Живеем в държава, в която:

- събираме капачки за кувьози;

- имаме „Българската Коледа“, за да събираме пари за благотворителност, просто защото данъците и ресурсите на страната се харчат безконтролно (или се крадат съвсем „контролно“);

- правим благотворителен базар в подкрепа на Инфекциозна болница – Пловдив (на 14 и 15 декември е, ако се чудите);

- нямаме хеликоптер (нито един, точно така!) за спешна медицинска помощ, защото последният беше продаден, понеже излизаше прекалено скъпо на собственика, а държавата просто не поиска да се включи, а пък хора все още си умират по пътищата и планините, недочаквайки „спешната“ помощ, с която разполагаме;

- НАП пък отписва едни 10 милиарда (мхм… милиарда) лева дългове, защото не могла да си ги прибере и в сила влезе нов закон, който я „облекчи“ от това да се напъва да си търси тези пари.

Дълговете са натрупани в периода 2013 – 2016 г. в милата ни Родина. Натрупани са от данъци и осигуровки.

Когато по точно това време аз работех в една медия, която вече не съществува, имах известни съмнения за почтеността на работодателя ми, пише Александър Томов в Novini.bg. За мой късмет, по стечение на обстоятелствата животът ме постави в положение да имам добри приятели в една прокуратура (ще ви оставя да гадаете коя) и ми помогнаха да проверя много неща. Между всичко, което разбрах, се оказа и това, че огромна част от осигуровките ми – мои и на колегите ми – не бяха внасяни от две години. Става дума за допълнителното осигуряване, затова са минали „под радара“ толкова време.

Както и да е. Медията беше фалирана. Дали умишлено…? Кой знае? Успокоиха ни, че нашето „не се губи“, държавата щяла да се погрижи, а парите все някога щяла да си вземе от нередовния работодател. На мен обаче ми беше обяснено (информация, придобита по „втори“ и „трети“ начин), че работодателят, който дори официално не се водеше такъв, никога няма да плати нищо. А сега… сещате ли се кой е този работодател, медиен магнат, за когото неофициално от една прокуратура ми „подсказаха“, че няма да му се търси сметка? Мхм, точно така.

А това, че „нашето не се губи“ е пълна глупост, защото…

… защото: погледни точките, с които започнахме – кувьози, капачки, няма спешна помощ, болниците са в плачевно състояние, социална политика, социални дейности, а НАП отписва едни 10 милиарда… е, как точно „нашето не се губи“? Аз, честно казано, „моето“ го чувствам загубено.

Продадохме децата. Да, ние. Карат ви да се страхувате от измислени „лоши“, от норвежци и торбалани, накараха ви да треперите от страх от Стратегията за детето и повярвахте, без да сте я чели, че наистина ще крадат деца, без да се замислите, че измислицата е прекалено очевидна фантасмагория, за да е реалистична…

… но за очевидните проблеми, които са истински, се мълчи, снишаваме си, трайкаме си. Продадохме децата, да. Ние ги продадохме, вие ги продадохте, продадохме бъдещето им. Децата на България станаха продадени. Нали уж бъдещето им беше най-важното… какво се промени? Какво стана? Продадохме ги за комфорта „да не ни пука“, с тяхното здраве и бъдеще платихме нашето удобство „да не се занимаваме с това, защото то не ни е работа“. Правилно, мълчанието е злато. А „това не моя работа“ ни е националният спорт.

Живеем в държава, в която съдът решава, че да се даде „зелена светлина“ за превръщането на една опасна сграда в Детска болница е съвсем в реда на нещата. Да, ВАС даде зелена светлина на Министерство на здравеопазването да възложи поръчка за строителството.

„… да се примирим, това би бил чудовищен престъпен компромис с националната детска болница“, каза зам.-председателят на УС на Камарата на архитектите в България – арх. Бакалова, чиято именно жалба срещу обществената поръчка за национална детска болница беше отхвърлена.

Престъпен компромис…

Стратегии правим как да връщаме българите от чужбина, кампании с тигани и на баба ти пържените яйца правим – за да „стимулираме“ раждаемостта, за да сме се били запазили като нация, а никой не казва, че след като се роди детето, след като излезе от майка си и мине махмурлукът на роднините, идват грижите, дрехите, памперсите, парите за това и онова, също и болестите и болниците, които в беге се очертават, като… престъпен компромис.

Едно е да искаш да има раждаемост, но съвсеееееем друго е тя да може да се случи, а не просто една безименна маса деца (като стара колекция обувки) да бъде докарана на този свят, от/при родители без възможности, самите те без познания и помощ, които не могат да се справят с нищо, заради отровната среда, и накрая да гледаме едно безпътно поколение болни, необразовани социално безпомощни, които са се пръкнали просто защото „деца да има“. И за капак – здравеопазването им ще се случва благодарение на усилията на шепа все още борещи се за каузата лекари въпреки, а не благодарение на системата. Може да сме им благодарни, но те предпочитат помощта ни, честно казано, а не цъкането ни с език и похвалите.

И, ако мислите, че няма връзка между доклада на ООН, в който се казва, че България е най-бързо топящата се държава откъм население, и всички онези неща, които изброихме по-горе, то значи и вие сте част от проблема.

Да, до 2050 г. се очаква българите да са 5,4 милиона… тоест: минус 23 процента. Повече от 1/5 няма да я има.

Най-бедни сме в ЕС и най-бързо с топим В СВЕТА.

Оставете тези две неща да ви звучат в главата, докато четете следващите редове.

Помните ли Кейт Блюет? Не? Това е журналистката, която направи филма за децата в Могилино. Онзи, от който ви настръхнаха косите. Сега тя се завърна с втори филм, в който ни показва, че промяна няма.

В интервю за „Свободна Европа“ тя казва: … дадени са милиони, а условията в домовете са същите. „Тя описва стаи с по десет недохранени младежи, които се поклащат, удрят си главите, крещят, пищят, драскат по стените […] Милиони евро са потънали в изграждането на центрове от семеен тип за деца, нуждаещи се от грижи. Тези центрове не се отличават от предишните домове за изоставени деца, защото в хода на изграждането им е пренебрегнато основното: как да се предоставят грижи за тези деца“.

Опитайте се да ме убедите, че потъналите милиони евро са потънали само защото хората, от които зависи управлението им, са ПРОСТО тъпи или неграмотни и ПРОСТО толкова си могат, и въобще не е заради алчност, кражби и злонамерено отклоняване.

Дадени са милиони, а условията – същите. Защо? Къде са? Ти – в чийто джоб шумкат част от тези парички, от тези милиони, ти, който бръкна и открадна от децата, ти и ти, и ти, и ти, който и днес крадеш от поръчките за детските болници и поставяш алчността си пред тях, на теб лично ти пожелавам дълъг, дълъг живот, поне до сто години да живееш, но да те стигне кармата, чувал съм, че била куч*а и имала особено чувство за хумор, а ти така упорито се опитваш да я предизвикаш. Пожелавам ти да успееш. Предизвикай я докрай. Дано болестта, която получиш, като подарък, не засегне разсъдъка ти и да осъзнаваш всичко, което ти се случва; и да се сетиш за тези пари, които открадна от децата, когато ти бършат за*ника, защото сам не можеш.

Болни деца. Има ли по-безпомощна и беззащитна група от човешкия род?

Забелязвам, че „децата са нашето бъдеще“ само в речите пред камерите по разни празници и „поводи“, а в действителност имаме… как беше?—а, да: „Престъпен компромис…“, също и това: „Само 11% от целия бюджет на НЗОК е за детско здраве“ (~Проф. Владимир Пилософ).

Знаете ли колко е целият бюджет на Здравната каса? 4,5 милиарда лева. Колко от тях са за детско здраве? 500 милиона. Колко дългове опрости НАП? 10 милиарда.

Забелязал съм, че България е на първо място или в челните места на много класации: на първо място в света (както вече споменахме) по стопяване на нацията, на първо място по бедност в ЕС, на първите места по заболеваемост и смъртност, корупция, административно „заблатяване“ и засилване на административната тежест (подозирам: умишлено), за да се развива добре болестта „корупция“, изтичане на квалифицирани кадри, но пък…

… но пък на последните места по създаване и развиване на гражданско общество и протести срещу несправедливостите. Забелязал съм, че когато една група протестира, то друга (мнозинството) мрънка, че им пречат.

Но има хора, които не мислят така.

Д-р Таня Андреева е сред тях. Тя е детски ревматолог и, ако правилно разбирам, обича работата си и не е готова да прави компромиси.

Когато всички ние разбрахме, че ВАС е дал зелена светлина за строежа на Националната детска болница в опасната сграда-скелет, колега на д-р Андреева, с доза тъжен сарказъм, отбеляза: „Нека краденето започне сега!“. Отговорът на д-р Андреева обаче беше: „Никакво крадене няма да има. Живея близо, може и на палатка да спя пред скелета, но работници ще пусна само да го съборят. Това НЕ става!“

Разбирате, че нямаше как да не ми привлече вниманието.

„Има проект, който е от 1978 г. Започната сграда до Майчин Дом. Изоставена 1993 г., без консервация (гол бетон и арматура).

Днес МЗ иска да я довърши. Правено е проучване 2007 г. и 2011 г. Тази сграда е определена за събаряне. През 2019 г. отново се превръща в „годна“ и „хубава“.

Нов проект няма (не е обявен публично). Сградата ще се достроява (проектът, строежът и контролът са в ръцете на един изпълнител).

Заданието на МЗ към фирмата, кандидатстваща за инженеринга, е 50 страници. При европейските болници заданието е средно около 400. Няма редица важни изисквания в нашето такова.

Каква е стойността? 95 млн. лв. Те ще се предоставят в ръцете на една фирма, която ще направи всичко.

Една пенсионирана доцентка скоро каза, че когато е започвала работа преди близо 40 години, тази сграда е започвана. Тя не я е дочакала.

Кой ще работи с оборудването и специализациите? Политиката към специализантите мога да определя само с думата „геноцид“. Приетите от МЗ промени от есента на 2019 г. (въпреки многобройните писма и протести) ще изгонят младите лекари окончателно. Ако не се движат паралелно промените, НЕ, НЯМА да има кой да работи.

Педиатрията е умираща специалност. Помогнете ни и не ни убивайте“.