„Обсерваторията в Рожен е най-голямата инвестиция, която България е правила в научна инфраструктура. Обсерваторията е официално открита на 13 март 1981 година. Досега имаше 4 телескопа, един двуметров и два по-малки с размери на огледалата 70 и 60 сантиметра“

Това разказа в интервю за БГНЕС професорът по астрономия Евгени Семков, който е директор на института по астрономия към БАН.

„С тази апаратура сме работили 40 години и като учени имаме много добри резултати, които показват, че в България може да се прави наука на световно ниво. Учени отиват в обсерваторията само да свършат работа, защото тя е на такова място, че не позволява да стоят там целогодишно. Била е построена с идеята, че учените ще живеят там, но се оказва практически невъзможно“, каза той.

Институтът публикува статии в редица престижни научни списания.

„Институтът има 36 учени с академични звания и още 10 специалисти с висше образование. Над 50 астероида са открити от обсерваторията, както и много типове променливи звезди, изследвани са звездни купове за тяхното съдържание. В последните години имаме една статия в списание „Science“ и списание „Nature“, едната е за изследване на масивните горещи звезди, а другата за звездните източници. Имаме много добри резултати в изследване на Слънцето и слънчевата корона. За нас е най-важно да се съсредоточим върху обекти, които не са изучавани“, добави Семков.

Новият телескоп ще даде възможност на учените да проникнат по-дълбоко в космическото пространство.

„Новият телескоп е от съвсем ново поколение. Имахме възможност благодарение на Министерството на образованието да получим доставка на един нов телескоп с огледало метър и половина. Той ще е с много по-добро насочване и качество на оптиката. Ще получаваме много по-добри резултати. Той ще бъде монтиран през месец август. Цената му е 3,5 млн. лева. Платили сме първите 40%. Колкото по-голямо огледало имаме, толкова по-навътре в космоса може да проникнем. Получаваме възможност да изследваме обекти на по-голямо разстояние“, сподели Семков.

Целите на учените от Рожен са да изследват астероидите, които са слабо проучени. „Нашите цели са по-далечни от Марс. Интересни за изучаване остават астероидите, които са слабо проучени и могат да представляват опасност за Земята, както и процесите, които протичат в други Галактики с активни ядра“, обяви той.

Астероид с диаметър от 50-60 метра би трябвало да изгори без проблеми в земната атмосфера, подчерта професорът. „Опасни са астероидите с диаметър над 100 метра. Оптичните наблюдения, които правим ние са с цел да локализираме орбитите на известни вече астероиди. Има международен център, който събира тези данни за тези астероиди. В следващите 20 години няма да има реална опасност за Земята“, успокои професорът.

Той разказа още, че опасното на астероидите е, че имат голяма кинетична енергия. „Тези, които са с диаметър по няколко километра могат да предизвикат катаклизъм, който да унищожи цял континент. По-малки астероиди се промъкват. Преди няколко години имаше един, който удари Челябинск, но той беше с диаметър 50 метра и се беше разпаднал в атмосферата, но този астероид не е бил регистриран преди това. На пръв поглед един астероид може да изглежда малък, но може да предизвика силна ударна вълна. Такъв пример е Тунгуският метеорит, който в началото на XX век е опустошил огромна част от тайгата“, заяви Семков.

Всички астероиди с диаметър от над 1 километър са познати на учените и се наблюдават, посочи професорът. „Астероидите близко до нас са няколко десетки и всички се следят. Познаваме почти всички астероиди с диаметър над 1 километър, които са реалната заплаха“, каза Семков. Той отбеляза и че се стремят да изучават звездната еволюция.

„Как се променят звездите. Можем да направим прогноза как се развива Слънцето. Промяната в излъчването на Слънцето дори с един процент би довела до огромни промени в климата на Земята. Слънцето се намира в стабилно състояние и още поне 5 милиарда години ще се запази по този познат начин. Много е важно да можем да прогнозираме дали в близко бъдеще някоя звезда близко до Слънцето може да изригне като свръхнова. Това е явление, което може да засегне Земята. Най-близката такава звезда е Проксима от съзвездие Кентавър. Слънцето може да ни изненада с период на дълбок минимум, който да доведе до спадане на температурите на Земята“, каза още проф. Семков.