиотизираният читател/зрител трябваше още веднъж да повярва, че българинът е в състояние да издържи всевъзможните издевателства, на които го подлага Животът – и, въпреки всичко, да намери сили да ободри и дори да погали Властта, за да поддържа тя Живота в това му състояние.

Интересно обаче, какви напътствия щеше да даде сега бебето Борис, преди да се оригне в лицето на кумира се – и щеше ли да го погали, например. 

За жалост, това ще си остане една мистерия. 

Така бе пропуснат и шансът да се внесе някакъв вдъхновяващ щрих в картината на иначе тъй Славното ни Настояще.

От ГЕРБ непрекъснато създават шедьоври на кичозната пропагнда. 

Ражда ги сякаш някакво гноясало мислене, неуко и отблъскващо за публиката. 

Например: щом „ония“ са направили митинг на Бузлуджа с 70 хиляди души – ние пък ще им покажем бебето Борис, за да си знаят, че дори и с бебета ще ги бием.

Агитаторите на ГЕРБ дори не подозират, че, всъщност, се придържат към стилистиката на едновремешните шаячни агитпропове от първите години на соца, само каскетите им липсват. 

Същата наивност, обаче и същата нахална убеденост, че всичко наоколо е наред – остава само да надянат на повечко бебета името на Падишаха.

Могат да изживяват, колкото си искат разгулно фантазиите си, това е тяхно право – но се очаква, все пак, да се държат с по-голямо уважение към собствените си постижения, доколкото ги имат – а не да ги да ги окарикатуряват, меко казано. 

Така окарикатуряват и Вожда си, най-вече него – и дори не се усещат, че го правят.

С несръчните си ласкателства, накрая те просто ще ампутират интуицията му, която е в основата на кариерата му, необичайно дълга за нашите условия. 

Ще бъде жалка картинката на един Вседържец, баламосван от агитатори-глупци – дори той да се барикадира за още дълги години в премиерския си кабинет.

Падишахът няма защо да се оплаква от „фалшивите новини“ – след като под носа му ги зачеват най-близките му хора. 

И той от време на време си позволява този лукс. 

Тия дни казал, че личните му коалиционни рекетьори били „страстни“. Това е най-неподходящата дума за случая. Страстни? 

Те са просто неукротими политически караконджули, които ще симулират някакви фалшиви противоборства помежду си, докато не оглозгат до кокал патриотичната кауза.

Словесните им капризи са неподражаеми със своята нелепост. 

Преди няколко дни Валери Симеонов, например, казал, че ще скочи от Бургаския мост, ако не спечели някакво дело на втора инстанция – хайде сега Падишахът да надуе един спасителен пояс и да хуква да го спасява.

Той се заяде с митинга на Бузлуджа - обаче пропусна покрай ушите си един коментар на Станишев – страстно фалшив и дори позорен. 

Станишев изглежда вече се гордее с пребиваването си начело на БСП – независимо, че успя да я разгроми/фалшифицира до голяма степен. 

Сега казал, че с решението си за Истанбулската конвенция Конституционният съд предотвратява падането на правителството. 

За него очевидно няма значение, пред какви изпитания щеше да ни изправи Джендър Библията – а какво ще се случи с Падишаха. 

Такива са българските първенци - вманиачени слепци.

А Цветанов, ако иска да бъде по-оригинален, следващият път да избута пред Падишаха някой сиромах, но да не е толкова гальовен като баба Цеца. 

Ако е забравил, какво означава „сиромах“, да му подскажем: това е човек, който оцелява по някакво чудо, живее под границата на бедността, дори е успял да се промуши цели два пъти под тази граница.

Цветанов няма да се затрудни да намери хора от тази порода: тя наброява един милион и шестстотин и петдесет хиляди души – 1 милион 650 хиляди души.

Да дотътри някой от тях пред Падишаха - и да организира един диалог за успехите ни - включително и за Мистерията на Българското Оцеляване.

В крайна сметка, въпреки привидната й тривиалност и недовършеност, и в срещата с бебето Борис все още има хляб за клетите репортери - обаче те, както често се случва, блеят нанякъде и пропускат да зададат някои екзистенциални въпроси.

Например: 

Защо родителите на бебето, което натресоха на Падишаха, са го кръстили точно на него? 

Какво е предизвикало това тяхно съдбовно решение - обич осъзната или някаква моментна възторженост? 

А, и още: пострадали ли са някак от „Бузлуджа“ - или са почерпени някак от ГЕРБ? И как точно?

Или всичко е плод на онази имагинерна импулсивност на българина, в отдаването на която той няма равен на себе си.

Кой да ти каже обаче? 

Автор: Кеворк Кеворкян