Утрояване на сроковете за защита на държавната и служебна тайна предвижда законопроект на правителството, обявен на 22 юли за обществено обсъждане .

"С това се развързват ръцете на службите и МВР, както и на цялата администрация на изпълнителната власт, да засекретяват информация извън определените от закона срокове", се казва в позицията на адв. Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация" (ПДИ).

Така например, информация, която е била маркирана с гриф "строго секретно“ и е защитена от обществен достъп за 30 години, може да бъде презасекретена още два пъти, което означава до 90 години. Досега подобна възможност не съществуваше. Законът допускаше само по изключение удвояване на първоначално определения срок за защита на класифицирана информация.

Според ПДИ предложението противоречи на конституцията и ни връща към "вечната“ държавна тайна от комунистическото минало. Така се създава опасност да бъдат прикривани от обществото злоупотреби, корупция и престъпления.

В законопроекта се предлага и увеличаване на срока за защита на служебната тайна от 6 месеца на 2 години. Отделно се създава възможност за засекретяване на цяла папка или поредица от папки (сбор от документи) само заради един съдържащ се в нея документ, който има нужда от защита.

Сега администрацията прилага указания, че в такива случаи може да се обособят папка със секретни документи и останалите документи да се обособят в публичнодостъпни папки.

Проектът за първи път въвежда възможност за вътрешния министър и шефовете на службите за сигурност да въвеждат самостоятелно отделен ред за унищожаване на класифицирани документи, свързани с оперативната дейност.

"Предложеният в законопроекта текст допуска хипотеза за различна интерпретация и възможност от неконтролирано унищожаване на документи от визираните в алинеята служби. Произнасянето относно историческото, практическото или справочното значение на предложените за унищожаване документи е изцяло в компетенциите на Държавна агенция "Архиви", казва неправителствената организация.

"Програма Достъп до информация" отбелязва и обстоятелството, че в българския Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) липсва забрана за класифициране на документи, съдържащи данни за корупция, злоупотреби и нарушаване на човешки права.

Вместо да се попълни този пропуск и да се отвори път за прозрачно управление, властта удължава сроковете за засекретяване на документи и улеснява унищожаването им.

"Не за пръв път важни законодателни промени се подлагат на обществено обсъждане по време на ваканция. Този подход не свидетелства за желание да се чуе мнението на засегнатите и да се подобри качеството на законопроектите, а за "отбиване на номера", коментира адв. Кашъмов.