Профилактиката, колкото и да е необходима, а често пъти и животоспасяваща, у нас се провежда на хартия. Фактите за това са много.

Но първият и неоспорим от всички е този, че едва 60% от здравноосигурените се възползват от профилактичните прегледи, които се осигуряват от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). На тях ходят най вече хората с диагностицирани хронични заболявания, за които получават реимбурсирани лекарства от касата, пише Монитор.

Същевременно, въпреки разписаните в Закона за здравето санкции от 50 до 100 при първо и от 100 до 200 лева при повторно неявяване, в НЗОК нямат информация да има санкциониран гражданин.

Първата реакция, когато човек чува за пропусната профилактика, е да обвини човека, който не се е възползвал от нея. Но такава реакция е напълно неоснователна. Причините за това са няколко.

Първата и основната от тях е, че личните лекари не си дават труда да уведомяват записаните в пациентската им листа хора за това, което им се полага по линия на касата.

Така един здрав човек без оплаквания, на когото не се е налагало да иска направление от своя джипи за скъпо изследване или преглед при специалист, може да не стъпи в кабинета му с години. Естествено е, че той пропуска и профилактичните прегледи, които му се полагат. Освен тях той пропуска и реимунизациите, които също се правят през определен период. Ти например, драги читателю, помниш ли кога те реимунизираха за последен път срещу тетанус? Знаеш ли кога е трябвало да се явиш при твоя джипи за инжекцията? Кога личният ти доктор те потърси, за да ти каже, че ти се полага профилактика?

Едва ли, драги читателю, ще можеш да отговориш положително и на трите въпроса, дори на един от тях.

Втората причина е, че орязаните направления свършват още в началото на месеца, а без въпросното талонче трябва да се плаща при специалиста.

Третата – ето че си се снабдил с него, но в работата възниква спешна задача, немислимо е да поискаш един ден отпуск, дори няколко часа от шефа, за да отидеш на преглед.

И тъй като мениджърите на големи фирми знаят всички тези неудобства, но и инвестират в здравето на служителите си, защото така печелят и самите те, ги застраховат здравно допълнително в частни фондове, в които профилактичните прегледи се правят така, както трябва. Като се има предвид това, излиза, че много повече са хората, които следят здравето си периодично, а не ходят на доктор само когато им е зле. Така истинският им брой не се знае, защото информационната здравна система и е-досието включват лечение и прегледи само направени по линия на НЗОК.

Като се имат предвид тези несъответствия, е ясно защо статистиката не излиза. Затова инспекторите от касата да не роптаят, че хората не ходят на профилактични прегледи, преди да са осигурили реална организация и възможности те да се правят редовно.