Ако се влезе в чакалнята с настоящия курс 1.95583, уточнение направено по предложение на Бойко Борисов, и се договори минимално, или никакво отклонение – бихме могли да разчитаме на това, което досега ни помагаше да имаме стабилност. 

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Христина Вучева, която е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./

Поради значителния интерес към решението на НС от 30.01.2020 г. за фиксирания курс на лева към еврото и предстоящото гласуване на допълнението на Закона за БНБ, се обърнахме с няколко въпроса към проф. Христина Вучева. Агенция БГНЕС публикува нейните отговори:

БГНЕС: Приетият на 30 януари 2020 г. от Бюджетната комисия на Народното събрание текст за допълване на чл. 29 от Закона за БНБ се определя от много експерти като преминаване към плаващ валутен курс от момента на нашето приобщаване към ERM2. Каква е вашата оценка?

Проф. Христина Вучева: Да, това е така. С цел да се отговори на вълненията и опасенията от възможни неблагоприятни последици, същия ден Народното събрание приема решение, с което управителят на БНБ и министърът на финансите се задължават да договорят курс 1.95583 лв. за едно евро при прилагането на новия текст на чл. 29 от Закона за БНБ при евентуалните преговори с ЕЦБ и националните банки на страните, които не са членове на еврозоната. Ще повторя, че ERM2 е само за страни, които не са членки на еврозоната. В неговите събирания и решения участват тези страни. И още нещо – участват само тези страни, които са пожелали сами това включване.

Посочените разпоредби са част от установените правила на ЕС. След последните уточнения на европейските договори за членство, се изисква задължително включване в еврозоната при изпълнение на изискващите се критерии. Един от тези критерии е престояването в ERM2 поне две години, за да е сигурно, че съответната страна притежава валутна стабилност. От друга страна, тъй като самият валутен механизъм /ERM2/ е извън договорите, за него е предвидено доброволно участие на страните. Само по желание може да се приобщиш към ERM2. Както се вижда – двете разпоредби не водят към еднозначни решения и изводи. Следователно, който е пожелал да се приобщи към ERM2, само той има намерение да изпълни договорното условие – задължително участие в еврозоната. Засега от всички шест страни, без да броим Дания и Швеция, които са извън еврозоната, само нашата страна и Хърватия са заявили желание да се приобщят към валутния механизъм.

БГНЕС: Като говорите за неблагоприятни последици какво имате предвид?

Проф. Христина Вучева: Моите опасения за такива последици при отмяна на фиксирания курс винаги са били мотивирани от възможните вътрешни, ”нашенски” злоупотреби, спекулации и задушаване на обществения интерес. При плаващ валутен курс и особено, ако това плаване не е ограничено в някакви рамки, винаги има опасност всяко събитие от какъвто и да е характер в страната да се използва и на тази основа да се създаде паника и рязка промяна на курса. От там следва общо разбъркване, след което идва значителна инфлация, а потърпевши са тези, които имат доходи от заплати и пенсии. Основни печеливши могат да са най-различни групи по интереси. Разхищението на обществена енергия е огромно и всичко се връща назад. В далечните години на началото на 20-ия век някои са наричали това „съзидателно разрушение”. Ние видяхме колко е съзидателно равновесието да се възстановява чрез валутния курс през януари и февруари 1997 г. Известно е също, че всички големи кризи на 90-те години са започвали като валутни кризи. Известно е също, че най-добрият период за европейските страни /златните тридесет години/ е този от 1945 г. до 1970 г., когато се прилага фиксиран курс към долара, а доларът е вързан към 33 грама злато /златният стандарт/.

Във връзка с всичко това предлагам нашите бъдещи преговарящи и прилагащи въпросния нов порядък да се възползват от него в пълнота, за да запазят предимствата на нашия фиксиран курс на лева от последните 23 години. Предлагам освен курса 1.95583 лв. за едно евро, да договорят и минимално, или дори никакво отклонение. Вместо най-високо допустимото +-15 %, минимално 0.1 %, или дори 0 %. Това ще охлади интереса от предизвикване на валутна криза с оглед печалби от валутни промени. Това е възможно и допустимо от цитираните два европейски документа в новата ал. 3 на чл. 29 от ЗБНБ. Само така може де се постигне ефектът, заради който си струва да сме в чакалнята.

Може да се съжалява, че народните представители не го предложиха като част от въпросното решение на НС от 30 януари 2020 г. Ако не се договори по-ниска норма за т.н. плаване на валутния курс, имаме всички основания да подозираме, че с новия текст на чл. 29 се защитава нещо различно от обществения интерес.

Тъжно е, че ръководството на БНБ не прояви необходимото усърдие в разговорите с ЕЦБ. Можеха да не бързат да приемат това, което е предложено от юристите на ЕЦБ и което показва отсъствието на познаване на дискусиите, които са водени в самата ЕЦБ през 2000 г. Тогава се е обсъждало много обстойно, доколко е съвместим механизмът на валутния борд с валутния механизъм ERM2. Имало е решение на ЕЦБ от април 2000 г., което през месец август е потвърдено от ЕК, а през ноември – от Европейския съвет /респективно от Екофин/. Решението е било, че държави с валутен борд могат да бъдат част от валутния механизъм със своя фиксиран курс без да е необходимо предварително да се отказват от него и да въвеждат плаващи валутни курсове. Предполага се, че дискусията е предизвикана от предстоящото през 2004 г. приемане в ЕС на Естония и Латвия, които са с валутен борд и на Литва, която е с фиксиран курс.

БГНЕС: Вие настоявате много отдавна да се използва валутният механизъм ERM2, за да сме сигурни, че докато сме вън от еврозоната, а това вероятно ще продължи дълго, няма да допуснем някой да върне хаоса от 1997 г. и ще защитаваме валутния борд и неговата сърцевина – фиксираният курс.

Проф. Христина Вучева: Да, така е. Правех го, защото си мислих, че в ЕЦБ имат разбирането за същността на споменатите по-горе процеси от 2000 г., както и че те помнят дискусиите и решенията, и ще ни приемат в ERМ2 с фиксирания курс, без да се измисля тази административна процедура с новата алинея 3 на чл.29 от закона за БНБ.

Вероятно поради многото проблеми на основното звено в ЕЦБ – еврозоната и обстоятелството, че главната работа на ЕЦБ е еврозоната – нашите проблеми, проблемите на страните извън еврозоната, са подценени. Но ние сме си виновни, защото приемаме с наведени глави всякакви искания без да се опитаме да докажем нашия си интерес.

БГНЕС: Вие сте присъствали на заседанието на Бюджетната комисия на 30 януари. Някой сподели ли какъв е опитът на балтийските страни при включването им във валутния механизъм?

Проф. Христина Вучева: Бях на заседанието на Бюджетната комисия на 30 януари. Съгласно правилата, заседанията на комисиите могат да се посещават свободно. Никой не спомена как точно са се справили тези страни, които са най-близко да нашия случай. Малцина знаят, че още с подписването на договора за членство през 2004 г. трите балтийски страни са включени в ERM2. При нас това не се прави, но пък и самите ние сме си мълчали през 2007 г. и нито БНБ, нито МФ са поискали това.

Ще споделя и още нещо. Присъстващите на 30 януари народни избраници не са разбрали, че в настоящия момент, а и от много време, в чакалнята няма нито една страна, ако не броим Дания. Тя не чака да влиза в еврозоната, защото още преди споменатите промени в договорите за членство е направила референдум и е отказала членство в еврозоната. При нея с подписването на договора е уреден и въпроса за участие в чакалнята и е била включена във валутния механизъм. По-късно е пожелала да остане там със своя фиксиран към еврото курс и със значително намален диапазон за плаване – до 2.25%. Така тя се счита за част от ERM2. Трябва да се знае, че ако всичко завърши добре в нашето начинание от 18.07.2018 г. за чакалнята – ние ще сме там единствените чакащи. Може да се предполага, че в обозрим период към чакалнята ще се насочи Хърватия.

БГНЕС: След всичко, което се случи в последните дни и след поправката на Закона за БНБ, какви са вашите очаквания относно полезността на бъдещото участие в ERM2?

Проф. Христина Вучева: Ако се влезе в чакалнята с настоящия курс 1.95583, уточнение направено по предложение на Бойко Борисов, и се договори минимално, или никакво отклонение – бихме могли да разчитаме на това, което досега ни помагаше да имаме стабилност. Това ще позволи да се съсредоточим върху решаването на многото други и значително по-тежки в сравнение с миналата година проблеми на икономиката ни. Имам предвид проблемите във финансово отношение на енергетиката, проблемите на общинската инфраструктура /водата/, значителното нарастване на цените на хранителните стоки през последните месеци и някои други въпроси, опиращи до бюджетните разходи.