Няма орган в човешкото тяло или система, които да са защитени от вируса, казва кардиологът

В момента България е в плен на Омикрон варианта на коронавируса. Държавата предлага мерки, ще наблюдаваме какъв е капацитетът на интензивните легла. Колко ще сработи това? Този вариант на вируса засяга и повече деца, а до момента те някак "бяха пощадени" от заразата. Защо?

На тези и много други въпроси отговаря кардиологът проф. Добрин Василев пред Dir.bg

- Проф. Василев, намираме се в поредната вълна на коронавируса. Кое е различното сега?

- По-различното е, че в момента се срещаме с един много по-заразен вариант на коронавируса, който изключително лесно се предава между хората. Дали протичането на болестта при заразяване с този вариант е по-леко, не мога да кажа. Все още нямам впечатлението, че е по-леко, тъй като хората, които търсят болнична помощ, са в тежко състояние. Не мога да кажа, че броят на пациентите, които идват и приемаме за хоспитализация, намалява, нито имам лични впечатления, че болестта протича по-леко. Видимо обаче е друго. Очевидно имаме рекорд на заразените, очевидно имаме нарастване на броя на заетите болнични леглата, а от друга страна нямаме кой знае колко строги мерки. Има какво да се желае в тази посока. Мерките са на хартия, реално почти никой не ги спазва.

- Какви още са вашите впечатления от варианта Омикрон?

- Омикрон е много различен и по-лесно се предава. Аз виждам факта, че болниците са пълни. При нас, в болниците, имаме малко погрешно впечатление, защото хората търсят помощ в лечебното заведение едва когато вече са в тежка форма. От гледна точка на приема на болни не сме забелязали голяма промяна между варианта Омикрон и предишните. Пак казвам, причината за това може да е фактът, че при нас идва извадка от хора с тежко протичане на болестта. Факт е, че белодробно заболяване имат абсолютно всички, които хоспитализираме.

- Защо първоначално вирусът не засягаше децата, а сега и те са масово болни?

- Тук се наблюдава нещо много интересно. Вече има около 30 мутации на коронавируса в гените, кодиращи шипчестия протеин. За актуалния вариант - Омикрон, е характерно това, че той много лесно се прихваща за рецепторите на децата. Децата имат по-малко рецептори и поради тази причина предишните варианти някак ги подминаваха, не се захващаха. Просто предишните варианти нямаха способността за толкова лесно захващане при малко количество рецептори и децата оставаха настрана. Но при Омикрон е различно. Той така се приспособи, че дори и минимално количество вирус успява да се захване към малкото на брой рецептори у децата. Просто вирусът буквално се хваща за каквото може. И това е причината те да боледуват. Пак казвам - досега вирусът не се бе приспособил към малко на брой рецептори, а сега се хваща и за тях.

- Колко са чести и опасни тромбозите, които предизвиква коронавирусът?

- Има ги, но статистика не сме правили за тях. Затова и не мога да бъда много точен.

- Но сте се сблъсквали с хора с тромбози?

- О, да, с доста. Говорим за белодробни емболии, инфаркти, инсулти, периферни емболии. От моята практика мога да кажа, че се сблъсквам с хора с перикардити и миокардити поне 2 пъти в седмицата. А, повярвайте ми, това е много висока честота. Мога да кажа, че за последните 2 години съм се сблъскал толкова често с такива проблеми, колкото съм имал преди това за цялата си, над 22-годишна, практика.

- Вече има изследвания, че механизмът, по който действа този вирус, въпреки че и други вируси така действат, уврежда ендотела. Тоест всичко, което прави тази болест - уврежда кръвоносния съд. Как гледате на това?

- Точно така. Вирусът уврежда ендотела и така прониква във всеки орган в нашето тяло. Няма орган в човешкото тяло или система, които да са защитени от него. Тук фактор за протичането на болестта може да се търси и в зависимост от генетичната основа, но при тежка форма на болестта се получава възпаление, имаме променени кръвоносни съдове, а това респективно води и до всички усложнения.

- Много ваши колеги казват, че "стигне ли се до тежко състояние, разполагаме с много малко средства"? Формулирайте какво е тежко състояние?

- Тежко състояние на пациента бих определил така: висока температура - около и над 39 градуса, треска, недостиг на кислород, болки в гърлото, отпадналост, силна умора, пада сатурацията. Всичко това означава, че организмът е овладян от заболяването. Вирусът атакува и вътрешните органи. В тази фаза на болестта организмът започва да проявява и форма на автоагресия. Стига се до момент, в който нашата имунна система изключва от нормален режим на работа и минава в режим на автоагресия - започва да атакува сама организма. Много трудно може да се контролира това. Също така вирусът, атакувайки и обезсилвайки имунната система, отваря пътя за развитие на допълнителни бактериални инфекции. Бактериалните инфекции се наслагват на фона на вече увреденото състояние, което е предизвикал вирусът. Голяма част от тези бактерии ги носим в себе си и са безвредни, когато сме здрави. Но ако им се даде почва за развитие, нещата може да станат много сериозни. Когато пациент постъпи за болнично лечение в такова състояние, то е изключително трудно за лечение.

- Значи това е причината да се предписват и антибиотици в лечението от коронавирус? За да се овладеят евентуалните бактериални инфекции?

- Грижата е комплексна и зависи от състоянието, ситуацията и организма на пациента. При лечение на пациент в тежко състояние се подхожда строго индивидуално.

- В момента говорим за национален план, който се задейства, когато 80% от интензивните легла се заемат. Какъв натиск е това върху здравната система? Изобщо, може ли да се слага граница, когато говорим за интензивни легла?

- За да се направи план, трябва и да се очертаят граници, за да може се заложат за употреба и определени ресурси. Когато имаме граница, знаем каква част от този ресурс можем да заделим и използваме. Доколкото виждам, този процент от 80 май е взет от германската система и германския план за справяне с пандемията. Само че проблемът е в това, че в Германия процентът на ваксинираните е в пъти по-висок, отколкото в България. Така практически те вероятно никога няма да достигнат този процент. А какво виждаме у нас - на фона на нисък процент ваксинирани ние се въртим около тези 80% заети интензивни легла.

Друг е и въпросът как се смята този процент. Дали се отнася към наличните към даден момент интензивни легла, или се взима за база 80% от общия брой легла, които могат да бъдат разкрити като интензивни. Това е нещо, което практически може да се разтегли до безкрай. Но има и нещо, което не може да се разтегли до безкрай, а е изключително важно - това е броят специализирани кадри, които могат да се грижат за тези пациенти. Да се грижиш за един интензивен пациент не е като да даваш хапчета на определен час. Грижата за интензивен пациент е много сериозна, отговорна и изисква дълго и сериозно обучение. Грижата за интензивен пациент е много специфична дейност и персоналът с години усвоява тези умения.

- Около 1450 лева е клиничната пътека за ковид. Когато пациентът е в тежко състояние, с колко се надхвърля тази сума при лечението му?

- С много пъти. Имали сме тежки пациенти, на които лечението им е струвало десетки хиляди лева. Грижите и лечението за пациент в интензивно отделение струват много скъпо на ден.

- Определят коронавируса като болест, която "удря" различни органи. Колко тежко се отразява на сърцето?

- Казах вече, че коронавирусът удря всички органи в човешкото тяло. Сърцето, за съжаление, се оказва един от органите, който много страда. Пак ще повторя, че за последните две години видях толкова миокардити и перикардити, колкото не ми се беше случвало за цялата ми лекарска практика до момента. Радостното в случая е, че такова състояние може да бъде овладяно с медикаменти и много голяма част от хората се възстановяват. Но има и друга страна - как тази инфекция ще се отрази на сърцето след 5, 10, 15, 20 години, а тук вече можем само да гадаем. Сърцето е изключително богато на рецептори, а вирусът има изключително висок афинитет към тях. Оказва се, че сърцето е един от човешките органи, който му е най-удобен, ако мога така да се изразя. Вирусът първо обхваща белия дроб, а след това веднага е сърцето.

- Много често хора споделят за вдигане на кръвното и за учестен пулс и докато са болни, и в постковидния период?

- Това е много често оплакване. Сърцебиене, повишено артериално налягане, бодежи - типични оплаквания. Поради тази причина кардиолозите сме изключително дълбоко ангажирани в лечението на ковид, тези симптоми водят пациентите при нас. А моят съвет към хората е да не чакат, да не си мислят, че ще се оправят сами. Рядко едно такова състояние минава само. Най-малкото, ако имат такива оплаквания, трябва да ги коментират с личния си лекар. Той може да прецени дали да се посети кардиолог.

- Според статистиката 60% от всички смъртни случаи в България са от кардиологични проблеми. Неглижира ли българинът профилактиката на сърцето си?

- Абсолютно се неглижира профилактиката. В България думата профилактика е мръсна дума. У нас има едно особено, криворазбрано мъжкарско поведение, базирано на схващането: "Ти какъв мъж си, че ще ходиш на доктор". И това е наложено от много години, от десетилетия, някак е станало начин на мислене. Говоря за почти навсякъде в страната. Поне такива са ми личните наблюдения. Чуваме постоянно подмятания - "... айде сега по кви доктори си тръгнал". От друга страна хората си казват - ще ми мине, ден-два и готово. Думите на лекарите в такива случаи остават безполезни. Всичко това обаче е до момента, в който заболяването не повали човека. Тогава нещата се обръщат и се хуква по лекари, но в повечето случаи вече е пропуснато ценно време.

_________________

Проф. д-р Добрин Василев е завършил медицина през 1998 г. в Медицинския университет - Плевен. В края на специализацията си в Централната болница на Министерството на вътрешните работи във Варшава под егидата на Европейското кардиологично дружество защитава докторска степен във Варшавската медицинска академия през 2009 г.

От 2014 г. до 2021 г. е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Александровска", където заедно с екипа си получава награди за две клинични проучвания от Американската сърдечна асоциация (American Heart Association) - през 2018 и 2020 г.

Председател на Дружеството по интервенционална кардиология от август 2021 г.

Проф. Василев е дългогодишен консултант на СБАЛК "Медика Кор" - Русе. От октомври 2021 г. е медицински директор на болницата.