Проф. д-р Илона Томова е старши научен сътрудник в Института за изследване на населението и човека при БАН. Тя е сред най-видните изследователи на демографските тенденции у нас и на ромската общност.

Шест екипа в института представиха доклади по проекта „Мерки за преодоляване на демографската криза в България“, възложен от Министерския съвет.

Проф. Томова обобщава резултатите на ръководения от нея екип, работил по „Уязвими групи и общности” и факторите за демографските дисбаланси, публикувани в e-vestnik.bg:

От научната литературата става ясно, че в страните с високи социални неравенства хората живеят по-кратко и в по-лошо здраве, майчината и детската смъртност, както и насилствената смъртност са по-високи, отколкото в страните със сходен брутен вътрешен продукт на глава от населението, но с по-равномерно разпределение на доходите.

Включително богатите хора живеят по-кратко,

а миграцията е висока, тъй като хората не желаят да живеят в такава страна. Страни с високо социално неравенство са с неустойчиво икономическо, политическо и социално развитие.

Още през 70-те години Майкъл Мармът, който впоследствие става президент на Световната здравна организация, доказва със сериозни изследвания, че за да има продължителен живот в добро здраве за максимално голям брой хора, трябва да се намалят социалните неравенства.

По-късно множество различни международни сравнителни изследвания и такива за отделните щати в САЩ показват, че високите социални неравенства са основно определящи физическото и психическото здраве на хората, причина за по-късата средна продължителност на живота, за високия дял на ранната и извънредно ранната раждаемост, за разпространението на насилие и на насилствената смъртност, за училищната успеваемост на децата, за по-ниското качество на живот.

Анализ на съдържанието на публикациите в шестте най-посещавани в интернет новинарски сайтове в България през 2016 г. показа, че темата за социалните неравенства в тях на практика липсва, въпреки огромната социална значимост на това явление.

А ако се погледне коефициентът на Джини, който е универсален измерител на неравенствата на доходите, през 2000 г. – т. е. след жестоката криза и след „голямата приватизация“ у нас, този коефициентът е 25, а през 2017 г. – 40,2.

Много показателен е коефициентът на поляризация, който измерва съотношението между доходите на 20-те процента хора с най-високи доходи спрямо тези 20% с най-ниски доходи. През 2012 г. в България той е бил 6,1 към 1, а сега – 8,2 към 1 (бел. ред. – средно за ЕС е 3,6 към 1). Толкова пъти доходите на 20-те процента с най-високи доходи в страната превишават тези на 20-те процента с най-ниски доходи.

В момента, в който това съотношение надвиши 6,

светва червена лампичка, че в тази страна

неравенствата са прехвърлили граница, след която държавните институции, политическите партии, интелигенцията няма да са в състояние да формулират общи цели и ценности, сплотяващи хората в такова силно поляризирано общество.

При това положение доверието в институциите пада рязко, защото обикновено те са силно подвластни на хората/групите с огромни финансови възможности, особено ако те държат и медиите в свои ръце. Тези групи могат да свалят правителството всеки път, когато то не изпълнява волята им или да предизвикват финансови кризи, когато преценят, че това е в тяхна изгода. Наблюдавали сме неколкократно след 1990 г. как всеки пък, когато е имало финансова криза, тя винаги е била в угода на мощни финансови групировки и как те фактически стават по-богати при масовото обедняване на населението; как се създават монополни структури, които могат да изсмукват ресурси за сметка на всички останали.

Какво се случва, когато съотношението между най-високите и най-ниски доходи надхвърли 8? Със съотношение над 8 са шепа страни предимно в Африка и Латинска Америка.

В Европа това са Русия и България

При коефициент на поляризация над 8 във всички други държави или има гражданска война, или има война с друга държава – т. е. войната се изнася навън. Дестабилизацията на институциите и на икономиката е много голяма. Политическите режими стават все по-авторитарни.

В България война слава Богу няма, удържа ни това, че сме в ЕС и в НАТО. Но има срив по показателите за демократично развитие на държавата. Ако погледнем промяната в индикаторите за демократично развитие от периода преди присъединяването на България към Европейския съюз досега се установява, че повечето от тях са се влошили. Това се отнася до правовия ред, законността, съдебната система, корупцията, свободата на медиите и т.н. Преди 2007 г. бяхме на 31 място по свобода на печата, сега сме над 100-то място.

Важно е да привлечем вниманието към тази констатация, защото в нашите медии за социалното неравенство не се говори. Това е още един показател, че медиите не са свободни, че

в тях не се дискутират най-важните проблеми

за обществото, че това, което те определят като „дневен ред“ са в най-добрия случай „ частни проблеми” или скандали, които развличат населението и го отклоняват от основните неща.

Тъй като темата на проекта е как да бъдат преодолени демографските дисбаланси в страната, краткият отговор е, че нарастването на социалните неравенства възпрепятства вземането на политически решения, водещи до намаляването на тези дисбаланси, т.е. прави невъзможно справянето с проблеми като високата преждевременна смъртност, ниската раждаемост, високия дял на ранната раждаемост, ниската училищна успеваемост за огромна част от децата и младежите, ниските доходи, ниската производителност на труда, ниското качество на живота, силните емиграционни нагласи и високата емиграция на млади и образовани лица.

Това са общи закономерности, характерни за всички съвременни общества. Например в САЩ най-висока ранна и извънредно ранна раждаемост има не в щатите с най-щедри социални помощи, а там, където социалните неравенства са най-големи.

С най-ниска ранна раждаемост са Япония, Дания и скандинавските страни – където е най-ниско социалното неравенство.

В страни с високи неравенства спада качеството на публичното образование, на медицинското обслужване, ограничен е достъпа до тези основни социални блага и до всички видове социални услуги, висок е делът на лицата в риск от бедност и социално изключване.

Рязко нараства и рискът от насилствена смъртност

Заради всичко това пада качеството на живот, увеличава се миграцията сред младите хора, които не желаят да живеят в такива страни. Колкото повече млади напускат, толкова се смалява контингентът от жени, които са способни да раждат.

При последните преброявания се вижда колко нараства групата на децата, за които българският език не е майчин. Политиците и медиите постоянно засилват страховете, че се нарушава етническият баланс на населението, че се раждат деца предимно в групите на нискообразовано „инородно“ население…

Навсякъде по света най-висока е раждаемостта на най-ниско образованите групи. Справянето с такъв тип дисбаланси в демократично устроените държави става само с подобряване на образованието на децата и младежите в тези групи и с предоставянето на по-добри възможности за включването им в пазара на труда с прилични доходи, включително и на жените в тези групи. Навсякъде, където се създадат такива условия, има рязък спад на дисбалансите в раждаемостта.

Нашият апел е, че българската държава и общество не могат да продължават да пренебрегват проблемите с образованието на

децата, чийто майчин език не е българският

Ако през 2011 г. те са били към 29% от децата ни, сега са една трета и техният дял постоянно ще се увеличава. Затова обществото трябва задължително да се мобилизира и да осигури по-добро качество на образование за всички деца, защото от тях ще зависи дали производителността на труда ще се повиши, дали делът на бедните в страната, включително на бедните пенсионери, ще намалява.

Изследвания на Евростат показват, че при българите децата в риск от бедност са 15,7%, а при ромите – 77,2%, че близо една четвърт от домакинствата на етническите българи и над четири пети от домакинствата на ромите живеят в тежки материални лишения. От Евростат са категорични, че това са домакинства, които живеят в абсолютна бедност.

Без помощ от държавата такива домакинства няма как да осигурят качествено образование на децата си. Нашите политици, обаче, изглежда са убедени, че основното средство за повишаване на образователните аспирации и посещаемостта на училище на децата от такива семейства са паричните санкции… А масовият достъп до качествено образование, както видяхме, е основно условие за социално включване, за по-висок дял на заетите с високи доходи, за по-висока производителност на труда, за намаляване на демографските дисбаланси…

Предучилищното образование е ключово за развитието на децата и за подготовката им за училище. Външните експерти, които изследваха постиженията на българските деца при външното оценяване след четвърти и седми клас по български и математика, показаха: за децата, за които българският не е майчин, две години посещение на предучилищни занимания водят до увеличаване на показателите им с над 120-140 точки по български и математика, което се равнява на над половин година обучение дори при оценяването на седмокласниците.

Затова е необходимо до 2025 г. да се създадат условия още за 4-годишните да тръгнат задължително на предучилищна подготовка. Разбира се, освен обхватът, наложително е да се повиши качеството на грижата в детските градини и качеството на обучението във всички образователни степени, при това не само в частните и елитните училища, а във всички публични училища. Към това са насочени редица мерки, които предлагаме за обсъждане.

В сферата на здравеопазването също се предлагат серия от мерки, като основната част са за подобряване достъпа до здравеопазване. У нас здравеопазването не е защитено срещу безкрайното увеличаване на неравенствата и бедността. Напротив – нормативната уредба става все по-рестриктивна.

Все по-затруднено е възстановяването на здравноосигурителните права

Това е удар срещу всички бедни, срещу всички заети в сивата икономика и в сезонни дейности, тук не става дума само за ромите. От 2005 г. НЗОК не плаща на лекарите прегледите на неосигурените им пациенти. Тогава по данни на проф. И. Търнев и проф. М. Грекова неосигурени са били 18% от всички роми. в трудоспособна възраст, но здравно осигурителните права можеха да се възстановят, ако се заплатят последните 6 месечни вноски. От 2007 г.  възстановен осигурителен статус имат тези, заплатили последните 12-месечни вноски. Към края на 2008 г. делът на здравнонеосигурените роми нараства на 25.8% (по данни на международното сравнително изследване „Здравето и ромската общност“) .

След това за възстановяване на здравноосигурителните права периодът, за който трябва да се плати, се увеличи на 36 месеца, сега е за пет години. Това автоматично изключва всички хора, които дори и да работят в сивия сектор или в сезонна заетост, от възможността да възстановят здравноосигурителния си статус.

Политиците са последователни при увеличаването на рестрикциите, ограничаващи достъпа до здравни услуги на здравно неосигурените и приемат нормативни промени, които правят невъзможно бедните да възстановят осигурителния си статус. Действията им се разминават с вижданията на мнозинството от българските граждани: близо 80% от българите искат облекчаване на режима за възстановяване на здравноосигурителните права на бедните. Такива са и някои от препоръките на екипа учени.

Те обръщат внимание и на факта, че в нарушение на Закона за здравното осигуряване, който гласи, че всички деца се осигуряват от държавния бюджет, децата на 16-18-годишна възраст, които са отпаднали от училище и не са започнали работа (или работодателят не плаща здравните им осигуровки) на практика се третират като здравно неосигурени.