Целевата дата е 1 януари 2024 година

Парламентът възложи на правителството да ускори процеса на приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г., при курс 1,95583 лв. за 1 евро. Със 157 гласа "за", 28 - "против" и 23 - "въздържали се", Народното събрание (НС) прие предложеното от ГЕРБ-СДС решение, предаде БТА.

В подкрепа гласуваха от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме Промяната", ДПС и "Демократична България". От "Възраждане" бяха против, "БСП за България" се въздържаха, а "Български възход" гласуваха с "против" и "въздържал се".

С решението се възлага на Министерския съвет (МС) в координация с БНБ да ускори консултациите и преговорите с европейските институции, държавите-членки, чиято парична единица е еврото, и с държавите, участващи в механизма за обменните курсове (ЕRМ II), с оглед приемане на еврото в Република България с целева дата 1 януари 2024 г.

Правителството в координация с БНБ и другите отговорни институции да ускори и процеса на техническата подготовка за приемане на еврото, съгласно Националния план за въвеждане на еврото, приет от МС на 27 май 2022 г., гласуваха депутатите.

България приема еврото при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото, равен на централния курс от 1,95583 лв. за 1 евро, е записано още в решението.

Като условие за подкрепата му от "БСП за България" поискаха точка първа от решението да бъде - НС възлага на БНБ до 30 ноември т.г. да предостави на парламента сравнителен икономически анализ за предимствата и предизвикателствата от присъединяването на България към еврозоната. Левицата настоя също да отпадне фиксирането на 1 януари 2024 г. като целева дата за приемане на еврото. Искането беше отхвърлено - "за" бяха 21 депутати, против - 149, 36 народни представители се въздържаха.

Румен Гечев от "БСП за България" коментира, че няма гаранция, че ще ни приемат в еврозоната при този курс, при който сме в паричния съвет. "Да" на европейската интеграция, но влизането в еврозоната по политически съображения е изключително опасно, след като държавните институции отказват да ни представят техните анализи, добави той.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов призова вносителите да оттеглят решението или поне да не го приемат сега. По думите му това бързане без редовно правителство, на фона на разширяващи се инфлационни процеси в еврозоната и предстояща тежка зима, е престъпно и безотговорно. Една бъдеща промяна и договорен друг курс (евро-лева) далеч няма да са прецедент, каза Костадинов и даде пример със Словакия. Според "Възраждане" българският лев е една от най-стабилните валути в света.

Председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова посочи, че се спекулира, че България или ЕЦБ би могла да приеме някакъв различен курс. Тя припомни, че 44-ото Народното събрание е приело решение на 30 януари 2020 г., , според което при договаряне на централен курс на лева към еврото министърът на финансите и управителят на БНБ предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1.95583 за едно евро. Атанасова заяви, че България ще въведе от 1 януари 2024 г. еврото единствено при този курс.

Йордан Цонев (ДПС) обясни, че 44-ото НС е взело това решение заради опасенията от срив на лева и паника , и с него са успокоили българските граждани. Той коментира, че може съответният орган в ЕС да вземе друго решение, но последната дума по условията за влизане в еврозоната има Народното събрание с ратификацията на съответния акт. Така че, ако не е по курса, казахме тогава, няма да има ратификация, допълни той.

Съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев коментира, че в момента парламентът дава мандат на финансовия министър, на министър-председателя и на гуверньора на БНБ за какъв курс да преговарят с Европейската централна банка и им казва, че нямат право да се съгласяват на никакъв друг курс. Той посочи, че от ПП също няма да приемат нищо друго.

Василев отбеляза, че за последно българският лев е бил стабилна валута след Първата и преди края на Втората световна война, когато е имал златно покритие. Малко по-късно целият златен резерв на България е изпратен в Москва, това е моментът, в който България престава да има силна валута, защото няма обезпечение, допълни той.